Изследване на електронните пощи


Категория на документа: Други


5.5 Sladur.com ....................................................стр. 18
5.6 Безплатна електронна поща от mail.jabse.com ......стр. 20
5.7 Поща от km.ru .............................................стр. 20
5.8 Мail.bg .......................................................стр. 20
5.9 Windows mail ...............................................стр. 21
5.10 Водещите 10 причини да използвате Gmail .........стр. 23
5.11 Поща в Mail.ru ............................................стр. 25
5.12 Вашата поща @ data.bg .................................стр. 25
5.13 Еmail.bg ....................................................стр. 25
5.14 Аз@varnasky.com ........................................стр. 26

6. E - mail етикет ......................................................стр 26
7. Заключение .......................................................... стр. 27
8. Използвани източници ............................................стр. 28

1. УВОД

Динамичният темп на живота днес налага нови стандарти в общуването. Електрониката навлиза с бързи темпове във всички сфери на живота и разстоянието става все по - малка пречка. Бързината и ефективността стават не просто бонус, а задължителен критерий за избора на пощенски сървър. Днес не само запознатите с абсолютно всички системи в интернет пространството могат да боравят с електронните пощи, дори не е нужно да познават всички системи на компютъра си. Единственото необходимо е да са запознати с общите правила за електронно общуване и поведение в интернет и базови познания за писане и търсене на информация. Това е едно огромно предимство за преодоляване на границите и за улесняване на достъпа до всички.

Електронната поща се е превърнала вече не в допълнителен бонус, а в необходимост и в гаранция за съществуването на една "виртуална" личност. Изискването за активен и личен електронен адрес става необходимо почти толкова, колкото и реалният адрес за установяване на едно лице. Всички сайтове, социални мрежи и др. изискват за регистрация електронен адрес, който удостоверява, че лицето е реално, а не е опит за пробив в системата. Ето защо е много важно да сме наясно със структурата и характеристиките на всяко електронно съобщение, за по - пълноценно използване на привилегиите, които INTERNET ни предоставя.
Направеното кратко проучване има за цел да информира в общи аспекти за това как функционират и кога са възникнали електронните пощи, както и кратък преглед на някои сървъри и предлаганите от тях условия.

2. ЕЛЕКТРОННИ ПОЩИ
2.1 Определение

Електронната поща, която често се нарича просто имейл (от англ.e-mail или email), е метод за обмен на цифрови съобщения през Интернет или други компютърни мрежи. Първоначално, електронна поща се изпраща директно от един потребител към друг компютър. Това налага и двата компютъра да са онлайн по едно и също време, а-ла-месинджър. Днешните системи за електронна поща се базират на модела съхрани-и-препрати. Имейл сървърите приемат, препращат, доставят и съхраняват съобщения. Потребителите вече не е необходимо да бъдат на линия по едно и също време, а трябва само да свържат за кратко, обикновено към имейл сървър, за толкова дълго, колкото е необходимо, да се изпратят и получат съобщенията. Първоначално мейлите се ползват само за текстова комуникация, по-късно могат предават мултимедийно съдържание посредством прикрепвания - процес, който е стандартизиран от RFC 2045 до RFC 2049. Заедно, тези RFC-а започват да се наричат Многоцелеви добавки към Интернет поща, (на английски: Multipurpose Internet Mail Extensions) или съкратено MIME. Първоначално текстови комуникационна среда, електронна поща е удължен за изпълнение мултимедийно съдържание прикачени файлове, процес, стандартизирани в RFC 2045 през 2049 г. Заедно, тези RFC-та са дошли да се нарича комплексно Internet Mail Extensions (MIME). Електронните съобщения стават неизменна част от общуването ни като цяло поради отпадането на разстоянието като критерий. Вече почти няма човек, който да не ползва това достижение а човешкият интелект.

Структура на електронното съобщение
Дадено имейл съобщение се състои от два компонента: заглавие на съобщението и тялото на съобщението, което е всъщност съдържанието на имейла.
* В заглавието си, съобщението съдържа контролна информация, в това число поне имейл адреса на изпращача и един или повече адреси на получателя. Обикновен има и допълнителна информация като тема на писмото.
* В тялото на съобщението е съсредоточена цялата информация, която искате да предадете.

