ЮИЕ и отбранителната политика на ЕС


Категория на документа: Други


ЮИЕ В ОБЩАТА ВЪНШНА И ОТБРАНИТЕЛНА ПОЛИТИКА НА ЕС. ПОВИШАВАНЕ РОЛЯТА НА ЕС ЗА ПОДДЪРЖАНЕ СТАБИЛНОСТТА В РЕГИОНА

Ангажирането в международното подпомагане за разрешаване на конфликтите в Запдните Балкани и укрепването на регионалнта стабилност е приоритетна цел на ЕС в отношенията с държавите от ЮИЕ. През последните две десетилетия политиката на ЕК в тази област претърпя съществена революция. Засили се ролята на ЕС като фактор за поддържане на стабилността в региона. Това бе резултат на повишената степен на взаимодействие на страните членки и увеличения потенциал на ЕС в областта на отбранителната и външната политика.

Тази промяна се дължи основно на декларираната в Маастрихтския договор от 1992 г. цел за реализирането на обща политика на ЕС в тази област. Практическото реализиране на този процес не стана лесно и бързо. Като сериозен недостатък в ЕС бе оценена неспособността на страните членки да предотвартят конфликтното разпадане на бивша Югославия.

Това обстоятелство допълнително ги подтикна към ускоряване координирането на провежданата от тях политика в тази област.

Ситуацията в Западните Балкани е един от основните фактори допринесъл за началото и развитието на европейската политика на ЕС на сигурност и отбрана-ЕПСО. Тя е важен елемент от общата външна и отбранителна политика на ЕС.

Утвърждаването на ЕПСО към балканския регион е постепенно. В началото основна роля в ангажирането на ЕС за решаване на проблемите на стабилността и сигурността в тази част на Европа играеха големите страни-Италия, Германия, Франция и Великобритания.

През по голямата част от 90-те години, особено по отношение на международните преговори за намиране на изход от конфликтите в бивша Югославия, ЕС се оказа в по-слаба позиция в сравнение със САЩ.

Неговото участие в операциите за поддържане на мира в изпълнението на резолюзиите на ООН и ОССЕ бе главно на допълваща силна към НАТО. Главна причина за подчиненто положение на ЕС е отсъствието на създадена самостоятелна военна структура, която да бъде използвана от страните членки в провеждането на тяхната политика в областта на регионалната сигурност и стабилност.

Приносът на ЕС за нормализиране на обстановката и прекратяване на Западните Балкани бе значителен. Във взаимодействие със САЩ, държавите от ЕС имаха важна роля за предвижване напред и финализирането на преговорите за мир в Босна и Херциговина.

Част от международните дипломатически усилия, довели до подписването през 1995 г. в Дейтън и Париж на споразумението за мир и държавно устройство на Босна и Херцеговина, бяха Лисабонският план на бившия английски външен министър лорд Карингтън и португалския дипломат Жозе Кутилейро.

През миналото десетилетие в провеждането на регионалната политика на ЕС в областта на сигурността важно място заемаше важна роля ЗЕС. През 1992 г. в германския град Петерсберг бе взето решение на ЗЕС да бъде възложена функцията да изпълнява хуманитарни, спасителни и мироподдържащи международни операции. През 1997 г. засилената роля на ЗЕС бе отразена в Амстердамския договор, след като последва процес на сливане на тази организация с ЕС, където започна създването на собствен военен потенциал. Основно място в него заеха силите за бързо реагиране.

ЗЕС бе използван от ЕС за мисии от различно естество най-вече в ЮИЕ. Сред отличаващите се може да отбележим следните:

-Извършване на разузнавателни дейности в Косово чрез използването на сателитния център на ЗЕС. Информацията бе предоставена на ОССЕ, НАТО и ЕС.

-Операция за контрол на транспортния трафик по река Дунав. Целта бе оказването на помощ на Унгария, Румъния и България за прилагане на югоембаргото.

- Операция под кодовото наименование 'Зорка охрана'. Целта ѝ е да контролира прилагането на наложеното от Съвета за сигурност на ООН ембарго срещу бивша Югославия. Мисията продължава от юли 1992 до юни 1993 г., след като става част от обща мисия с НАТО.

-Изпращане на полицейски контингент в босненския град Мостар. Целта на мисията е да се подпомогнат местните мюсюлмански и хърватски жители да сформират обща полицейска част. Операцията продължава от юли 1994 г., до октомври 1996 г.

