Източници на властта


Категория на документа: Други


1.4 Източници на властта

Механизмите на властническото въздействие, каквито са силата и принудата определят властта от гледна точка на едната й страна на съдържателната й
характеристика, в смисъл на тава как тя се осъществява, която се нарича актуална. Съществува обаче и друга страна на съдържателния аспект на властта, която ще обозначим като функционална, която разкрива предимно основания или базата върху която се изграждат властническите отношения.

Тъй като властта е едно социално отношение, реализиращо се в рамките на определени социални структури и включващи различни социални субекти, за да се изгради реално едно властническо отношение, трябва да са налице определени условия. Най-важното от тях е наличието на определени компоненти от социалната среда които да правят възможно властническото въздействие. Тъй като става въпрос за отношения между съзнателни субекти, т.е. такива, които имат своя воля, интереси, оценки, емоции и др., то за да се конструира властническо отношение между тях, трябва да се осъществи специално "преобразуване" на властническите сигнали от страна на специални социални посредници, с помощта на което до съзнателна промяна в поведението на субектите. С помощта на тези социални посредници става и дефинирането в голяма степен на ролите на самите субекти във властническото отношение като се разграничават тези, които упражняват властта, от другите, които се подчиняват. Тези специфични социални посредници се наричат източници на властта Най-общо те могат да бъдат определени като различни компоненти от социалната среда посредством които, практически се изграждат властнически отношения и се постига сьподчинение на волите.

Кои са най-разпространените източници на властта в цивилизованото общество? Възможни са различни отговори на този въпрос, но като че ли повечето изследователи се обединяват около схващането, че източниците на властта в социалните системи са три: личността (индивидуалността), собствеността и организацията .4'

В социалната и политическата действителност, тези три източника трудно се срещат в "чист" вид, а почти винаги действат съчетано един с друг. Личността става значително по-силна и значима, когато владее голяма собственост. Нейното значение като властнически фактор се увеличава твърде много ако тя принадлежи към някаква организация, която пък от своя страна може да се асоциира напълно с водачеството на определена личност. На свой ред силата на определена организация се увеличава, ако бъде подкрепена от притежаването на определени активи, както и от влиянието на определена личност.

Независимо от това, всеки от посочените източници на властта има свое самостоятелно значение. Най-важното основание за тяхното самостоятелно разглеждане е връзката на всеки един от тях с определен инструмент за принуда, а от там и с определена разновидност на властта

Още от най-древни времена властващата личност се е свързвала с принуждаващата власт. За постигането на подчинение, първоначално се е използвала превъзхождаща физическа сила, което е означавало пряко въздействие върху тялото на индивида (а по-късно и върху психиката му), чрез налагането на физически и телесни наказания на непокорните и на неотстъпчивите. Разполагането със значителна физическа сила, способна да принуди и подчини, още в митологиите се приема за най-важен източник на власт, посредством който дадена личност се превръща в господар на други. За такива митични или действителни исторически личности като Херакъл, Еней, Атила Страшни, Петър Велики, Крачи Марко и други, от векове се утвърждава вярването, че дължат голяма част от своята власт на голямата си физическа сила и исполински ръст. За тях е прието да се говори като за внушителни
22

фигури , поради което, те някак си по "естествен" път утвърждават своята безспорна власт. Като че ли тази връзка в някаква степен е запазила своето значение и в съвременните общества, тъй като все още високата и впечатляваща с физическата сила фигура се възприема в много случаи с определен респект, за разлика от ниската и не толкова впечетляващата. Дори според някои автори, това е една от скритите форми на дискриминация в съвременното общество.

Като потвърждение на посочената връзка между внушителната фигура на властника и мащабите на неговата власт могат да се посочат определени факти от поведението на някои от най-известните диктатори на новото време, конто не са разполагали с впечатляващи физически данни. Най-красноречив в това отношение е примера с ниските, на ръст Наполеон, Хитлер и Сталин. Изследователите на техния живот и политическа дейност, почти единодушно смятат, че и тримата са изпитвали сериозен комплекс от факта, че са били твърде ниски и незабележими като физическо телосложение, който често е давал твърде сериозно отражение върху тяхното поведение. Без да претендираме за изключителна точност, но с голяма достоверност може да се твърди, че този комплекс е изиграл определена роля при формирането на мегаломанските претенции за "световно господство", които се проявяват и при тримата във възходящите моменти в политическата им кариера Така липсата на внушителна фигура се компенсира с извършването на "внушителни" по своите размери и съдържание дела. Също така, общоизвестен факт е откритата неприязън, с която и Наполеон и Хитлер и Сталин са се отнасяли към всеки от тяхното обкръжение, който е имал по-представителна фигура, а дори някои автори смятат, не без основание, че те в повечето случаи те така са подбирали своите политически сътрудници и съмишленици, че никой от тях да не ги превъзхожда категорично по физически данни.

По-късно в третирането на личността като източник на властта физическата сила и внушителната фигура се изместват от личностните качества. Вече не физическата сила, а притежаваните от определена личност достойнства им дават възможност да подчиняват на волята си хиляди, а дори и милиони хора Обяснение на този факт дава спомената вече и изключително популярна теория на М. Вебер за харизматичното господство. То се дефинира като "власт основана на личните качества на определен индивид, оценявани от околните като изключителни, извънредни и дори свръхестествени."47 Признанието на тези именно качества от околните или от последователите тук е единственото основание за подчинението.