2.2 История

Историята на съвременните, глобални Интернет услуги за електронна поща започва още в началото на ARPANET. Стандарти за кодиране на електронна поща съобщения са предложени още през 1973 г. (RFC 561). Преминаването от ARPANET към Интернет в началото на 1980, създава основата на сегашните услуги. Едно писмо, изпратено в началото на 1970 г. изглежда доста подобно на едно такова, изпратено по Интернет днес.
Електронната поща е предшественик на Интернет и дори играе важна роля при неговото възникване. В началото на 60-те години се появяват първите системи, позволяващи едновременен достъп на множество потребители до един и същ мейнфрейм компютър чрез отдалечени терминали. Електронната поща възниква през 1965 година като средство, използващо тези възможности за обмен на информация между потребителите. Година по-късно вече е възможно съобщенията да се пренасят на различни компютри чрез създадена между тях мрежа.
Възникналият през 1969 година предшественик на съвременния Интернет, ARPANET, изиграва огромна роля за развитието на електронната поща. През 1971 година е създадено първото приложение за електронна поща, предназначено за работа чрез ARPANET, и е утвърдено използването на знака @, за да се отдели името на потребителя от името на компютъра в адреса на електронната поща. През 1972 година протоколът FTP е адаптиран, така че да улесни предаването на имейл съобщения. Появяват се първите приложения, включващи основните функции, използвани и днес - команди за отговор и препредаване на съобщенията. Те значително допринасят за нарастването на популярността на електронната поща и скоро тя се превръща в една от основните услуги в ARPANET.
През 1977 година е публикуван RFC 733, първият стандарт, поставящ си за цел унифицирането на услугите за електронна поща в ARPANET. През следващите години надеждното предаване на електронна поща става един от водещите мотиви за разработването на протоколите TCP/IP, основата на съвременния Интернет. През 1982 година RFC 733 е заменен от новия стандарт за електронна поща RFC 822, в който за пръв път е описан и синтаксисът на имената на домейни. По същото време е издаден и RFC 821, дефинирайки протокола SMTP, насочен специално към електронната поща заместител на FTP, който и днес е основният стандарт за пренос на електронна поща. В края на 80-те години се появяват първите комерсиални услуги, предоставящи достъп до електронна поща, които стават масови след 1993 година.

2.3 НАЧИН НА РАБОТА

Схемата показва обичайната поредица от събития, когато потребител (Alice) изпраща съобщение по електронната поща със своя клиент за електронна поща (MUA). Тя попълва имейл адреса на получателя и натиска бутона за изпращане. Клиентът преобразува съобщението във формата на електронната поща и използва протокола SMTP, за да го изпрати на локалния пощенски сървър (MTA), в този пример - smtp.a.org, поддържан от интернет доставчикът (ISP) на изпращача.
Сървърът намира адреса на получателя, дефиниран от протокола SMTP protocol, в този пример - [email protected] Интернет имейл адресите са низове от вида [email protected] Частта преди знака @ е локалната част на адреса, много често потребителското име на получателя, а частта след знака @ е името на неговия домейн. Пощенският сървър на изпращача отделя името на домейна, за да определи абсолютното име на домейна на пощенския сървър на получателя в рамките на системата от имена на домейни (DNS).
DNS сървърът за домейна b.org, ns.b.org, отговаря с MX запис, съдържащ пощенските сървъри в домейна, в примера - mx.b.org, сървър, поддържан от интернет доставчика на получателя (Bob).
smtp.a.org изпраща съобщението на mx.b.org, използвайки протокола SMTP, а той от своя страна го поставя в пощенската кутия на получателя.
Когато получателят провери входящата си поща със своя клиент за електронна поща, той прочита съобщението от пощенския сървър, използвайки протокола POP3.
Описаната поредица от събития е валидна за повечето потребители на електронна поща. В същото време съществуват много други възможности и усложнения при предаването на съобщенията:
- Изпращачът и получателят могат да използват клиенти, свързани с корпоративна система за електронна поща, като Lotus Notes или Microsoft Exchange Server. Тези системи често имат свой вътрешен формат на съобщенията и клиентите им контактуват със сървъра със специфичен за приложението затворен протокол. Сървърът, от своя страна, изпраща и получава съобщения през Интернет чрез специален шлюз, който ги трансформира в стандартните за Интернет формати.
- Възможно е изпращачът или получателят да нямат клиент за електронна поща на своя компютър, а да използват уеб поща.
- Компютърът на изпращача може да използва собствен пощенски сървър, при което се избягва трансферът от точка 1.
- Получателят може да прочете съобщението по различни начини, например с помощта на протокола IMAP, направо в пощенския сървър mx.b.org или чрез уеб поща.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Изследване на електронните пощи 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.