Жилищно обзавеждане


Категория на документа: Други



Технологията и практичността се сливат в едно като крайния резултат са гладки повърхности, леки и приятно оцветени столове, лампи с usb-отвори, постелки за под, направени от тапети със смола.

Модерният мебелин дизайн, материите, осветителните тела и аксесоарите изграждат цялостната философия на съвременния начин на живот.

1.2. ЦВЯТ НА ЖИЛИЩЕТО.

Много се е писало за ролята на цветовете в интериора на жилището. Всеки един от нас има и определен личен опит. Цветът е основно композиционно средство при създаването на интериора и има силно психологическо влияние за възприемане на пространството.

Известно е, че цветовете са топли и студени, хроматични и ахроматични. В същото време всички цветни нюанси произлизат от няколко основни цвята. Ето защо, ако овладеем добре основните правила на комбинирането и съпоставянето на цветовете, твърде успешно бихме могли да се предпазим от груби грешки.

Ахроматични са белият и черният цвят, както и всички междинни цветове, получени вследствие на комбинациите между тях. Човешкото око различава до 300 степени между черно и бяло. В световната практика се използва стълбица, която съдържа десет равномерно отдалечени нюанса на сивото. Ахроматичните цветове се дефинират по светлост. Белият цвят е най-светъл, по-светъл от който и да е сив, а всички сиви и белият заедно са по-светли от черният цвят.

Въздействието на тези два цвята е противоположно - докато белият цвят изразява чистота, невинност и жизненост, то черният навява тъга и напомня за нощта. Комбинация между бялото и черното е сивият цвят.В зависимост от своята наситеност той може да се приближи повече или по-малко до въздействието на единия от двата съставни цвята.

Ахроматичните цветове могат да се прилагат самостоятелно, но в комбинация с хроматичните цветове имат значително по-голям смисъл в жилищния интериор. Може да се приеме, че цялостните ахроматични решения в жилищния интериор не са характерни и не трябва да се препоръчват.

Хроматичните цветове са цветовете от спектъра, в рамките от 400 до 700 nm дължина на светлинните вълни. 400 nm дължина на вълната отговарят на виолетовата, а 600 nm на червената. Ако се свържат двата края на спектъра се получава спектралния кръг. Спектралният кръг се нарича още кръг на чистите спектрални цветове. Човешкото око може да различи до 3200 нюанса на спектралните цветове. За улеснение в практиката се приемат шест обобщени цветови зони: жълто, оранжево, червено, синьо, зелено и виолетово. Всички хроматични цветове произлизат от трите основни цвята - червено, жълто и синьо, докато оранжевият, виолетовият и зеленият се наричат допълнителни.

Наредени в кръг, тези цветове могат да се разделят на две групи - цветове на топлия спектър и цветове на студения спектър.

Контрастни са цветовете, разположени срещуположно на хроматичния кръг. Нюансни са цветовете, разположени непосредствено един до друг в хроматичния кръг. Хармонични помежду си са цветовете, разположени през ед ин в хроматичния кръг.

Трябва да отбележим, че земните цветове /кафява и охра/ не са спектрални цветове, т.е. не участват в спектъра на видимата светлина.

Могат да се смесват чисти хроматични цветове или хроматични с ахроматични цветове. Има два начина за смесване на хроматични цветове, с цел получаването на нови сборно цветове:

-Адитивен метод - събиране на три хроматични цветни лъча. Всички цветове в природата могат да се получат чрез смесване на три монохроматични спектрални лъча - син, зелен и червен. Този метод на смесване се прилага навсякъде, където светлината преминава директно в окото, без да се отразява от обекти: при цветната телевизия, сценичното осветление, моншторите на компютрите. Подобен метод на смесване са използвали майсторите на мозайки от византийската епоха, чрез смесване на много малки площи от наситени цветове /мозаични камъчета/, както и художниците витражисти. По същество методът представлява процес, обратен на процеса на разлагането на светлината. При него жълтият цвят се получава от смесването на червено и зелено, цианово синьо - от смесването на зелено и синьо, а магента /розовочервен/ - от червено и синьо. От смесването на трите основни цвята се получава бяло.

-Субтрактивен метод - този метод се свежда до изваждане /задържане, поглъщане/ на част от спектралните цветове и отразяването на станалите, при преминаване на слънчев лъч през един или няколко последователно поставени филтъра. Субтрактивния метод се използва, когато отразената светлина /напр. от цветна хартия/ преминава към окото.

