История на религиите


Категория на документа: Други


НАРАДА, древноиндийски философ
Според анимизма всяко тяло притежава душа. Централна роля в анимизма играе култът към предците, или в по- малък мащаб- рода или племенната общност, и поради това сега те ги закрилят. Те се оформили като домашни богове, покровителстващи дома или домашния праг. Древните римляни ги наричали Мани. Етимологията на термина идва от Manus = ръка, като по този начин вероятно се правела алюзия за съществуващата връзка между предшествениците- покровители и тях самите.
Анимистичните теории не си поставят за цел да обяснят света и да намерят универсални отговори. Анимизмът няма своя свещена книжнина, както по- късно световните религии. Неговата концепция, която не е строго детерминирана, се базира на устното предание, на жертвоприношението и митологичното повествувание. В този смисъл той се явява местна, невселенска религия и затова често се възприема като синоним на езичество. Анимизмът имплицира тънък усет към заобикалящата среда, защото според него душа имат не само хората, но и животни, растения , минерали и др. при това съществува убеждението, че в зависимост от делата на човека, при провинение, след неговата смърт душата му може да се въплъти в по- ниско еволюционно ниво: животно, растение, минерал. По този начин анимистичната идея осъществява една солидарност, но и отговорност, между живи и мъртви, един изострен усет към природата, внушава се идеята на екологичното равновесие. Така се проповядва едно обмислено и отговорно отношение към заобикалящата среда.
Като всяка религиозна идея и анимизмът си има своя терминология. Особено известни са два от термините му:
* Фетиш произлиза от португалски език със значение неестествено, омагьосано. Всъщност това е представата за предмет , независимо какъв, който има определена сакралност и носи протекция на протекция на притежателят си , като едновременно с това внушава дисциплина и самоконтрол.
* ТАБУ -. Произлиза от термина tapu от полинезийски език и има значение на свещена граница или свещена забрана. Смисълът е, че не бива да се прониква отвън свещената граница, не бива да се осквернява вече забраненото. Терминът действа възпитателно, внушавайки дисциплина и самоконтрол.
* Според тайната доктрина душата преминава през два етапа- втвърдяване, инволюция и революция
Не може да се каже кога точно се е породила идеята, според която всеки човешки род е произлязъл от определено животно. Етимологията на думата тотем обикновено се свързва с индианския термин ototemon= сродник.
Начало на тотемизма, религиозната идея, в центъра на която стои животното- тотем с осигуряваната от него протекция за социума, трябва да се търси някъде в началото на човешкото развитие , когато основното занятие на хората, осигуряващо препитанието им, бил ловът и риболовът. Тази тясна обвързаност на човешкото съществуване и животинския свят , който може да го изхрани, утвърдила представата, че животните имат свръхестествена сила. Първобитните ловци вярвали, че след смъртта си човек може да се прероди в животно, или просто душите на починалите могат да се вселят в животни, поради което били целенасочено възпитавани в респект към животинския свят , чиито представители могат да бъдат убивани само при голяма нужда, за да се изхрани родът , сиреч не позволявал нито храната като цяло излишно да се похабяват. Така се запазило природното равновесие в природата и хармония.. Тотеизмът трябва да де схваща като божество. Най- ярък пример може би в това отношение е египетската религия с нейните божествени аписи, ибиси, сфинксове, скарабеи и т.н. като елемент от тотеизма , са и зодиакалните системи.
В древногръцката митология боговете вече напълно са придобили човешки образ, но са запазили способността си отвреме навреме да имат животински превъплъщения, н.р бикът при Зевс, змията на Ескулап, совата на Атина- Палада. Постепенно се налага идеята, че кожата на тотемното животно е и в състояние да запази живота и целостта на съответния човек. Именно така се появяват и първите щитове- егидите . пособието, приличащо на щит, направено от козя кожа, което осигурявало нужната протекция. Все същата роля играело и името на съответното божество, носено от отделния човек- Вълчо, Вълко Лъв и т.н, един обичай, запазен и до днес.
Много важно е да се знае, че всеки един от нас носи своя тотем в себе си и го почита съзнателно или не. Почитта води до преклонение и любов, което пък понякога може да доведе до самовлюбие, известно с термина нарцисизъм. Всъщност, може би е неправилно поставянето на знак за равенство между самовлюбването и мита за Нарцис - оня красив младеж, който обичал да се взира в собственото си отражение във водата , достигайки свещената сентенция: аз това си ти - нещо , което е залегнало във всяка религия като градивен елемент, градирайки в Християнството идея-" Ти който си всичко !" защото Бог е навсякъде.
ТАЗИ ПРЕДСТАВА ПОДДЪРЖАОПРЕДЕЛЕН ОПТИМИЗЪМ В ЧОВЕЧЕСТВОТО И НЕ БИ ТРЯБВАЛО ДА МУ ПОЗВОЛИ ДА СЕ ОТДАДЕ НА ОТЧАЯНИЕ И МОЖЕ ЛИ ЗАТОВА ВЯРАТА В ПО- ДОБРОТО БЪДЕЩЕ , В ПО- ДОБРАТА ВЪЗМОЖНОСТ ВИНАГИ Е СЪПРОВОЖДАЛА ЧОВЕКА В НЕГОВОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ.

