Използваме ли по предназначение властта в организациите, имайки предвид обществено-политическата ситуация днес?


Категория на документа: Други




"На вниманието на проф. д. ик. н. М.

Сотирова и гл. ас. д-р А. Владиков"

Курсов проект
по
Организационно проектиране
на
тема:

Използваме ли по предназначение властта в организациите, имайки предвид обществено- политическата ситуация днес?

Диляна Здравчева, бизнес администрация

Фак. № 1208397025

Проектът е изпратен на 15.01.2014
Мисля, че към днешна дата, сега, нашето време, е време на трансформации, революции, протести, гротески, скандали и пр., време, в което знанието е толериран и важен ресурс в обществото като цяло. На заден план остават земята, човешкият труд и капиталът - за икономистите това са традиционните фактори за производство. И тук се появяват "модерната" организация - с цялата си значимост и иновативна идея, която има за цел да променя статуквото, обичайното, онова, което пазят семейството, общността, обществото. Функцията на организацията е да направи така, че знанието да проработи върху процесите, продуктите, инструментите, вурху нейната работа, върху самото знание. Понякога това, което днес е ясно, определено, валидно, утре вече има съвсем нов облик, напълно променен...
Странно...когато сме деца и трябва да ходим на училище упорито ни учат на значими житейски уроци, ценности, на това, да бъдем себе си, всякакви заучени фрази, но идва момент, в който всичко онова, което сме усвоили и приложили на практика се оказва невалидно, променя се коренно - нищо общо с действителността. Ако искаме да успеем в живота(поредното клише), трябва да открием някъде, дълбоко в себе си организационно мислене, съпътствано с качества на лидер, който да "робува" единствено на убежденията си, и да не се подчинява на закостенялото ни общество.
Как разбира властта Джон Гарднър? Според него има наложено мнение, че властта носи повече негативизми, и е нещо лошо, нещо, към което не е хубаво да се стремиш и притежаваш, тъй като автоматично те прави лош човек. Но това е и една тежест, не и за един истински лидер, който не се страхува да взема решения, с които да провокира и да достига големи висоти.
Но как се постигат всъщност нещата? Съществуват три начина:
* чрез йерархична власт, която се различава от формалната. Известни са и няколко проблема: 1)В повечето случаи се счита за "демодирана" власт, заради високото ниво на образование, недоверие в повечето институции и др. 2)Проблем се оказва и фактът, че не можем да имаме власт в пълна дълбочина, понеже невинаги можем да назначаваме, уволняваме и пр., а това от своя страна това води до ниска ефективност 3)За да не се стигне до неуспех, трябва да има силен и качествен лидер, който да се е доказал във времето.
* чрез организационна култура, която представлява съвкупност от ценности, но и тук има известни пречки: 1) трудно се приемат нови идеи 2)изисква се много време и усилие, за да се изгради едно споделено гледище за света, за да може по-късно да се стигне до групово мислене;
* чрез неформална власт - за да имаш неформално влияние, не е задължително да имаш формална власт. Тук важно е да отбележа, че всяка организация има различни интереси (и така трябва) , именно затова трудно се постига всеобщо единство и съгласие. Гледните точки на тези индивиди може да са различни, но не трябва да бъдат заклеймявани като по-малко компетентни или "умни", напротив, това е една от формулите за успешни организации. Оказва се, че по-малко информираност е равно на различна гледна точка , тъй като човек винаги може да знае и чете много, но да не умее да представи своята теза по даден казус. Според масовото разбиране, донякъде и моето, е, че лидерът е човек , който не притежава ценностни качества, не е "приятен" за повечето от подчинените си, именно затова се идентифицира като такъв, тъй като не се страхува да взема радикални решения, дори да засегне нечии интереси, да търси непрекъснато власт и източници на власт. Другото, което е необходимо да се научим е, да разбираме тактиките и стратегиите, чрез които властта се развива , за да преценим с какви възможности разполагаме, включително и социалната психология, както и други форми на междуличностно влияние. Изключително много ми допаднаха тезисите на Гарднър за това как властта попада в точните ръце, както и, че "Знания без власт са особено слабо полезни.А власт без умения да бъде ефективно използвана , най-вероятно ще бъде пропиляна." ("Организация на управлението "- Джефри Пфефър "За властта в организациите "- стр. 200). Властта в организациите, а и притежаването на власт, е много комплексно понятие, което изисква много сила, смелост, доблест, твърдост, безпардонност, чувство на асиметрия, дори и една "непристойна тайна" , която не е за хора с лидерски качества, тя не може да се използва като извинение за глупави постъпки.
