История на ЕС


Категория на документа: Други


ИСТОРИЯ
НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ



"Ние не събираме държави -
ние обединяваме хора"
Жан Моне

От Римската империя, през Свещената Римска империя до ЕС политическият елит на европейските народи не са губели амбиции за наднационални континентални институции. Двете световни войни и последвалото "разделяне" на Европа стимулира обединителните процеси като начин на самозащита.
Интелектуалците още от Ренесанса живеят с космополитното съзнание на християнската цивилизация, а след взрива на националните революции, границите се превръщат в задушаващ всяко творчество и предприемачество провинциализъм. Сами по себе си освободителните движения в Европа от ХІХ век не са самоцелно извоюване на независимост, а нов начин на самоуправление по примера на Западна Европа, освобождение не просто от чужда власт, а от сковаващи модерното развитие режими.
В този смисъл свободата е наистина избор на начин на живот и принадлежност към цивилизация - възглед, който стои в основата на единството на многообразна Европа.

Европейският съюз не е федерация като Съединените щати или Русия. Нито пък е просто организация за сътрудничество между правителствата като Организацията на Обединените нации.
Съюзът фактически е единствен по рода си. Той представлява уникална в световната история политическа система.
Страните, които съставляват Европейския съюз (или страните-членки), споделят своя суверенитет, за да получат
сила и световно влияние, каквито нито една от тях поотделно не би могла да има.
Споделянето на суверенитета означава на практика, че страните-членки делегират правата на някои от своите взимащи решения власти на европейските институции, които те са създали, така че решенията от общ интерес да могат да се взимат демократично на европейско ниво.

Тези,
които поставят основите на европейското обединение
са реалистите от средата на ХХ в. -
без масовите предразсъдъци на исторически съперничества,
те поставят с математическа точност
икономическите ползи от надграничните търговски общности.


9 май 1950 г.
Декларация, подготвена от Жан Моне и произнесена от Р. Шуман, Франция и Германия да обединят добива и преработката на въглища и стомана.
"Световният мир не може да бъде запазен без творчески усилия, съответстващи на опасностите, които го заплашват.
Обединението на европейските нации изисква вековното противопоставяне между Франция и Германия да бъде прекратено. Предприетите действия трябва да се отнасят на първо място до Франция и Германия.
Обединяването на производството на въглища и стомана незабавно ще осигури изграждането на обща основа за икономическо развитие - първи етап на Европейската федерация - и ще измени съдбата на тези райони, дълго време обречени да изработват оръжия, на които те самите най-често са жертви.
С увеличаване на ресурсите си Европа ще може да постигне успех и в една от важните си задачи - развитието на африканския континент.
Чрез обединяването на базисните производства и учредяването на един нов върховен орган, чиито решения ще бъдат обвързващи за Франция, Германия и други присъединили се страни, това предложение ще положи първия камък на една Европейска федерация, необходима за запазването на мира."

Свободно движение на стоки, капитали, услуги и хора
Стратегията на развитие включва общи въоръжени сили и външна политика, което, особено след деколонизацията, ще възвърне световната роля на Европа.
60-те години се оказват благодатни за изграждането на добре функциониращ общ западноевропейски пазар. 300 млн. души постигат охолно жизнено равнище в рамките на демокрация, конкуренция и въховенство на закона само десет години след Втората световна война - това е един наистина един от най-поразителните феномени в световната история.

Конрад Аденауер - първият германски държавник, който поставя европейските интереси над традиционно германските
"Каквато и да бъде окончателната форма на мирния договор, тук на Рейн, на древния международен кръстопът през следващите десетилетия ще се срещнат германската цивилизация и цивилизацията на западните демокрации. И ако между тях не бъде постигнато истинско помирение, то лидерската роля на Европа ще бъде изгубена завинаги" Юни 1918г.
"Който направи Берлин нова столица, той ще създаде нова духовна Прусия. Столицата трябва да бъде там, където германските прозорци са широко отворени към Запада." 1949 г.

К. Аденауер

Р. Шуман - фрeнски министър на външните работи
Ал. де Гаспери - премиер на Италия
К. Аденауер - канцлер на ГФР
Немският канцлер Аденауер /1949-63г./ заедно с френските представители Жан Моне и Робер Шуман са единни в оценката си, че общите мита и икономически пространства са най-сигурния път към политическо единство. Така за периода 1950-57 година те полагат основите на общ пазар с идеята, че съгласуването на политиките трябва да запазят средата на конкуренцията.
Тези възгледи съвпадат с идеите на президента на V френска република Шарл дьо Гол, който се връща на власт 1958 г. и 10 години е начело на запазноевропейското обособяване.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
История на ЕС 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.