Иван Шопов


Категория на документа: Други



Университет по библиотекознание и информационни технологии
гр. София

Курсова работа

по специалност
Национална библиография

Изговил: Проверил: гл. ас. С. Ефтимова

БИМ II курс.

Иван Шопов (1826- 23.09.1853)

За съжаление от края на ХV в. до началото на ХIХ в. българите живеят в безкнижие, което се обяснява с историческата действителност в страната. С появата и развитието на печатната книга у нас се заражда и библиографската дейност в България. Библиографската дейност в България се различава съществено от останалия свят по това, че обикновено първите библиографски прояви се зараждат в библиотеките, но в България през този период няма учени, липсват публични библиотеки и големи частни сбирки. За това библиографската работа у нас се развива извън тези културни средища.

Иван Василев Шопов е първият български библиограф, съставил и публикувал първия библиографски списък на български език. Роден е през 1826г. в Калофер, в заможно търговско семейство, баща му е бил заможен, любознателен и интелигентен човек. Учи най- напред в родния си град в калоферското килийно училище, а после- на български и гръцки в Карлово при прочутия тогава елинославянски учител Райно Попович. След това заедно с брат си Георги, Иван отива в Цариград при баща си. Той ги изпраща да продължат учението си в гръцкото търговско училище на о-в Халки, а след това и в Атинската гимназия (1842-44). По съвет и със съдействието на д-р Ив. Селимински заминава за Русия и довършва гимназиалното си образование в Одеса, където се свързва с професор Н.Н. Мурзакевич от Ришельовския лицей, един от първите руски изследователи на гръцката книжнина. Мурзакевич препоръчва Шопов в две писма на видния учен О.М. Бодянски, един от основателите на славяноведението в Русия, който се отнасял със съчувствие към българите, като го моли да осигури държавна стипендия за следване. Бодянски не успял да осигури стипендия на Шопов и той след три години следване в Московския университет, при крайно тежко материално положение е принуден да напусне Москва и заминава за Прага, където следва медицина (1851-53). В Прага Шопов би препоръчан вече от самия Бодянски с писма до видните чешки учени- слависти Йосиф Шафарик и Вацлав Ханка. През януари 1851г. Шопов бил посрещнат в Прага много добре от Шафарик и Ханка. Скоро след това Шопов се сближава със сина на Шафарик, Ярослав, който също следва медицина.

При събирането на материали за написване на историята на българската литература Шафарик е бил подпомаган и от Шопов. Както се установява по-късно, в архива на Шафарик са били намерени два оригинални листа на Шопов, съдържащи описание на 51 български книги и прави извадки от дисертацията на Н. Стоянов " О независимости българского архиеписковства в древние времена" . За Ханка Шопов превежда част от Краледворския ръкопис под название " Любуша".

Преводът е поместен в т. нар. Полиглота, изд. на Краледворския ръкопис, придружено с преводи на много езици (1852). През същата година Шоповия превод е обнародван и в Петербург. Вероятно Ш. е сътрудничел и на Шумавски при съставянето на неговия "Общославянски Лексикан". През 1853г. редактира и отпечатва в Прага няколко съчинения на Натанаил Зографски: " Приятелское писмо от българина к гръку", " Кратко християнско наставлени", " Указание пъти кой води в царство небесно". Сътрудничеството на Шопов с чешките слависти и дейността му за популяризация на българския език и книжнина в Чехия изиграват важна роля в развитието на българо- чешките литературни връзки през XIXв. През 1852г. бил отпечатан библиографския списък на Шопов, а една година по- късно, на 23 септември 1853, той слага край на живота си по неизвестни причини. Най- значимото книжовно дело на Шопов е неговия библиографски труд напечатан в Цариградски вестник, 6 септ. 1852г. № 99 под заглавие: "Списък на български книги на навовъзраждащата се българска писменост в XIX в." Списъкът на Шопов съдържа 112 описания, към тях редакцията на вестника прибавя още 15- общо 127. Използвайки същият набор, редакцията на вестника издава списъка с някои малки поправки и в отделна брошура. В това отделно издание, редакцията добавя още 16 нови книги, така че стават общо 143 описания. Шопов описва не само книги, а и периодични издания (един вестник и 2 списания), ликове (на български царе), една карта на България, Тракия, Македония и Албания, издадена от Ал. Хаджи Русет в Страсбург. От днешно библиографско гледище, описанието на Шопов е много несъвършено. Той е подредил материала хронологически, като обикновено дава заглавие, автор, местоиздаване и година на издаване. Заглавията на книгите, както и имената на авторите дават доста непълно и неточно, а някъде и съвсем погрешно. Шопов е дал анотация само на една книга, именно за Христоитията на своя учител Райно Попович, по която се е учил в Карлово. При съставянето на своя списък Ш. е ползвал библиографските приноси на предшествениците си Венелин, Априлов и особено от Срезневски, от когото е взел описанието на 58 книги. За съжаление, той не е използвал техния опит и не само не дава анотации, а и неоснователно съкращава и самото описание на книгите. Въпреки тези недостатъци на списъка, присъщи на всяко начало, заслугата на Шопов, като пръв български библиограф си остава несъмнена и годината 1952 с право се смята за начало на българската библиография.

Шопов е първият българин, който изработва самостоятелна библиография на българските печатни произведения на български език и я напечатва в българско периодично издание, а излиза и в отделна книжка. По своя характер и обсег библиографският списък на Шопов е нещо като обща ретроспективна библиография на цялата българска книжнина. Ранната смърт на Шопов несъмнено трябва да се смята за голяма загуба. За времето си Шопов е бил един от най- културните и млади българи, изпълнен с любов към поробената си родина. В Калофер, той събирал народни песни, пословици и гатанки и описал заселването

награда, но материалите не са запазени. Несъмнено влияние за дейността на Шопов имат руските учени Мързакевич, Бодянски и особено чешкият изследовател на славянската книжнина Шафарик, на когото Шопов е помагал. Не бива да се подценява ролята на идеолога за съставянето на Списъка Н. Палаузов, който заедно с изпълнителя Шопов се стреми да идентифицира национално самоосъзнаване, да пробуди заспалата духовност и засити книжовната култура у българина. Това личи ясно от писмото на Палузов до редакцията на " Цариградски вестник" , с което той изпраща списъка на Шопов. С това писмо на Палузов се поставя начало и на теорията на българската библиография. С удивително правилно за времето си разбиране, той начертава доста ясно задачите на българската обща отчетна-регистационна библиография и изтъква нейното голямо значение. Палузов има предвид ясно изработването на репертоара на българската книга и посочва начин за коригирането и попълването му.

Така 6 септември 1852г. се установява като рождена дата не само на първата българска библиография, но и на теорията българската библиография.

Използвана литература :
" Българска книга " - енциклопедия.
" Българска библиография " - Ценко Цветанов
сп. " Библиотекар " 1965г. книга 7





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Иван Шопов 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.