Из историята на българската журналистика


Категория на документа: Други


Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий"

Резюме

"ИЗ ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ЖУРНАЛИСТИКА"

Велико Търново
2011год.

Българската журналистика, макар че се ражда доста по- късно от журналистиката в САЩ, Русия, Западна Европа и други държави, има своята история. Липсват достатъчно научни трудове, които да разглеждат българската журналистика в началото на нейното развитие, няма и добре оформена периодизация на нашата журналистика. Има обаче личности, които със своето перо оставят трайна диря в българската история, личности като Константин Фотинов, Петър Берон, Захарий Стоянов, Петко Славейков, Христо Ботев и много други. Най-значимата книга в тази област е "История на Българската журналистика" от Георги Боршуков. Неговият студент, вече доцент Стефан Коларов възражда ранната българска журналистика в книгата си "Из историята на българската журналистика". В нея са поместени документални статии и портрети, в които се разглеждат най-важните проблеми и личности в областта на литературата и журналистиката в периода преди и след Освобождението. Авторът прави кратка периодизация на българската журналистика, запознава ни с живота и творчеството на големите имена в българската литература и журналистика, както и с периодичните издания от епохата на Възраждането.

Първа част - "Призвание и дълг"

В първата част на книгата авторът разглежда появата на българската журналистика и прави опит за периодизация или кратка хроника на медии, личности и събития.
Упованието е словото и в неговата непомръкваща светлина, жаждата за знание, битката за свобода и национална независимост определят развитието на българската журналистика. Нейният път е белязан от победи и поражения, от възход и падения. Нуждата от общуване е определила раждането на думите и буквите, преминаването от живата реч към писмеността. Чрез писмеността езикът се превръща в този неугасващ пламък, който осветлява бъдещето. В началото на тази част Стефан Коларов разглежда създаването и развитието на нашата писменост, която е една стабилна основа за формирането на българската журналистика. Старата българска литература съдържа кълновете на нашата истинска журналистика. Изследователите на старовременни текстови откриват елементи на журналистиката в приписките. Те са ценно свидетелство за поведението на преписвачите, за тяхното чувство за дълг и всеотдайност. Въпреки че нашата журналистика има своите предходници в литературното ни наследство, според доц. Стефан Коларав разграничаването между литература и журналистика е задължително.

Като една от най-важните предпоставки за началото на българската журналистика можем да приемем книжовността. Наред с нея, важна предпоставка е и обществено-икономическото развитие. Като голям предвестник за началото на българската журналистика може да се приеме първопечатната книга, а като ярка свързваща фигура между първопечатната книга и журналистиката ни може да се посочи книжовникът Христофор Жефарович.

До началото на Българското възраждане фактически се оказва невъзможно да се създават български вестници и списания. Книжовниците от новото поколение все повече осъзнават, че появата на печатното дело е изключително събитие за цивилизования свят. Литературата ни, преживяла кошмара на робството, възкръсва с появата на старопечатните книги, първата от които е "Неделник" от Софроний Врачански. През Възраждането печатното слово намира своето трайно място в живота на образования българин. През 1842г. Константин Огнянович и Ставраки Игнатиев успяват да основат първата българска печатница в османската столица, наречена "Трудолюбивата пчела". Почти по същото време в Букурещ устройва своя печатница Петър Сапунов. Именно тогава назряват условията да се роди първото българско периодично издание. През 1842г. в Смирна Константон Фотинов отпечатва пробния брой на списание "Любословие". Въпреки че българската журналисти се ражда доста по късно от журналистиката в други страни, тя несъмнено има своята история, можем определено да говорим за нейното минало, за нейните именити творци и периодични издания, а по-късно и за електронни медии.

До сега не са правени специални изследвания на периодизацията на българската журналистика. В книгата "Из историята на българската журналистика" доц. Коларов предлага един кратък систематизиран развой на основните тенденции, поставя възможните граници на периоди и подпериоди, така се оформя кратка периодизация на българската журналистика. Като нейно начало, авторът определя 1842г. - излизането на пробния брой на списание "Любословие".

Периодизация на българската журналистика

Първи период: Възрожденска журналистика

Обхваща времето от появата на сп. "Любословие" и делото на Константин Фотинов и Иван Богоров до Руско-турската освободителна война. Авторът разделя този период на два вътрешни подпериода:

1.От началото на 40-те години до средата на 60-те години на ХIХ век

Сред най-ярките личности на този подпериод са Константин Фотинов, Иван Богоров, Георги Раковски, Любен Каревелов. Важно място в журналистиката от онова време заема църковният въпрос. Броят на периодичните издания започва да расте.

2.От средата на 60-те години на XIX век до Руско-турската война

В този подпериод основно място заема голямата българска фигура в журналистиката ни Петко Славейков, разглежда се и умерената политическа линия на Марка Балабанов и неговите вестници. В този подпериод възрожденската ни журналистига достига своите върхове чрез делото и творчеството на Любен Каравелов и Христо Ботев.

Втори Период: Българската журналистика от Освобождението до обявяването на независимостта на България през 1908г.

Разглежда историческите събития в България след 3 март 1878 г. Оформени са три подпериода, в които се проследявят идеите и тенденците на скритите движения в областта на печата и неговото място в обществено-политическия е културен живот.

1.Руско-турската освободителна война, избирането на Александър I Батенберг и неговото управление - режимът на пълномощията , Съединението и Сръбско-българската война, превратът на 9 август 1886г. и окончателната абдикация на княза.

Динамичен и променлив период. Свободата на словото е трудно достижима след освобождението. Изпъква личността на Стефан Стамболов като журналист и публицист. В тази подпериод има едно изключително важно за журналистиката ни събитие, а имено печата на първия наш всекидневник "Секидневний новинар" печата се в Букорещ през 1877 г. Първия редактор на всекидневника е Павел Бобеков

2. Времето от управлението на Регентството и режимът на Стефан Стамболов (1887-1894)

За този подпериод са характерни репресиите и цензората срещу главни редактори и периодични издания. Появява се и се развива Българската телеграфна агенция. Възникват нови специализирани издания за стопанския и икономическия живот на страната. През този подпериод се ражда сп. "Мисъл" на д-р Кръстъo Кръстев и формирането на кръга "Мисъл", с участници Пенчо Славейков, Петко Тодоров, Пейо Яворов.

3.Времето от средата на 90-те години на ХIХ век до края на първото десетилетие на ХХ век.

Начало на демократичните процеси в страната. Режимът на цензората приключва през 1892г.Първият събор на българските журналисти и писател, открит с реч на д-р Иван Щищманов. Наред с партийните вестници се заражда и истинският информационен печат". Печатът става важен фактор на политиката и капитала. Налага се жанрът интервю и сатирата.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Из историята на българската журналистика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.