Изветряване на почвообразуването


Категория на документа: Други


12. Изветряване на почвообразуването. Има 2 сложни големи процеси: изветряване и почвообразуване. Изветряването е съвкупност от процеси и явления които предизвикват механично раздробяване. Изветряването предшества почвообразуването. Източник на това извет ряване са скалите. Те са получени в резултат от изстиването на магмата. Образувани са при темп. 1000гр. и голямо налягане. Минералите са природни тела с еднороден физичен строеж и постоянен хим.състав. Процесите на изветряване се разделят на 3 категории: 1.Физично изветряне - съвкупност от явления в резултат на които скалите се раздробяват и се превръщат в рохкава маса. Причината за това изветряне са температурните колебания. Др.фактори са вятъра и водата. Водата попаднала в скалната пукнатина оказва голям капилярен натиск. Вятъра носи частици с различна големина и при това пренасяне те са подложени на физ.процеси. 2.Химическо изветряне - съвкупност от явления в резултат на които се изменя хим.състав на почвата. Особено голямо значение за изветрянето има структурата на самите минерали. Всеки минерал има специфична кристална решетка. Най-важни фактори които влиаят върху хим.изв.: вода, кислород, въглена киселина, всички отделяния на живите организми. Водата е изградена от молекули. Тя откъсва йон от кристалната решетка с положителен заряд. Освен това тя може да действа и с разтворените в нея кислород, въглероду, въгл.диоксид и по този начин тези вещества усилват нейната реактивоспособност. Минералите не са еднакво податливи на изветряне. По степен на устойчивост се гр. в 5 гр. според Шадал: a/ твърде малко стабилни-гипс, калцид, доломит. б/малко стабилни-олевин,анотит. в/ средно стабилни-амфибол, авгит. г/ твърде стабилни-портоплаза, мусковит. д/ извънредно стабилни-кварц,титанита,турмалина. Като мярка за установяване степента на изветряне на дадена скала се приема съотношението между стабилните и по-малко стабилните минерали. Хим.изв. се съпровожда с различни процеси:разтваряне на минерали и скали с вода; хидролиза; хидратация; окисляване. В процеса на изветряне вземат участие и живите организми. От изветрянето се получава скален рохляк: a/ Елувий- образува се в резултат на изветрянето на скалите,които са останали на мястото си. б/ Делувий - получава се при изветряне на специални материали,които са пренесени от горната към долната част на склоновете. в/ Пролувий г/ Алувиални наноси - материали отложени под действието на текущата вода. д/ Еолични наноси - под действието на вятъра и въздушните течения е/ Морски наноси. В скалния рохляк има много хранителни елементи,но съотношението не е полезно за растенията. 3. Биологично изветряване - изразява се в механично разрушаване и химично изменение на минералите и скалите под въздействието на растителните и животинските организми и продуктите от тяхната дейност.

13. Възникване на почвата. Под почвообразуване се разбира съвкупността от всички процеси, чрез ваздействието на които върху скалата се формира почвата. Свойствата на изветрителната кора осигуряват възможност за заселване на организми върху нея, това става много бавно. В началото върху нея е имало само нисши организми-бактерии. Те извличат вещества и с кислород и въглерод от въздуха преживяват. В процеса на разлагането, енергията се освобождава и се формират устойчиви органични съединения, които се натрупват като ХУМУС. Най-съществен момент в трансформирането е появата на висшите растения. Те изсмукват и връщат вещества в почвата. Има 3 етапа на образуване на почвата: 1.Свързва се с първичния почвообразувателен процес, съвпада със зараждането на пионерните екосистеми; 2.Свързва се с развитието на самата почва, формира се резервен фонд на хранителни елементи; 3.Свързва се с живота на формираната почва. Това е стадии на равновесно функциониране. Различните стадии на почвообразуване върху земната повърхност протичат с различен обем, което е свързано преди всичко с различното количество енергия, която постъпва в почвата. Основната енергия на почвообразуването е слънчевата. Постъпилата слънчева енергия се изразходва. За различни процеси около 95% от нея се изразходва за изпарения и транспирация на водата. При фотосинтезата се изразходва от 0,5 до 5%. Фактори на почвообразуването: климат, организмов свят, основна скала, релеф, време, човешка дейност. Компонентите на климата влияещи върху почвообразувателния процес са :темп., валежи, ветрове. С увеличаване на темп. се повишава обема на процесите. Температурата влияе и върху структурообразуването на почвата. Топлината в почвата определя и ефективната влажност в почвата. Валежите - водата е фактор за живота на растенията. Вятър - взема активно участие в изветряването на скалите и транспортирането на продуктите получени от разрушаването. С изменения на интензивността на изпаренията, вятъра може да изменивлажния режим на почвата. Почвените бактерии са най-многообразната група - те притежават много различни ферменти и затова имат разнообразни физиологически функции. Биват 2 вида: 1.Афтотрофни- получават необходимия въгл. от въгл.диоксид.2.Хетеротрофни- разлагат сложните органични съединения, чрез своите ензими. По отношение на кислорода се делят на :аеробни и анаеробни. Животни участващи в почвообразуването: червеи, насекоми. Тяхната дейност е преработване на растителни остатъци. Някои прекопават дълбоки канали и така размесват минералната с органичната част на почвата. Червеите обработват земята, те се хранят с органични остатъци, движат се в цялата почвена маса, увеличават порязността. Насекоми-прекарват голяма част в почвата, разрохват я. Гъбначни животни-земеровещи, те изменят физичните свойства и ускоряват химичиските и биохимически процеси.

