История на краеведската работа в България


Категория на документа: Други



Изключително важни за младото краезнание са нормативните документи на държавата, които подкрепят законосъобразната работа на различни институции, подпомагат събирането и популяризирането на фолклорни, етнографски и други материали, с което се укрепва и българското краезнание.

Такива документи на първо място са издадените пет "окръжни" на дирекцията на народното просвещение в Източна Румелия във времето от 1880 до 1880 г. Те са първите нормативни документи, които се отнасят към краезнанието.

Първото окръжно от 30 януари 1880 е свързано с "издирвание и прибирание старины", с препоръката в Пловдив да се създаде музей за старинни вещи, дрехи, съдове, надписи, оръжия и други.

На 10 април 1881 г. е обнародвано второто окръжно, което препоръчва търсене на "старины по могилы" като насочва в кои могили трябва да бъдат направени археологически изследвания.

Третото окръжно, публикувано на 18 март 1883 г., е свързано със събирането на народно творчество, като отново има "наставления" как да се записват откритите народни песни, гатанки, пословици, приказки и други.

Четвъртото окръжно от 24 май 1883 г. се отнася до "събирание водели от народни облеhкла" и дава указания как да бъдат оформени подарените вещи.

Петото окръжно от 29 октомври 1883 г. е за "събирание и пазение старины и снимание надписи от паметници".

От голямо значение са и законите, подкрепящи краеведската работа.

Първият такъв закон е обнародван през 1890 г. и се нарича "Закон за издирване старини и за спомагане на научни и книжовни предприятия". Той е с два основни дяла: Издирване старини(монети, паметници, статуи, гробници, оръжия и др.) и документи (ръкописи, старопечатни книги и др.), след това е подобрен в 8 дяла.

Още два закона има през този период, които са в помощ на българската краеведска работа. Това са "Закон за депозиране печатни издания в народните библиотеки, който съдейства за съхраняването на много краеведски книги и местни периодични издания от края на XIX век до днес и "Закон за народното просвещение", в чийто раздел "Библиотеки и читалища" пише, че към Народната библиотека " не се прилага нито цензура, нито конфискация, нито каквито и да са други стеснителни мерки."

През този период културните дейци, чието дело е посветено на етнографията и фолклора все още не носят наименованието "краеведи", но все още малкото на брой нормативни документи подкрепя тяхната събирателска и популяризаторска работа на документи и материали за селища и хора.

С течение на времето българското краезнание продължава своето възходящо развитие чрез разцвета на българската наука, култура и просвета и обособяването на кръг от добри специалисти .

През този период в краеведската област работят всеотдайни труженици, а от огромно значение са публикациите с организационно-методичен характер, които са въпросници, упътвания, указания и други.

През 1883 г. са първите публикации на Стефан Бобчев и чешкия учен Константин Иречек.

В материала на Бобчев " Програма за събирането и изучаването на народните юридически обичаи" се изтъква необходимостта от събирането и проучването на юридически народни обичаи и се разгръща самата програма за домакинства, настойничество, наследявания и много други.

Публикацията на Иречек от същата година съдържа 82 точки по топография, като въпросите са професионално подредени, а събраната информация като упътване е основа за краеведски проучвания.

През 1888 г. е издадено първото помагало, свързано с метеорологичната дейност - "Упътване за метеорологически наблюдения" с автор метеорологът Спас Вацов.

В тази година в "Държавен вестник" излизат и "Временни правила за научни и книжовни предприятия". Те съдържат насоки за издирване на старини -паметници, стаути, гробници и др, до 8 документи- стари печатни книги, ръкописи и др., както и словесни материали-песни, поговорки, гатанки и др.

През 1898 г. е публикувано и медицинско методическо помагало "Упътване за събиране на материали по народната медицина" от Стефан Ватев-професор по детски болести. Тази публикация е предназначена за лекари, акушерки, фелдшери и учители, които "стоят близо до народа" и тяхното съдържание е актуално и днес.

Указанието "Как да се проучи България в социално-сторанско отношение" е с автор Борис Минцес и включва предложение за примерен проект на програма на проучването на архивните и печатните материали, историята на манастирите и др.

Значимо е образуването през 1879 г. във В. Търново на първото научно археологично дружество, което посвещава изследователската си работа на краеведски проучвания.

Братята Хермин и Карел Шкорпил през 1887 и 1892 г. обхождат течението на р. Русенски Лом, а събраният материал предоставят на Мъжката гимназия в Русе. Там Хермин Шкорпил подрежда музейната сбирка, призната на 1 януари 1904 г. за Археологически музей.

Краеведските проучвания в Лудогорието през този период са осъществени от Анани Явашов (1855-1934) от Разград. Той провежда първите археологически разкопки на Хисарлъшката крепост през 1887 г.

На 18 ноември 1898 г. в Силистра се взема решение за изграждане на музей с общоисторически краеведски характер. Съществуването на музея се узаконява с утвърждаването на устава му на 11 януари 1899 г. от Министъра на народното просвещение Иван Вазов. Дейността и ръководството на музея се изпълнява от учителя по история Тодор Икономов.

Стойностният методичен материал "Програма за изучаване български народни говори" от известния български езиковед Беню Цонев е публикуван през 1900 г. В него са систематизирани пет дяла, отнасящи се до звукове, форми, ударение, синтаксис, речник.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
История на краеведската работа в България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.