ЮИЕ и отбранителната политика на ЕС


Категория на документа: Други


По инициатива на Франция Европейският жандармеийски корпус изпраща мисия и в Косово. Най-сложен си остава въпросът за статутът на Косово. През 2007 г. Неговото решаване се превърна не само в европейски, но и в един от основните проблеми в международните отношения. Разногласията относно статутът на Косово доведоха до повишаване на напрежението в Западните Балкани. Освен това влияние оказа и високата степен на обвързаност и зависимост между съществуващите в региона противоречия.

В края на 2007 г. обстановката в тези страни бе индикация, че проблемите на сигурността изискват още много усилия и продължаваща активно международно сътрудничество.

Стабилността в района в съвременните условия не може да се поддържа без оказването активно международно ангажиране, постоянен дипломатически външен натиск, включително поддържане на многонационални военни мисна и ии.

От историческо значение за развитието на региона беше 2007 г., това е така, защото след повече от 25 години, откакто Гърция стана член на ЕС, други страни се присъединиха към тази организация. Това разбира се бе голяма крачка по пътя на евроинтеграцията на всички държави от ЮИЕ.

Нарастна и потенциалът на сътрудничество не само в отношенията между страните от ЮИЕ и ЕС, но и в региона, което също получи значим напредък. Значителен прогрес бе постигнат през 2007 г. в интеграционните отношения между ЕС и държавите от Западните Балкани. Например Черна гора стана четвъртата страна от района, която подписа ССА. Напредък настъпи в отношенията на ЕС с Босна и Херцеговина и Сърбия, което се изрази в парафирането на ССА.

Евроинтеграционният процес за всички страни е неизбежен, въпреки че неговото развитие протича с различни темпове и няма да завърши по едно и също време.

Присъединяването на Хърватия към ЕС беше предшествано от седем години на мъчителни и често непопулярни реформи в рамките на преговорите й за членство, започнали през октомври 2005 г. Тя предаде над десетина хърватски и босненски хърватски военни и политически лидери, обвинени във военни престъпления, на трибунала на ООН за бивша Югославия в Хага. Присъединяването на Хърватия беше усложнено и от разногласия с членката на ЕС Словения, отнасящи се до граничен спор за морската граница в Пиранския залив и до дълг на фалиралата Люблянска банка към Хърватия. Словенският парламент все пак ратифицира в началото на април присъединителния договор на Хърватия с Европейския съюз. На първи юли 2013г. тя стана официална държава-членка на ЕС.

В същото време, развитието на отношенията между ЕС и държавите от ЮИЕ през 2007 г. показа, че те са изправени пред редица предизвикателства и проблеми. Това оказва негативо влияние върху ефективността и темпа на евроинтегрирането на тези държави с ЕС и постави на изпитание политиката на ЕС, който през сегашното десетилетие се превърна в основен външен фактор за поддържане на стабилността ЮИЕ и най-вече в Западните Балкани.

Същевременно, въпреки напредъкът в учредяването на добросъседски отношения, развитието на многостранното сътрдуничество в ЮИЕ се оказа доста бавен процес и не е довел до реализирането на механизъм за справянето и предотвартяването на евентуални конфликти и кризи.

След присъединяването към ЕС на Румъния, България и Хърватия, възможностите на съюза на Балканите, включително в областта на сигурността нараснаха, но въпреки това са, общо взето ограничени.

Четирите страни от региона членки на ЕС имат разноглаци от различен характер със съседните страни. Тези противоречия са грижа и на ЕС, чиято помощ е наложителна за тяхното разрешаване.

Една от основните заплахи за стабилността в ЮИЕ, особено Западните Балкани, е устойчивостта на сепаратизма и национализма в отделните държави. През 2007 г. Тя се прояви най-силно в Босна и Херцеговина и Сърбия. Като негативна последица от нея бе забавеното развитие на интеграционните отношения на тези страни с ЕС.

От стратегическо значение за България е членсвото ѝ в ЕС. Въпреки това не трябва да забравяме, че европейската интеграция, както всяка форма на международно сътрудничество създава условия за взаимодействие и партнъорство, но представлява също така мирно съперничество и конкуренция, в които често определяща роля играе съотношението на силите между участващите страни.

Членството в ЕС открива благоприятни перспективи, но също така крие заплахи за България, чиято икономика е изостанала от развитите държави на ЕС и е зависима от външна помощ, технологии и инвестиции. Предоставянето на повече правомощия на инситуциите на ЕС ограничава обхватът на националния суверенитет. Въргу развитието на интеграционните отношения и провеждането на общата външна и отбранителна политика на ЕС оказва влияние трудността да се съчетаят интересите на големия брой държави членки.

Именно поради тази причина, външната и външноикономическата политика на България не трябва да е съсредоточена само в рамките на ЕС, а да търси по-широки хоризонти.

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
ЮИЕ и отбранителната политика на ЕС 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.