14.Елементарни процеси на почвообразуването При различните съчетания на почвообразуващите фактори се създават условия за протичане на особини явления, това са ЕПП. ЕПП могат да имат естествен или антропогенен характер. ЕПП определя специичния строеж на почвения профил - това са профилообразуващи процеси. В природата те са много и разнообразни. Систематизирани са в няколко групи: 1.Биогенно-акумулативни процеси - те са свързани с натрупването на горната част на профила на различни органични вещества. 2.Елувиално-иловиални процеси - към тази група спадат процесите свързани с разрушаване, изнасяне, преобразуване на минералната и органичната част на почвата, това са: - излужване - съвкупност от процеси довеждащи до обедняване на повърхностните почвени слоеве с бази, резитатът му е важен диагностичен показател. - лесивиране - процес при който става изнасяне на глина от А към В хоризонт. Глината е в ненарушено състояние. В този случай няма миграция на основни вещества. - оподзоляване - специфични процеси: опепеляване. Това е процес на разрушаване на минералната част на почвата под въздействието на агресивни киселини. Този процес е вреден за почвата. При ниски темп., голяма въздушна влажност, голяма надморска височина и иглолистна маса, става забавяне на миниризационния процес. - глинообразуване - съвкупност от почвообразувателни процеси, свързани с преобразуването на основната скала без изнасяне и влагане на вещества.Образуват се нови глинести материали.Тези процеси се обединяват от метаморфни изветряния.Към тях спадат още:алитизация,ферализация. 3.Хидрогенно-акумулативни процеси-процеси свързани с влиянието на подпочвените води, те са свързани с капилярно покачване на водата. Към тези процеси се отнасят: -засоляване-процес на натрупване на водоразтворими соли количество по-голямо от 0; -гипсообразуване-процес на акумулация на гипс в почвата; -окарбонатяване. 4.Антропогенни процеси - всички процеси протичащи от влиянието на човек /замърсяване, образуване на хоризонт.../

15.Морфология на почвата І. Морфология на почвата - това е учението за морфологичните свойства и признаци на почвата, които се възприемат с помоща на зрението, осезанието и обонянието. За изучаване на морфологията се правят пълни почвени профили- те са изкуствени ями до основната скала. Делят се на: -основни разрези - изкопават се по основни маршрути върху най-типичните места по релефа. Те имат точно определени размери: дължина 200см, шир.80см, дълб.200см. От едната страна винаги се правят стълбички. -контролни - служат за допълнителна проверка за отделните видове почви. Техните размери са 60 на 80см. -полуразрези - служат за установяване на границите между почвените различия на терена и заемат периферните части. Дълбочена 45-50см. Почвените хоризонти се делят на А,В,С,Д. Има и преходи АВ,СД и др.. Според номенклатурата всички почвени хоризонти са отбелязани с латински букви: Н-хоризонт - неговото наименование идва от хистик хоризонт, което значи тъкан. Изразява хоризонта който означава процесите на торфонатрупване, образева се при условия на преовлажняване. Съдържа над 30% органични вещества. В номенклатурата този хоризонт се дели на 3 подхор. Н1,Н2,Н3. О-хоризонт - мъртва горска постилка, това е подпочвен органичен хоризонт. Мощността му достига 20см. Съдържа 35% органични вещества, когато има забавяне на разлагането. А-хоризонт - акумулативен. Това е първият повърхностен хоризонт от чиято повърхност се измерват мощностите на отделните хоризонти. В него има много органични вещества. Е-хоризонт - представлява елувиялен хоризонт. Образува се в резултат на измиване. В-хоризонт - преходен между хумостно-комулукативен и елевиален хоризонт. Той е изцяло минерален, беден на органични вещества. Много разнообразен по строеж. С-хоризонт - скален руфляк, той е минерален, подпочвен слой състоящ се от минерал от който се образува почвата. Д-хоризонт - представлява слой, а не хоризонт. Това е твърдата скала. Върху него не расте нищо. Морфологични признаци на почвата /описват се за всеки хоризонт поотделно/: а/ Мощност на почвения разрез - сбор от мощността на отделните хоризонти.
-Цвят на почвата
-Влажност/ в лабораторни у-я/
- Структура/ в лабор./.Дели се на макро и микро./разл.по гол.структ.агрегати/
-Механичен състав на почвата
-Плътност на почвата-съпротивл. на почвата когато вкарваме твърд предмет.
-Включения в почвата-това се предмети,чието присъствие не е свързано с почвообразуването.
-Новообразуване на почвата- те рязко се отличават от почвената маса по цвят и химически състав.

