Изследване и контрол на взривната сила при 18 годишни футболисти


Категория на документа: Други


* скок на дължина от място
* троен скок
* тлакане на плътна топка
* хвърляне на тежест от нивото на раменете
* 15 или 30 м. спринт от място и от летящ старт

Взривната сила е основен фактор за изграждането на висока двигателна активност в началната спортна подготовка на футболистите. С други думи в периода от 13 до 16 годишна възраст трябва да се обръща голямо внимание, тъй като мнозина автори са на мнение, че скоростно-силовите качества се развиват бурно в периода 13-16 и 17 години. Според С. М. Филатов (1968) динамичната сила се развива предимно в периода 15-16 години В. П. Филин (1987) счита, че скоростно-силовите качества се повишават значително в периода от 11 до 15 години. Изследванията на Кр. Рачев показват, че те от година на година се повишават, като достигат своя максимум към 16-17 година. А. Гигов (1996) доказва, че взривната сила на долни крайници при футболистите се развива с незначителни темпове във възрастта 14-15 години (само 0,41 см нарастване при теста вертикален отскок от място), след което следва бурно развитие на това качество във възрастта 16-17 години (3,76 см.) и при 17-18 годишни (8,29 см.). Средната стойност на вертикалния отскок при 17-18 годишни футболисти от Пловдив според изследванията на А. Гигов е 53,71 см.

Без наличието на високо ниво на взривна сила не може да се говори за високо качествена скоростна техника.

Многократните изследвания върху скоростно-силовите качества при футболисти позволяват да се предлижат някои методически изисквания за тяхното развиване:
* Редовното трениране с тежести може да обогати взривната сила, въпреки че според някои изследвания силните мускули не са задължителен показател за най-добро в тестовете на взривна сила.
* Изотоничната и изометричната тренировка вляят положително върху подобряването на взривната сила. Този вид силова тренировка има силно положително въздействие върху бързината и силата на движението, а това са двете двигателни качества формиращи взривната сила.
* Факторът бързина има по-голяма взаимовръзка с взривната сила отколкото факторът мускулна сила и то при изпълнение на различните упражнения.

І.3. Основни средства за развиване на скоростно-силовите качества при футболистите.

Във футболната игра съществуват разнообразни движения и единоборства (падания, подскоци, борба за първа топка, резки спирания и смяна на посоката, мощни удари във вратата, дълги подавания в движение и др.). Те са типични сккоростно-силови движения. Ето защо в спортната практика особено важно е да се знае в какъв режим на натоварване работят основните мускулни групи по време на тренировката и състезанието, въз основа на което да се изберат такива средства и методи за развиване на силовите и скоростно-силовите качества, които ще имат най-голям тренировъчен ефект.

Бъчваров, М. (1992 г.) разделя упражненията за развиване на скоростно-силовите на футболистите на специални, специализирани и спомагателни. Специални са упражненията, еднакви със състезателните действия по време на игра. Специализирани са тези упражнения, които са еднакви със специалните, но се изпълняват в облекчени или утежнени условия. Спомагателни са упражненията, различни по форма, но близки по ефект със състезателните действия във футбола.

Развитието на скоростно-силовите възможности трябва да бъде непрекъснат процес, който да започне от ранна възраст. Уточнено е, че развиването на скоростната сила се осъществява чрез повишаване на максималната сила или чрез увеличаване на бързината на мускулните съкращения, а методичният проблем се състои в свързването на тези два компонента - скорост и сила и в превръщането на максималната сила в скоростно-силова способност.

