История на краеведската работа в България


Категория на документа: Други



През 1928 г. проф. Йордан Захариев издава книгата "Упътване за антропогеографски изучавания в България", която подпомага работата на учителите по география, а проф. Иван Батаклиев отпечатва през 1929 г. в сп. "Училищен преглед" упътването си "Към въпроса за антропогеографските проучвания в България". През 1929 г. проф. Анастас Иширков в сборника "Ловеч и Ловчанско" представя "Програма за географско, историческо и културно описание на Ловеч и Ловчанско".

Не трябва да се пропуска и проф. Христо Вакарелски с неговия значим "Въпросник -упътване за събиране етнографски материали".

През 1938-39 е публикувано първото научно краеведско списание "Архив за поселищни проучвания", в което са включени пътеписи на чужденци, библиографски материали и др. Списанието е под редакцията на доцентът по география Гунчо Гунчев.

Първата самостоятелна краеведска библиография, излязла във Варна през 1940 г., е със заглавие "Библиография за Черно море и крайбрежието му от о.з. капитан Сава Иванов, под ръководството на Никола Михов. В тази библиография са включени публикации за българската черноморска акватория, материали за Черно море и за българските му крайбрежия.

През 1942 г. е публикуван вторият самостоятелен краеведски библиографски указател с автор проф. Никола Михов. Този краеведски труд е плод на неговата 35-годишна усърдна работа в най-големите библиотеки на Европа и включва 251 книги и статии на латиница.

Това е време е характерно с първите стъпки в създаването на краеведска библиография в картотечен вид. В тази връзка трябва да се отбележи значимата дейност на директора на Народна библиотека-В.Търново, Пенчо Крусев, който през 1934-35 г. организира преглед на всички постъпили в библиотеката по депозит книги и периодични издания за В. Търново за времето 1921-1935 г. Обстойните издирвания се извършват с помощта на дружество "Стара планина във В.Търново, на Великотърновската дружба в София и главно на читалище "Надежда".

Тази първа краеведска картотека в нашата страна, запазена и до наши дни, продължава да се използва от краеведи и библиотечни специалисти.

След края на Втората световна война продължава търсенето и събирането на краеведски материали, но това не се осъществява организирано и изцяло ръководено от държавата. Продължава събирателската, изследователската и популяризаторската работа, от страна на музеи, архиви, библиотеки, читалища, училища и др., осъществена от университетски професори и доценти.

Към нормативните документи от този период се отнася "Наредба-закон за народните читалища", който се отнася до създаване на музейни сбирки, публични сказки и др. Важно за краезнанието е публикуваното през 1952 г. в Държавен вестник 1608-о Постановление на Министерския съвет, свързано с възстановяването и опазването на историческите, архитектурните и художествените паметници и на музейното имущество.

През 1958 г. е публикувано постановление №165, свързано с музеите, в което е регламентиран правният статут за разкриване, поддържане и опазване паметниците на културата,тяхното ръководство и контрол.

Сборникът "Документи за организиране на екскурзии, походи и пътешествия с учениците" е свързан с училищната краеведска дейност, а през 1970 г. е публикувано постановление за библиотеките, което определя съществуващите окръжни библиотеки за основни универсални библиотеки.

Въпросите за органите за управление на държавния архивен фонд, неговото съхранение и използване, както и административно-наказателни разпоредби е "Закон за държавния архивен фонд", като Правилникът за приложение на този закон от 14 януари 1975 г. доуточнява смисъла на разглежданата материя в закона.

След това излиза и "Закон за народните читалища", в който се подчертава събирането и разпространяването на знания за родния край от читалищата.

На краеведската работа в последните 50 години са посветили своите усилия както обикновени хора, така и държавни институции. Пример в това отношение е Българската академия на науките, чиито множество институти правят регионални проучвания-археологически, филологически, исторически и др., а резултатите са публикувани в научни сборници, монографии, списания и др.

С краеведска работа се занимават и висшите училища, където се изучават дисциплини като археология, етнография, зоогеография, метеорология, диалектология и много други. Тук се подготвят и курсови, дипломни и докторантски работи на краеведски теми.

Министерството на културата има голямо значение за съвременното развитие на българското краезнание. Съгласно съвместно решение с Българското историческо дружество към отделите "Култура" се изграждат окръжни краеведски комисии, включващи научни работници, библиотечни и музейни специалисти и др., които помагат на местните краеведи да оформят техните текстове за селища, местни дейци и др.

Резултат на решенията на културното министерство е осъществената достойна краеведска работа, която се върши от отделите "Краезнание" в тогавашните окръжни библиотеки, които издирват, описват и популяризират всички публикации за съответния край.

Останалите институции-музеи и държавни архиви, ръководени от Главно управление на архивите работят съответно според своята насоченост:археологически разкопки и документи.

С краезнание се занимават още Министерството на науката и образованието, Централната спортно-туристическа станция и училищата, чиито две насоки за работа са:връзката на изучавания материал със съответния регион и инициирането на кръжоци и екскурзии, Министерството за опазване на околната среда, Министерството на земеделието и горите, националното радио, националната телевизия, редакции на вестници много други.

От 80-те години на XX век се осъществяват ежегодни срещи на учителите краеведи, на които се изнасят стотици доклади, свързани с многостранната работа в краеведската област.

Историята на българското краезнание е над 200-годишна, като през този период една от определящите му насоки е обществената. Тя се изразява още с дейността на Българското историческо дружество (1901), в което работят историци, музейни работници и др., като в него е била изградена комисия за краеведски изследвания. БИД издава и сп. "Векове" със специализирани публикации, провежда сесии, конференции и др.

С краеведска работа се занимават и Българското географско дружество и Българския туристически съюз.

Създаденият през 1990 г. в една от аудиториите на Великотърновски я университет "Св. В. Кирил и Методий" Съюз на краеведите в България, е първата организирана, неправителствена и надпартийна структура в България, чиято отговорна задача е да организира краеведите у нас и да ги подпомогне в работата им чрез провеждане на научни сесии и конференции, издаване на бюлетини, рецензиране на ръкописи на книги и други.

Щом се спомене Великотърновския университет, трябва да се подчертаят още две неща, отнасящи се до българското краезнание. От 1969 г. в него за пръв път се чете курс от лекции по краезнание, което прави дисциплината академична. Днес тя се слуша поотделно от специалностите "Библиотечно- информационни дейности", "Етнология", "История", "География" и "История и география".

От 1990 г. университетът издава единственото в България краеведско научно списание "Архив за поселищни проучвания". Също така в последните години е разкрито обучение -магистърска програма "Краезнание и културна политика".




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
История на краеведската работа в България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.