Традиционната политическа власт е елемент от т.нар. стратегическа ситуационна теория - разглежда властта като нещо, което принадлежи на "организационни подразделения, занимаващи се с критичните проблеми на организацията". Уточнихме какво е властта, какво е организация, какво е лидер, притежаващ власт, но трябва да дефинираме и корените на властта. Именно тя помага на организациите да бъдат в "крак" с реалността - стратегическа ситуационна теория за организационната власт.Това, което описва тази теория накратко, е, че когато към "организацията бъде отправена серия от съдебни искове, заплашващи съществуването й, правният отдел ще придобие голяма власт и влияние върху решенията на организацията". И отново идва момент, в който тази голяма отговорност да бъде поделена, трябва да се подберат точните кадри и да бъдат "дарени" с властта, за да изпълнят, донякъде, убежденията и исканията на онези, които се страхуват от тази крачка. Просто физически не си адекватен да вършиш всичко, ефективността е по-малка, а и така винаги има опасност от това, нещо да започне да "куца".
Съществуват два аспекта на властта, които спомагат за ефективността на организациите:
1. Една задача, която трябва да бъде изпълнена, колкото повече време минава, толкова по-сложна и неясна става.
2. "...неформалната власт постепенно приема институционални форми, които й осигуряват възможност да продължи да съществува много отвъд полезното за организацията".
Институционализацията на неформалната власт се постига чрез:
* Създаването на длъжности/роли за дейностите на организациите ;
* Способността й да структурира информационна система;
* Разпределение на заплащането и ресурсите;
Но откъде произтича неформалното влияние? Според организационнатата теория съществуват два основни източника на влияние:
> Ресурсите -тези, които дават възможност за влияние от страна на лицето/подразделението, докато мотивацията определя желанието да се упражнява власт. При по-детайлно разглеждане става ясно, че те биват ситуационни и свободни(временно незаети). Ситуационните ресурси са онези, които се контролират от лицето/групата , заемащи длъжността, а временно незаетите ресурси надвишават изисквания минимум, с който могат да се свършат нещата.
> Мотивацията - определя желанието на подразделението или лицето да упражнява власт.
Организационните източници на власт се състоят от три линии:
1. Линии на осигуряване на ресурси - названието подсказва, че става дума за влиянието навън, в обкръжението - мениджърите могат да осигурят неща, от които организацията им се нуждае - напр.пари, материали, ресурси, дори добра репутация.
2. Линии на информацията- необходим е непрекъснат поток от информация (официален и не толкова), който да "тече" към мениджъра.
3. Линия на подкрепата - тук не бива да се злоупотребява с - има се предвид, когато са налице иновативни решения, решения, които да направят по-успешна организацията , да си осигури безпрепятствен път към постигането им, т.е. не е нужно одобрението на някой по-висшестоящ. Така се стига до по-голяма мотивация на подчинените и се постигат по-високи резултати за просперираща организация.
Най-общо казано мениджърите могат да бъдат от три нива (от низшето ниво, щабни и от висшето ниво). Но как мислят в действителност? Характерно за мениджърите от низшето ниво е, че те се отдават на това да изградят образа на строгия ръководител, който не позволява да се нарушават правилата , да върши повечето дейности без помощта на подчинените си, което по-късно ще доведе до по-ниска производителност. При щабните специалисти има едно високо ниво на консерватизъм, нежелание за промяна, пълен контрол върху получаването на информация. Висшите мениджъри са ориентирани към вътрешни икономии, притежават диктаторски комуникационни умения, съсредоточени "отгоре-надолу". Ричард Дафт дефинира два модела- рационален и политически. Рационалният модел на организацията е ориентиран към рационалния подход на вземане на решения, при който има ясно формулирана цел и възможно най-бързия и логичен път до осъществяването й. Той се характеризира и с правила за оптимизиране, централна власт, единна ценностна система, ниско ниво на конфликтност и стремеж към по-високо ниво на ефикасност.