Редица изследвания на Зациорски, В., Желязко, Цв. (1981г.) и др. доказват, че увеличаването на максималната сила води до повишаване скоростта на движението. Ако външното съпротивление не е голямо, то относителното увеличаване на силата не оказва влияние и обратното - при използването на мнного големи съпротивления скоростта не се подобрява. Следователно скоростната част в движенията трябва да се подобрява според конкретните условия. При паралелното развитие на двата компонента силата и скоростта в състезателното движение служат като мярка за дозировката на натоварването. Най-полезни за футболистите, за подобряването на скоростно-силовите качества се препоръчват упражнения, чието изпълнение изисква експлозивност на нервно-мускулното усилие. Като за най-добро средство за развиване на такива качества много автори (Шишков А., Димитров Л., Мадански М., Бъчваров М., Аладжов К., Петров С. И др.) препоръчват упражненията да бъдат следните:
* Упражнения с щанги, гирички, ластици, пружини
* Подскоци с въженце, по стълби, над препятствия, в пясък, сняг или вода
* Специално бегови упражнения по нанагорнище и пясъчни дюни
* Различни видове стартове и стартови ускорения
* Хвърляне на предмети - плътни топки, гюлета, пясъчни торбички и др.

Много от тези упражнения могат да се комбинират, при което се променя както степента, така и характера на натоварването.

Според някои треньори най-добри резултати при развитието на скоростно-силовите качества се постигат когато 50% от общото тренировъчно време се използва за общата физическата раабота и 50% за специални игрови упражнения. Препоръките от Щерев, П.(1954г.) са тренировъчната работа са скоростно-силови качества да протича смесено като се редуват тренировки с малки тежести и максимална честота на повдигането с тренировки със средни тежести, повдигани ритмично.

Скоростно-силовата тренировка трябва да бъде съобразенаа с някои закономерности от биологичен и психологичен характер. Едно от главните изисквания е скоростно-силовите упражнения да се изпълняват при необременено състояние на централната нервна система, т.е. да се прилагат в началото на основната част на тренировката след добро общо и специално разгряване. За избягване наа умората, която води до забавяне на движенията, трябва да се ограничава общия размер на натоварването и броя на повторенията в една серия, а интервалите между сериите да са относително дълги (от 3 до 5 минути).
І.4 Общи данни за ударен и кръгов методи

За подобряване отскокливостта важна роля и висок ефект имат упражненията изпълнявани по ударния метод.Той е един от най-ефективните методи за развитие на качеството взривна сила.Ударния метод е подложен на практическа и научна проверка от Ю.Верхошанкий (1970 г.). Въз основа на богат фактически материал авторът доказва ,че при високо квалифицирани спортисти прирастът на взривната сила след време спира поради приспособяване на организма към стандартна преодоляваща работа. Много по-голямо е въздействието,когато активното усилие на мускула е предшествано от предварително моментно разтягане. За целта се използва кинетичната енергия от свободното падане на теглото или някакъв уред, който произвежда следния следния ефект:
> осигурява рязък преход на мускула към активно състояние в момента на амортизацията;
> стимулира бързината на работното усилие, чиито максимум е обратно пропорцционален на на времето на опората;
> създава в мускула значителен потенциал от напрежение, който повишава мощността на следващото движение и бързото преминаване от ексцентричен (отстъпващ) в концентричен (преодоляващ) режим на работа;

Този ефективен метод се използва най-често за развитиена взривната сила на долните крайници, при спазване на следните изисквания:
* Да се дава винаги предимство на по-голямата височина пред по-големия товар
* Амортизационният път да бъде колкото може по-кратък
* Ударните упражнения да се дават само след интензивно специално разгряване

Друг ефективен метод за развитие на физическите качества и в частност на взривната сила е кръговия метод. Този метод е приложен за първи път от Адамсон и Морган (1959 г.) върху баскетболисти с цел комплексно развитие на физическите качества. Изграден е върху принципите на постепенно, непрекъснато повишаване на натоварването и намаляване времето за изпълнение (Матеев, Моров, Акрабов 1964 г.). По принцип е обединителен комплексен метод, включващ методите до отказ или динамичен, като упражнението се изпълнява по изискванията на тези методи. Използва в основата си аналитичния метод. Упражненията са с аналитично въздействие върху определени групи мускули. Кръговият метод спада по ефективносткъм методите за развитие на сила, силова издръжливост, специфична сила, воля в зависимост от начина на изграждане и изпълнение (Бухалов 1963 г., Кузнецов 1967 г., Игнатов 1968г., Верхошанский 1970 г., Марков, Лазаров 1971 г.,).

РАБОТНА ХИПОТЕЗА




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Изследване и контрол на взривната сила при 18 годишни футболисти 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.