Упражняването на харизматично господство не е подсилено с някакво по-специално средство или източник на власт, каквито могат да бъдат традицията, закона, организацията и пр. Поради това, за да се запази този тип властническо отношение, притежаването на такива свръхестествени качества трябва да се подлага на своеобразно утвърждаване пред последователите и подчиняващите се. Това обикновено става в ситуации на силна опасност, чието преодоляване изисква извънредни, дори нечовешки качества Овладяването на такива ситуации е налагало извършването буквално на чудеса Поради това в историята с харизматичната си власт и неимоверно лично влияние са се прославили най-вече митични фигури - Мойсей, Исус, Мохамед, Маркс, Махатма Гайди и пр.

Харизматичната власт, произтичаща от достойнствата на подобни личности им придава способността трайно да подчиняват на волята си огромни маси от хора Обикновено признаването на харизматичната личност се извършва в обстановка на повишена емоционалност - надежда, вяра, копнеж и самоотдаване. При това подчинението на харизматичния водач не е въпрос на избор на последователите, а се
23

изисква от тях като дълг. Тази ситуация обаче има и обратна страна. В случай, че харизматичната личност не успее да докаже себе си и не успее да убедн последователите си в своите изключителни качества, то тя бива отхвърлена от тях, изгубвайки вярата в нейната изключителност. Това е една от причините за силната нестабилност на властта имаща за единствен източник приемани за свръхестествени качества на личността, поради което възниква необходимостта да се трансформира нейната основа, така че да се изгражда на по-солидни социални опори, каквито са собствеността, организацията и законодателството.

В съвременните условия проблема за личността като източник на власт обезателно се свързва с лидерството. Независимо, че в модерната държава упражняваната власт произтича основно от заеманата институционална позиция в държавната или политическата йерархия, лидерите могат да внасят твърде съществен личностен елемент в нея. Още Макиавели твърдеше, че способният политик, притежавайки необходимите качества разполага със значителен потенциал, който може да затвърди неговата власт.

Лидерсвеото, най често се дефинира като способността да се влияе върху отделни индивиди или групи от хора, по такъв начин, че те да работят за постигането на определена цел. Първоначално тази способност се е разглеждала като следствие от определени качества, притежаването, на които превръщат личността в пълноценен ръководител. В началото, изследването на качествата, които правят един лидер успешен и ефективен са силно повлияни от теорията за "Великия човек" ("Great mean") - До 30-те години на нашия век, преобладава тезата, че лидерските качества са вродени, а не придобити. Считало се е, че лидери като Александър Македонски, Наполеон Бонапарт, Джордж Вашингтон и др. са били "велики хора", защото са имали вродени способности да управляват.

През периода 1930-1940 год., на основата на теорията за "Великия човек" се разработва така наречената "теория за характерните черти". Основната задача, която тя си поставя е да идентифицира специфичните черти на ефективния и успешен лидер и на тази база да се разработи методика за подбор на подходящи хора, които да се издигнат на лидерски позиции. Един от най-известните поддръжници на тази теория -Ралф Стогдийл, през 1948 год. стига до извода, че лидерът трябва да превъзхожда "средния човек" от "неговата" група по отношение на:
■ интелект;
■ знания;
■ социално-икономически статус;
■ сигурност при изпълнение на отговорности;
■ активност при реализацията на дейности.

Значителни постижения в изследванията на характерните черти и качества на лидера реализира Едуин Гизели. Той разработва тест за значимостта на лидера, станал известен в науката като "скала на Гизели". Използвайки тази скала за тестване на различни лидери, той стига до извода, че най-характерната черта на лидера е ръководната способност, под което се разбира умението да се насочва дейността на другите, да се организира и обединява тяхната дейност и поведение за постигане на определени цели. Следващи по значение качества на лидерите са: потребност от професионален растеж; интелектуални способности; потребност от самоусъвършенствуване; решителност и самоувереност и др. Рационалното използуване на лидерските способности често зависи от особеностите на ситуацията.
24

Едни личности могат да се проявят като ефективни лидери в определени ситуации, но и не в други.

Една от най-съществените постановки в теорията на характерните черти е, че интелектът на лидера трябва да е по-висок, но все пак близък до този на хората от ръководената от него група. В противен случай, чувствителната разлика в интелектуалното равнище между лидер и последователи, може да направи връзката между тях нефункционална Лидер, който е на недостатъчно интелектуално равнище спрямо подвластните му, бързо ще загуби тяхното доверие. Същото може да се случи и ако, лидерът е на много високо интелектуално равнище в сравнение с последователите си, поради неразбиране и затруднена комуникация.

По-късно, някъде към средата на 50-те години, вниманието при разработката на проблемите на лидерството се премества от изследване на характерните черти към изследване на поведението на лидерите. Този акцент е известен още и като бихейвиористки (поведенчески) подход.

Първите изследователи в това направление са учените от Университета на щата Айова (САЩ) Курт Левин, Роналд Липит и Ралф Уайт. Като се ръководят главно от два критерия - степента на подчиненост и начин на вземане на решения - те формулират три типа лидерство, наречени от тях: авторитарно, демократично и либерално (ненамесващо се). Всеки от тях се характеризира със следните особености:48




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Източници на властта 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.