Политическият модел е противоположно на гореказаното, т.е. организациите се състоят от съюзи, обединения, но с различни цели, интереси, информация за алтернативите, ценности. Именно затова се счита за нещо нормално наличието на множество конфликти, неразбирателства, несъгласие, дори липса на каквато и да било информация, хаотични решения и т.н.
Според Б.Мейъс и Р.Алън организационната политика е динамичен процес на влияние, който кореспондира с резултати, обвързани с дейността на дадена фирма. Това е по-скоро управление на влиянието, за да се получат одобрени резултати, но неутвърдени средства за влияние.
По-нататък в книгата "Организация на управлението" Хенри Минцбър говори за вътрешна и външна коалиция. Вътрешната коалиция представлява хората, които оказват влияние върху работата на организацията отвътре , системата, в която хората вътре си съперничат, за да разпределят неформалната власт. Външната коалиция е сравнително пасивна - хора, извън организацията, които се стремят към влияние относно решенията и действията, насочени към тях, вътре в организацията.
Ще се опитам да представя и своето виждане за това какво представлява организацията, властта и властта в нея. Много хора си мислят, че знаят какво е и могат да дадат ясна дефиниция, но говорейки за научна обосновка, нещата стоят по-различен начин.
Първото значение е "социално образувание" или "общност" (специфично социално цяло) - семейството, едно племе или дори обществото като цяло, не могат да се нарекат организации, понеже трябва да бъдат разграничени въз основа на хората, от които са съставени.
Второто значение се свързва с организационните свойства - структури и процеси в рамките на социалната общност.
Различията между двете значения се разбират най-добре, когато признаем, че имат не само организационни свойства, но и цели, към които е ориентирана самата организация, непосредствено след това и към оределени продукти. Като общности те имат и свои методи на работа, знания, стратегии, човешки ресурси, суровини и материали. Освен всичко това, което е казано в дебелите книги приемам, че организациите възникват в момент, когато някой решава да предложи нещо ново, новаторско, нещо, напълно различно от статуквото, за което се изискват и голяма общност от хора с подобна цел, интереси, ценности.
Към днешна дата в България думата власт е една от онези, за които или не се говори много, или се говорят "пълни глупости", счита се за "мръсна дума". Получава се един такъв парадокс: хора, които я притежават, отричат, а онези, които я нямат , се стремят по един или по друг начин, но не трябва да личи пред обществото, за да не бъдат заклеймени, има и трети тип хора - подвластни на машинации, които не се случват явно. Странното днес е, че масата предпочита лидери със "силна ръка", които да управляват уверено, да говорят на техния език, по техните правила, но и да следват интересите им. Може би затова не роптаят пред системата, не критикуват, не се съпротивляват и не мрънкат, защото срещат един образ на ръководител, който им осигурява мотивация, ресурси, информация.
Властта в организациите не може да има лоша репутация - ако в по - големите организации липсва власт и контрол, неизбежно ще се стигне до неефективност, неподчинение и накрая до големия крах. Властта, която отричаме допълва доминирането, контрола и потисничеството, което съответно води до стабилност, ефективност, по-голям човешки потенциал. Властта е там, където има изпълнени цели, видими резултати, а не там, където битува страхът, тиранията, деспотичното управление - това е най-дългият път за мобилизиране на човешки и материални ресурси за постигане на заветната цел.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Използваме ли по предназначение властта в организациите, имайки предвид обществено-политическата ситуация днес? 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.