ВЪПРС 4 . ПАГАНИЗЪМ

В ГРАД БЕЗ КУЧЕ- ПАЗАЧ ВИЛНЕЕ ЛИСИЦАТА
НА ОНЗИ, КОЙТО ПРОИЗНАСЯ ПРОКЛЯТИЕ, НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ОТВРЪЩА С ПРОКЛЯТИЕ
ПРЕД ГЛАДНА УСТА НЕ ПОЕМАЙ НИЩО
КАЖИ ЕДНА ЛЪЖА,СЛЕД ТОВА КАЖИ ИСТИНАТА- ЩЕ Я ПОМИСЛЯТ ЗА ЛЪЖА
закони от Месопотамия

И Анимизмът и Тотемизмът като религиозни философии не обясняват сътворението. Тази тема се открива в друга религиозна идея- Паганизмът. Етимологията на термина се обяснява с латинската терминология- pagus - землище, земя, paganus- селянин. Във всяка езическа / паганска/ религия се откриват духовни ценности, а също и тайни знания, загубени за бъдните поколения, но не от немарливост, а целенасочено, след преценка, че има опасност да бъдат използвани срещу човечеството. Така те са успели да прикрият някои ценни знания като динамитът, атомната бомба, оръжията..Паганистичните религии са ПОЛИТЕИСТИЧНИ, основани на митологичния разказ. Той се опитва да обясни важни моменти от земното и космическото житие, как са били сътворени космосът, земята и човекът.
В ДРЕВНОГРЪЦКАТА митология се откриват няколко версии. Най- архаичните посочват, че над първоначалните води се появили хълмче, лотос или яйце. Началната земя се свързва с понятието космическа планина, върху която фараонът направил първата си среща с Бога- слънце. Идеята за първоначалното яйце се свързва с представата за птицата на светлината Ра. Появява се митът за първоначалната змия, под чиято форма се проявява бог Атум като Върховен скрит бог, докато Ра, е истинския явен бог. Той създава първата божествена двойка Шу/ въздухът / и Тефнут / влагата/. От тяхната хиерогамия / свещен брак/ се раждат Геб/ земята/ и богинята Нут / небето/ от тях Озирис, Изида, Сет. В първата фараонска столица Мемфис акцентът пада върху богът Птах, който твори чрез дъха си. Боговете проникват в своите видими тела, влизайки " във всеки вид растение, във всеки камък.." богът Хнум / с овнешка глава/ сътворил човека от две частни- физическо тяло и душа- Ка. Тялото е тленно,сиреч смъртно, а душата е безсмъртна.. според египетските представи освен Ка, човек притежава и Ба , т.е след сливането на тялото с душата се получава индивидуалното съзнание- Ба. Триединството на физическото тяло, Ка и Ба дава неповторимостта, индивидуалния облик на всеки един човек. Ка е тясно свързана с тялото, при което има възможност да се върне, тялото се подлагало на балсамиране и се поставяло в добре защищаващи го гробници. Така в зависимост от желанието на Ка, тя имала възможност по всяко време отново да намери физическото си тяло и да се въплъти.
В МЕСОПОТАМСКИТЕ РЕЛИГИИ/ шумерска и акадска/ също е направен опит да се обясни сътворението на космоса. Според поемата Енума елиш / когато горе/ в една водна субстанция се появяват първите две божества : Апсу/ сладководните води/ и Тиамат, хермафродитно божество, идентично на солените води / морето/. В резултат на хиерогамията на божествените двойки се появява богът на небето Ану, който създава 4 ветрове. Те постоянно безпокоят Тиамат и тъй като тя постоянно се гневи