16.Механични свойства на почвата
Твърдата фаза на почвата съставлява 90-95% от масата на почвата, 5-10% е органична част. Под механичен състав се разбира относителното съдържание на различните по големина механични елементи. От физична гледна точка твърдата фаза на почвата, представлява дисперсна система съставена от различни по големина механични елемети.За да се характеризира тази система е необходимо да се определи нейния механичен състав. Не е възможно да се определят всички частици поотделно. Обикновени частици са тези по-големи от 1мм, а само частици са тези по-малки от 1мм и се наричат СИТНОЗЕМ.Съотношението между двата вида частици се изменя по дълбочина на профила.

Минерален състав на почвата - изразява се съотношението между различните минерали, които участват в изграждането на твърдата фаза.Делят се на 2 групи:
1.Първични минерали - над 0,01мм частици / кварц,слюда/
2.Вторични минерали - под 0,01мм. Глинестите минерали са основна част от вторичните минерали, от тях зависи поглъщателната способност на почвата. Характерно за тях е: среща се във вид на много малки кристали, кристалите имат слюдоподобна форма, имат голяма поглъщателна и обемна способност, има химически свързана вода. Кристалната решетка на минералите се изгражда като силициевитетраеди, свързват се помежду си и образуват тетраедрен слой.
Въз основа на строежа на глината, минералите се класифицират на 4 групи:
1.Каолинитова- силно уплътнена кристална решетка.
2.Монтморилонитова-кристалната им решетка е рехава. С голяма поглъщателна способност.
3.Илитова- с висок капацитет.
4.Хлоритова- с нисък капацитет.

Химически състав на почвата - химическият състав започва да се намира в тясна връзка с неиния механичен и минерален състав. Елементарния химичен състав се установява чрез пълен анализ на почвата. Той има важно значение за лесорастителните свойства на почвата. За нормалното функциониране на горската растителност са необходими голям по брой хранителни елементи. Тези елементи са микро и макро елементи. Основната граница между тях е желязото. Над желязото са макро елементите,под желязото са микро елементите. Най-важните елементи са: кислород, силиций, алуминий, водород, въглерод, желязо, калций, магнезий, калий, натрий, азот, фосфор, сяра,манган,мед, цинк.

17.Органична съставна част на горските почви
І. Органична съставна част на горските почви - тя е съвкупност от живата биомаса и органичните остатъци от растителните и животински микроорганизми.
1.Източници на органично вещество в почвата - главни изт.са отпадът и опадът, второстепенни са остатъците от микроорганизмите. Под ОПАД се разбира съвкупността от всички органични вещества, постъпващи в почвата /листа,иглички,клони,плодове./Горският ОТПАД се състой от умиращите в гората дървета. Неговата роля отпада, тъй като дърветата се събират.
2. Състав на горския опад - горския опад е сложно органично образование, акумулиращо себе си, голямо количество вещества и енергия. Най-важните вещества са: въглехидратите, мазнините, восъците, смолите и дъбилните вещества. Подразделят се на моно, ди и полизахариди. Най-разпространен е полизахарида. Мазнини и восъци: те са в по-малки количества, главно в семената и плодовете. Дъбилни вещества-съдържат се в кората и клоните.
3.Процеси на превръщане на органичните вещества в почвата. Всичко попаднало там се подлага на много разнообразни фактори и процеси. Протичат дълбоки преобразувания в резултат на които се образува ХУМУСА. Процесите на преобразуване се розделят на 3гр.
- процеси протичащи под влияние на ферментите и минералните катализатори.
- процеси протичащи под влияние е на почвените животни.
- процеси протичащи под влияние на почвените микроорганизми.
Разлагането представлява съвкупност от процеси, които водят до разпадането на органичните съединения на по прости. Синтеза протича едновременно с разлагането. Има обратен характер. Хумификацията е важен процес и представлява съвкупност от процеси на синтез от друго естество. Образуването на високо молекулни вещества е процес, който участват микроорганизмите, организмите влиаят като биокатализатори.
4.Фактори влияещи върху процесите на превръщане:
- състав и съдържание на Опада. Бързо се разпадат въглехидратите, органични и азотни вещества.
- материнска скала - ако тя е по-богата на бази също се ускоряват процесите.
- влажност и воден режим - не се подлага на микробиологично въздействие.
- аерация - тя определя превеса на аеробните или анаеробни организми. При преовлажняване доминират анаеробните.
- температурата - тя също регулира микробиологичните процеси. При под 0гр. процесите се преустановяват.

18.Мъртва горска постилка - МГП
Горския опад не се разлага за една година с излючение на тропическите ори във всички отанали случаи той се натрупва и образува МГП.
1.Значение на мъртва горска постилка:
- представлява съединително звена в малкия кръговрат на веществата.
-акумулира огромно количество хранителни вещества.
- най-интензивно се извършват процесите на превръщане на неусвоимите хранителни вещества в усвоими.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Изветряване на почвообразуването 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.