Държа да отбележа, че ЗЕС по време на своето съществуване не реализира нито една мироподдържаща операция на Балканите. Тази функция бе поета от НАТО през миналото десетилетие. Това доведе до ограничаване възможностите на ЕС в провеждането на неговата политика на сигурност в региона. Заради липсата на единна политика, държавите членки на ЕС се оказват неспособни да предприемат общи действия.

Например неспособността на ЕС да реагира на влошеното вътрешнополитическо и икономическо положение в Албания през пролетта на 1997 г. Поради създалата се критична ситуация в страната, Съветът за сигурност на ООН приема резолюция за изпращането на многонационални военни сили за осигуряване на хуманитарна помощ на населението и възстановяване на реда в Албания.

Мисията наречена операция 'Алба' се провежда през периода април-август 1997 г. От т. нар. 'коалиция на желаещите', която наброява 7000 военнослужещи от 11 държави, от които повечето европейски. Италия има главна роля в нейното ръководство. Тази мисия осъществи поставените цели, освен това тази мисия става първата международна мироподдържаща операция в ЮИЕ, в която участват само страни от ЕС.

През миналото десетилетие, постижение на ЕС за преодоляване на сблъсъците и укрепване на стабилността в региона се изразява в участието на страните членки в проведените операции от страна на НАТО, с помощта на която се установи международно военно присъствие в Косово и Босна и Херцеговина. Военнослужещите от държавите членки на ЕС в многонационалните мирни сили в Западните Балкани възлиза на около две трети, а тенденцията бе към неговото увеличаване за сметка на съкращаването на военното присъствие на САЩ. ЕС също поема нарастващата част от финансовите разходи за изпращането и поддържането на международните мисии в региона.

Засилващата му роля в тази област стана част от придобиващата по-широки имерения политиката в ЮИЕ, в която на Западните Балкани бе отредено специално място. Част от тази полтика станаха Регионалния подход, и особено Процес на стабилизиране и асоциране на страните от Западните Балкани към ЕС и Роямонският процес.
Политиката на ЕС към ЮИЕ във външните отношени и сигурността навлезе в нова фаза в началото на сегашното десетилетие. Това се изразява в самостоятелните действия на ЕС на основата на създаденият по-голям собствен потенциал, повишенето взаимодействие с НАТО и САЩ и нарастващите отношения с държавите от региона. ЕС започна да поема все по-широки функции като гарант на изпълнението на мирните договорености, укрепването на развитието и стабилността на демократичните процеси в тази част на Европа.

Това разбира се довежда до последователна промяна на ролята на САЩ и ЕС в региона. Тя бе резултат от едонопосочна еволюция в тяхната политика и бе реализирана на основата на координиране на действията. Важно знчиение за развитието на този процес имаше приетата обща декларация ЕС-НАТО през декември 2002 г. и особено за т. нар. Споразумение "Берлин плюс" от март 2003 г. Съобразено с взетите решения ЕС получи право да използва оперативните, командните и материални ресурси с които разполага НАТО за провеждането на самостоятелни международни операции.
Поврат в политиката на ЕС в Западните Балкани в сферта на сигурността настъпи през 2003 г.

За начало бе прието изпращането на полицейска мисия на ЕС в Босна и Херцеговина от 1 януари 2003 г. Става въпрос за първата международна операция на ЕС в рамките на ЕПСО като продължи започнатото на действалата дотогова с мандат на ООН международна полицейска сила. Полицейската мисия на ЕС в Босна и Херцеговина бе изпратена по искане на правителството в тази страна. Задачите на мисията се състоеше в засилване на националния потенциал и разширяване на регионалното сътрудничество в борбата срещу организираната престъпност и в оказването на помощ за реформирането на полицията.

Неустойчивата политическа обстановка в Босна и Херцеговина е главната причина през декември 2007 г. ЕС да вземе решение мандатът на полицейската мисия да бъде удължен до края на 2009 г.

Първата военна мисия на ЕС в Западните Балкани се осъществява на 31 март 2003 г. Става въпрос за операция 'КОНКОРДИЯ' в Република Македония, която бе по молба на правителството в държавата. За нейното изпълнение ЕС прибягва до военната структура на НАТО в изпълнение на споразумението 'Берлин плюс'. Целта на 'КОНКОРДИЯ' бе да помогне за стабилизиране на ситуацията в страната и за реализиране на договореностите в Охридския рамков договор от 2001 г., благодарение на който се сложи край на етническия конфликт между македонците и албанците.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
ЮИЕ и отбранителната политика на ЕС 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.