, Ану и останалите богове пускат в тялото й ветровете и те я разкъсват . от едната и половина се оформя небесния свод, а другата- Земята. Накрая, за да изкупят вината си за убийството на Тиамат, набеждават бога Кинту, прерязват вените му и от кръвта му Еа създава човечедтвото.
Митологията на Месопотамия свидетелства и за всемирния потоп, когато в резултат на божествения гняв човечеството е унищожено с изключение на един/ поемата за Гилгамеш/, напълно съвпадаща с библейската легенда за Ной.
И в древна Месопотамия властта на владетелите им е поверена от боговете. Човекът, тоест царят, е огледало на Бога. Фараонът се провъзгласява за божи син и в негова власт са 4 области на света. Законността била едно от първите неща внушавани на населението ./ сентенциите в началото/.
СПОРЕД ДРЕВНИТЕ ГЪРЦИ началото бил Хаосът / бездната/, от която се появили Гея / земята/ и Ерос / любовта/ след това се родил Уран, изпълнен с много звезди .В резултат на хиерогамията между тях се родило второто божествено поколение , известно като Титани /Океан, Рея, Темида, Кронос/. Недоволен от потомството си Уран скрива децата си в недрата на Гея, която недоволна от това, изработва гигантски сърп и настройва децата си за отмъщение. Така Кронос успява да кастрира баща си от кръвта се раждат богините на отмъщението, Ериниите и Гигантите, а падналите полови органи на Уран в морето се ражда Афродита, богинята на любовта и красотата. След като Кронос отнема силата на баща си е известен, че ще бъде победен на свой ред от сина си Жени се за Рея и се раждат Хестия, Деметра, Хера, Посейдон и Зевс. Той поглъщал всяко новородено. Рея, обаче когато се родил Зевс го скрила и вместо пеленаче , повила един камък. По- късно, когато зевс пораснал, принудил баща си да избълва децата си. Зевс разделя владението на три космични зони: океанът е даден на Посейдон, подземията на Хадес, а Зевс владее небето. Земята и Божествената планина принадлежи на всички. На свой ред и Зевс е много плодовит. Първата му съпруга е Метис/ мъдростта/, а когато тя забременява с Атина, Зевс я поглъща, за да не се сбъдне предсказанието за " син с жестоко сърце". Следваща съпруга е Темида/ справедливостта/, а след това - Хера. Зевс е земята, Зевс е небето. Зевс е всичко, което е над всичко.
Древногръцката митология звучи песимистично. Човешкият живот е твърде тежък и кратък. След смъртта си човек преминава в царството на сенките, подземията на Хадес. Повелята е да се живее пълноценно, но добродетелно.
СПОРЕД ИНДИАНСКИТЕ представи от свещените книги на маите, от небето слезли в небесносини костюми боговете, които се описват като мъдри мъже, господари на науките. Те не били родени, заченати, а направени и дарени с ум.
Идеята за подземията се обясняват с двата главни периода от развитието на човешката душа. В първия, наречен инволюция , развитието на душата представлява нейното слизане, навлизане в материята, поради което след физическото съществуване тя отива в подземията. Вторият етап, еволюция,/ издигане към небето, извисяване на човешкия дух/, при което вече след физ. съществуване и при добродетелен живот се обещават божествените селения .

