История на паричните стандарти


Категория на документа: Други



СТОПАНСКА АКАДЕМИЯ "Д.А. ЦЕНОВ"

НА ТЕМА:

Изготвил:

Специалност:

Курс:

Фак. №

1.Значение на парите .

Парите извървяват дълъг път на еволюционно развитие. Историята на зараждането на паричните стандарти е ключова част от историята на пазарната икономика. Парите се утвърждават като важен елемент за просъществуването на човечеството. От зараждането на света до сега хората са използвали като пари различни продукти, животни и метали. Историята на възникването на парите започва от натуралната размяна /бартерът /, при тази размяна една стока /благо/ се заменя за друга. Този тип размяна има и своите недостатъци като например когато за бартерна размяна се предлагат вещи или стоки, които са количествено неделими, осъществяването на сделката води до загуба за единия субект и изгоди за другия. Преодоляването на това и други неудобства на бартерните сделки става чрез парите.

2.Парите като всеобщ еквивалент .

Стоката, която се обособява като пари може да служи за измерване на стойността на всички други стоки и като посредник при тяхната размяна, като гарантира еквивалентността на взаимоотношенията между потребителите. Причината за специфичната допълнителна обществена потребителна стойност на стоката, която се обособява като пари, е обществената роля, която тя изпълнява като всеобщо покупателно средство /всеобщ еквивалент/ изразяваща се в нейната всеобща разменяемост в сферата на обръщението. Главните качества ,които трябва да притежават стоките, изпълняващи ролята на пари е да бъдат качествено еднородни т.е техните качествени характеристики да са еднакви, независимо от това къде са произведени, да са лесно делими на по-малки еднородни части, лесно да се пренасят в пространството и времето и да се съхраняват без да губят от ценностните си качества. На всички тези изисквания към стоката, която ще изпълнява ролята на всеобщ еквивалент на другите стоки отговарят благородните метали -злато и сребро. Известно е, че продължително време златото и среброто циркулират едновременно като пари.

3."Биметален стандарт"

Едновременното използване на двата метала е нарича "биметализъм " или " биметален стандарт". При биметализма по законодателен път се определя ролята на всеобщ еквивалент да се изпълнява от златото и среброто, като се осигурява свободно сечене на монети и от двата метала. В биметалния стандарт съществува едно официално съотношение между злато и сребро, което е 1:15. Според този стандарт среброто и златото получават официално разменно съотношение именно като парични единици на дадена страна. Под влияние обаче на повишаването на производителността на труда, това съотношение се променя и оказва негативно въздействие на цялостното парично обръщение. Например, ако цената на среброто се намали до съотношение 1:20, става по-изгодно разплащанията да се извършват със сребърни монети. Тази ситуация прави възможно да се печели, като се търгуват сребърни монети за златни монети и с претопените златни монети да се купят не 15, а 20 унции сребро. По този начин от обръщението се отстраняват златните пари. Тези действия са формулирани от английския финансист Томас Грешъм и са известни като закон на Грешъм, който гласи, че лошите пари /надценените пари като среброто/ изтласкват от паричното обръщение добрите пари /подценените пари като златото/. Решението на проблема с биметализма води до налагането на мономентален стандарт.

4.Златен мономентализъм

В зависимост от това кои метал изпълнява ролята на мономентализъм, той може да е меден, сребърен или златен. Златния мономентализъм е парична система, при която страната определя съотношението на своята парична единица към златото. Златния стандарт за първи път като такъв е бил въведен във Великобритания в края на ХIX век., когато всички или повечето държави определят паричната си единица спрямо златото, става възможно, то да се използва като измерител в международните икономически и финансови транзакции. Декларира се и пълна свобода на превръщането на златото в пари и на парите-в злато и обратното. Тази система дава на икономическите агенти пълна сигурност на техните пари по отношение на пазарната им стойност. Златния мономентализъм е съществувал в различни форми като -златномонетен, златнокюлчев и златнодевизен стандарт.
За класическа форма на златният стандарт се смята златно-монетният стандарт. За него е характерно, че в обръщение се намират златни монети, с определено тегло и проба и различни други парични знаци, които свободно се обменят за златни монети. Постепенно започва да намалява сеченето на златни монети и изземването им от обръщение. В повечето страни се преустановява размяната на злато за банкноти.
При златно-кюлчевия стандарт обмяната на банкноти за злато е можело да се осъществява само в кюлчета. В този стандарт са наложени редица ограничения, като са продавани само кюлчета с тегло 12кг. което не е било по възможностите на по-голямата част от населението.
При златно-девизният стандарт банкнотите се обменят не срещу злато, а срещу валута на друга страна, която от своя страна може да се обмени срещу злато.
Най-същественото предимство на златния стандарт е неговата стабилност, но златния мономентализъм има и своите недостатъци. Главния недостатък е, че ако дадена държава купува от другите страни повече стоки и услуги от колкото им продава се достига до загуба на злато, което се изнася към другите страни. Поради този недостатък златния стандарт в пълната си форма е изоставен през 30-те години на миналия век. В днешно време само Швейцария прилага златния стандарт. След изоставянето на златния стандарт, светът има нужда от нови парични стандарти, при които самите стоки да циркулират като пари. Тази опция също има своите недостатъци при използването за големи плащания, затова с цел по-голямо удобство се налага представителна форма на парите т.е в този случай паричната стока стой на депозит и се замества от кредитни документи. В България златния стандарт се възприема с въвеждането на лева през 1880 г., но преминава към сребърен стандарт по време на финансовата криза от 1899-1902г.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
История на паричните стандарти 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.