Изследване и контрол на взривната сила при 18 годишни футболисти


Категория на документа: Други


2. Максимално изпозване на игровото пространство;

3. Универсализация и взаимозаменяемост на играчите;

4. Съкращаване на времето за вземане на решение от футболистите и осъществяване на игровите действия в обстановка на постоянна преса от противника по цялото поле.

С тези изменения се поставят и нови изиксвания по отношение на цялостната подготовка на футболистите: увеличаване на двигателната им активност, нарастване на възможностите по отношение издръжливостта и бързината на изпълнение на отделните технико-тактически действия с топка и без топка, увеличаване на количеството на игровите действия, изпълнявани от всеки футболист и неговата споссобност да импровизира.

Подобни качесвени измения в съдържанието на играта предявяват особени изисквания към различните страни от подготовката на организма и подтикват към търсене на нови форми за усъвършенстване на подготовката на футболистите.

Повишаването на майсторството на футболистите е неразривно свързано със подобряването на качеството на подготовката.
Според А. Шишков, Л. Димитров и др. изборът на упражненията и планирането на натоварването трябва да става върху основата на следните принципи:
* По специфичност (специфични упражнения с топка и неспецифични без топка);
* По насоченост (упражнения, въздействащи върху отделните енергообезпечаващи функции на организма - аеробни, анаеробно-гликолитични, анаеробно-алактатни и аеробно-анаеробни);
* По обема на натоварване;

За да може да се състави правилна тренировъчна програма на младите футболисти трябва да се направи количествено описание на всички компоненти на състезателната игра. Това дава представа за същността и динамиката на игровите действия в различните условия. Тогава тренировъчната програма ще бъде в съответствие с изискванията на играта и функционалните възможности на играчите.

І.2. Характеристика на скоростно-силовите качества на футболистите и средства за техния контрол.

От физиологичната класификация на спортните дисциплини футболът се причислява към спортовете, чиито действия се извършват при нестандартни условия. Спецификата на движенията, различните технически особености на футболната игра, а също така и нейната продължителност дават основание да се причисли към упражненията с умерена до висока интензивност. От гледна точка на двигателните качества футболната игра е повече скоростно-силова дисциплина, отколкото друго. Тя изисква висока нервна стабилност, концентрация и ловкост от висша степен с точен и бърз отговор на всяко възникнало положение или движение, променящи се постоянно в хода на играта.

Във футболният спорт под скоростно-силови качества се разбира способността на футболиста да проявява усилия със пределна мощност за кратък интервал от време при запазване на максимална амплитуда на движение. Най-характерна особеност на скоростно-силоввите усилия е техния експлозивен характер, който зависи от моментната ситуация на нервно-мускулните процеси и мобилизацията на функционалните възможности на организма.

Развиването на скоростно-силовите качества на футболистите в процеса на спортната подготовка е един от централните въпроси в съвременната тренировъчна методика. Активната игра в нападение и защита, поддържането на високо темпо на игра през цялото време, прецизната скоростна техника, изненадващите точни и силни удари, изпълняванин при нарастваща съпротива, поставят високи изисквания към скоростно-силовите качества. За успешното решаване на този проблем е необходимо по-задълбочено, по-всестранно изучаване на спецификата на играта и на двигателните дейности, залегнали в нея.

В методичната литература съществуват множество определения на скоростно-силовите качества. Петров, С.(1979) определя скоростно-силовите упражнения като такива упражнения, при които се работи за сила без да се губи бързината. В своите изследвания и научни публикации авторите говорят за скоростна сила, взривна сила, бърза сила, отскокливост. В зависимост от това те дават своите определения за тези качества.

Взривната сила според някои автори е едно комбинирано качество между мускулната сила и бързината. Специалистите определят взривната сила като способност на индивида да покаже максималната мускулна сила за минимален отрязък от време (Шишков, А. , Л. Димитров и др. , 1985). Според други тя означава способността на човека да прави напрягане на мускулите с максимална бързина. Трети твърдят, че взривната сила е съвкупност от максималната сила и максималната бързина, проявена в рамките на едно координационно движение. Съществува и определение за взривна сила като способност на нервно-мускулния апарат да преодолява съпротивления, изискващи висока бързина на мускулните съкращения. Борбеността, повратливостта и бързото придвижване лежи в основата на добрата взривна сила. Петров, С. (1979) разглежда отскокливостта като производна на взривната сила и бързината. Според него това качество е много необходимо за футболиста, защото в съвременната игра борбата за топката започва високо във въздуха. Отскокливостта е нужна и е свързана най-често с последващото отиграване на топката с глава и по-рядко с крак.

От физиологична гледна точка, взривната сила може да се определи като способност на нервната и мускулната система да преодоляват известни съпротивления, изискващи проявление на най-високо ниво на бързина на съкращаване на мускулите.

Изследванията на специалистите в това отношение показват, че индивида, отличаващ се със взривна сила притежава безспорно:
* Висок процент мускулна сила;
* Висок процент бързина;
* Висок процент от ловкост за съчетаване на двете качества.

Характерът на футболната игра е такъв, че в нея почти никога не се наблюдават ситуации, в които силата се проявява в максималните си стойности - абсолютната сила (Шишков, А. и кол.). Най-често срещаната зависимост във футболната практика е между силата и времето за нейното проявление или скоростта, с която се изпълнява мускулното усиилие.

Взривната сила се влияе от теглото и ръста на състезателя. В литературата се среща средното уравнение за изразяване на скоростната сила:

Fi = G x L / h

Където G - теглото на състезателя, L - разстоянието на скока, h - ръст.

Някои автори смятат, че вертикалния отскок е основен показател за бързината, силата и ловкостта на индивида и считат, че те са в основата на физическата подготовка на спортистите. Взривната сила, измерена с теста вертикален отскок от място се смята за един от факторите, определящи физическата дееспособност.

В методическата литература се посочва, че тестовете: дълъг скок от място, дълъг скок със засилване, вертикален отскок са показатели, подходящи за измерване на взривната сила, защото това са единични движения и изискват използването на най-големите мускули в човешкото тяло.

Най-важни, използвани досега тестове за изследване на взривната сила са:
* вертикален отскок



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Изследване и контрол на взривната сила при 18 годишни футболисти 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.