ВЪПРОС 5 .ИНДУИЗМЪТ- ХИЛЯДОЛЕТНАТА РЕЛИГИОЗНА ДОКТРИНА НА ИСТИНАТА

НИКОГА НЕ КАЗВАЙ - НЕ ЗНАЯ ЗА ТОВА, СЛЕДОВАТЕЛНО ТО НЕ Е ВЯРНО
Нарада

Индуистката философия поставя в центъра на вниманието ИСТИНАТА. Според нея материалният свят е илюзия, а душата, необозримата душа, е истината. " ТО Е ИСТИНАТА. СВЕТЪТ Е ИЛЮЗИЯ, ДУШАТА НЕ Е НИЩО ДРУГО, ОСВЕН ТО" Всичко материално, това което няма телесна обвивка , което е невидимо и безформено, е истинско и вечно . Земните материални блага не са реалност, защото те периодично загиват, т.е. те не са истина, те само имитират истината, бидейки видими. Когато идва смъртта , видимото материално тяло се разпада, но невидимата същност продължава да живее. Тя не умира, а се възнася в небесата, за да се слее с божествената хармония, след като постепенно се е очистила от натрупалите се отрицателни способности като хитрост, лъжа, високомерие, честолюбие, похотливост .
В индийския пантеон има твърде много божества, които трудно могат да бъдат класифицирани. Тук действа определен хенотеизъм , т.е предоставена е възможност на всеки човек да се ориентира към определен бог, но същевременно да почита и приема и боговете на другите членове на обществото. " ЖИВЕЙ И ОСТАВИ И ДРУГИТЕ ДА ЖИВЕЯТ"
Индуизмът основно се изповядва от населението на Индия. В дълбока древност тази територия е била обитавана от тъмнокожо, безносо население, смесица от черна и жълта раса и цвят на кожата в различни оттенъци. По някое време се появяват арийците, бяла раса, наложила се като завоеватели.така се оформила своеобразна пирамида, на върха на която застанали завоевателите, в основат били чернокожите, а останалото пространство било запълнено със смесено население с жълточерен цвят на кожата в различни нюанси.
В периода 1500-500г. пр. Христа се оформя Ведическият пантеон, в който се откриват над 3300 божества, разделени в три касти: брамини, войни и производители.
Свещената книжнина, писана на санскрит , е известна най- общо като Веда, което е със значение на " Знание". Това са откровения на отделни духовно извисени личности, успели да получат видения и да проумеят същността на ВЕЛИКАТА И ВЕЧНАТА ИСТИНА.
Ведическият пантеон се оформя окончателно в периода 1500-500 г. пр Христа, като се оформят три божествени касти , асури , аспари и шудри:
* БРАХМАНИ, божества, деви, с религиозна и магическа власт;
* КШАТРИИ, божества с военни функции и временна власт;
* ВАЙШИ, имащи икономическа власт, производители, свързани с плодородието и изобилието;
* АСУРИ, те първоначално били Деви, но с течение на времето се превърнали в Демони;
* АСПАРИ, водни нимфи. Само към тях можели да се обръщат представителите на четвъртото съсловие- слугите и робите, известни като ШУДРИ.
Към 300 г. пр. Христа окончателно се оформил Индуисткият пантеон с три основни божества : БРАХМА, ВИШНУ И ШИВА, които представляват своеобразна Троица- ТРИМУРТИ.
БРАХМА е богът сътворител. Той се е появил от нищото, в златно яйце и съдържа съзидателното семе, от където ще се формира целия космос. Така от Непроявената божествена субстанция Брама , която се изобразява като окръжност, се появява божеството Брахма, означено с точка в центъра на окръжността. При разделянето на яйцето се оформят от двете му половини Небето и Земята. От себе си, Брахма, създал съпругата си Сарасвати/ мъдростта/ за да може постоянно да я съзерцава, Брахма си създал още три лица и я наблюдавал в четирите посоки на света, това е алюзия, че Мъдростта е била винаги пред погледа му.
Брахма и Сарасвати създават боговете на мъдростта и доброто, но и Асурите, които произхождали от бедрата на бога.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
История на религиите 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.