История на философската мисъл в България


Категория на документа: Други




Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий"

Реферат

История на философската мисъл в България

Тема

Иван Гюзелев (1844-1916) - създател на първата самобитна българска философска система.

Иван Гюзелев (1844-1916) - създател на първата самобитна българска философска система.

Иван Гюзелев - "човекът, който създаде първата завършена
философска система на български език"
Горното определение принадлежи на Д. Михалчев и е
направено през 1942 г. - 26 години след смъртта на Гюзелев, когато
вече може да се каже, че съществува определена традиция на
философстване в България. Показател за наличието на такава
традиция в средата на 20 век е проявяваният, от страна на
българските философи от новото поколение, интерес към хора като
Георгов и Гюзелев, които по определен начин стоят в началото на
нейното формиране. Известно е, че А. Бънков е започнал своите
проучвания на историята на "философската мисъл" в България под
влиянието на Михалчев, като Ив. Гюзелев е един от първите
философи, които той разглежда. Един изключително добросъвестен и задълбочен анализ на неговата философия може да се открие в два поредни броя на "Философски преглед" от 1941г., където А. Бънков демонстрира завиден усет към детайлите и по-интересните моменти от творчеството на Гюзелев.

Бих искал да обърна внимание само на онези моменти от
работата на Гюзелев, които смятам, че имат пряко отношение към
настоящата работа - ето защо един обстоен анализ на неговата
философия няма място тук. По-подробни коментари по въпроса се
намират в споменатите вече две статии, които могат да се открият
непроменени и в "Приноса" на Бънков от 1943г. Д. Михалчев също
прави едно кратко разглеждане в предговора към "Абсолютното
съзнание" на Гюзелев, издадена през 1942г. На Бънков принадлежат и анализите върху Гюзелев в неговата "Развитие на философската мисъл в България" от 1966г., както и на съответната част в "История на философската мисъл в България" - т. 2. Интересно изложениевърху творчеството на Гюзелев във връзка с проникването на английския емпиризъм в България е направено и от А. Стаматов в "Европейски проекции върху българската философска култура" през 1996г. Все пак е уместно съвсем накратко да се резюмират основните идеи на българския философ за да не бъдат лишени съвсем от съдържание следващите ги разсъждения и изводи. Може би е необходимо да се каже, че освен философ, Гюзелев би трябвало да се определи не по-малко като физик и математик; интересна особеност също е това, че той е

завършил духовна семинария в Одеса - следователно може да се каже, че е и богослов. Бил е и в политиката като секретар на първото Велико Народно събрание, както и като министър на просвещението в първия либерален кабинет. С последното Гюзелев е изразител на една друга, по обща за културата
ни черта, която се забелязва още от Вазов и продължава до ден
днешен - българските интелектуалци най-често се препитават не
толкова с творческа, колкото с чиновническа работа. Това е
изключително интересна особеност, чието разглеждане тук за
съжаление не би било уместно. Факт е обаче, че тя се е отразявала
негативно както върху творческата работа на държавните
чиновници, така и върху държавно-административните дела,
движени от културните дейци, в ролята им на "служители".
Основните идеи на Гюзелев лесно могат да се представят като
се изтъкне тяхното родство със системите на Лок и Бъркли, но в
същото време трябва да се подчертае, че българският философ е
много далече от безличното копиране на последните. Съответно за
Гюзелев основните елементи на познавателната способност са



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
История на философската мисъл в България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.