И тук могат да се получат всички цветове чрез три основни цвята: жълт, магента, циановосин. По принцип боите се смесват по субтрактивния метод, защото представляват филтри, които поглъщат част от спектъра и отразяват друга част от спектъра. Субтрактивния метод се използва при всички видове бои и багрила за тъкани и др.

Оптическото въздействие на цветовете намира приложение като композиционен прийом в изкуствата - архитектура, живопис, сценично изкуство и др. Става въпрос за привидното изменение на реалната действителност, чрез прилагането на даденцвят или за известна илюзия, която може да се постигне чрез прилагането на цветовете.

Съпоставянето на цветовете от единия спектър довежда до спокойни комбинации между нюансни тонове, докато комбинацията между цветовете от двата спектъра представлява контрастно противопоставяне и предизвиква напрежение и възбуда. Цветовете имат силно влияние върху психиката на човека, могат да влияят възпитателно, могат да носят определени информация. Въздействието на отделните цветове може да бъде твърде различно, когато те са самостоятелни и когато са в съчетание с други. Активните цветове обикновенно предизвикват силна и продължителна възбуда, която след време може да доведе до пресита и психическа умора. Поради това комбинацията и редуването на цветовете, както и тяхното успокояване посредством съчетаването им с други може да смекчи и уравновеси общото цветно въздействие на интериора.

Съчетаването на хроматичните цветове с ахроматични - бяло, сиво и черно, също променя тяхното обичайно въздействие. Така например интензивни цветове, поставени върху син фон, добиват пастелни оттенъци, докато върху черен фон засилват яркостта си. Върху бяла основа хроматичните цветове губят твърде много от яркостта си. При комбинацията на различни цветове в интериора на жилището можем да изтъкнем или омаловажим някои части на помещението или определени елементи на обзавеждането. Като интензивни цветоносители обикновенно се избират мебелите и предметите от основните функционални групи / за разговори и почивка в дневната, за хранене в столовата и др./ Главни цветоносители в помещенията са стените, таваните и подовете. Когато стените се заемат в по-голямата си част от мебели, тяхното значение като носители на цветове се конкурира с това на стенните шкафове, но подовете и таваните силно въздействат върху общото възприятие. В известен смисъл подът е по-силен цветоносител, тъй като по-продължително време попада в полезрението и обикновенно се намира в съчетание с други цветове /напр. на мебелите, предметите и др./. Затова подът често пъти се използва за успокояване и обединяване на останалите цветове. В този смисъл пастелните тонове на "земните" цветове /производни на кафявото/ се възприемат най-стествено. Таваните косвено влияят върху обитателите дори и когато не попадат пряко в зрителното поле. При оцветяване в светли тонове те увеличават пространствата и създават усещане за лекота и простор, докато тъмните цветове понижават височината на помещенията, затъмняват ги и в някои случаи могат да създадат усещане за подтиснатост.

Оцветяването на стените зависи от много фактори. Така например според изложението на помещението бихме могли да изберем топли цветове за сенчести северни стаи, по-студени цветове, или по-студени тонове за силно ослънчени южни или югозападни стаи. В зависимост от общия композиционен замисъл някоя от стенните плоскости може да се противопостави на останалите, но в това отношение трябва да бъдем пестеливи и внимателни, защото прекалената пъстрота на стените понякога е много по-опасна от бледите и неизразителни на пръв поглед стени.

Широкото използване на тапети в миналите години донякъде намали интереса към боядисването. Използването на пъстри тапети с цветни орнаменти понякота е твърде рисковано. При прехвърляне на подходящата мярка пъстротата на стените може да създаде неприятни усещания. Тя убива и обезличава пространството, предизвиква уморителна скука и в същото време много затруднява избора на останалите цветове в помещението. Поради това може да се избере пътят на комбинирането на тапетни покрития с едноцветно боядисани стенни плоскости. Произвеждат се едноцветни тапети с различни повърхносттни обработки, които обикновенно са подходящи за комбиниране с цветни орнаментни тапети.

В момента използването на тапети намалява поради използването на т.нар. миещи се латекси с до 10 000 цикъла на измиване. С шаблони те могат да се орнаментират, да бъдат релефни и да не се налага прешпакловане след отстраняването им. Има и металилизирани варианти и варианти с финно смляни камъчета, които показват структури на пръскани мазилки, например венецианските мазилки.

В последно време широко приложение получават различни оцветители за мебелни повърхности. Появиха се "боядисаните" мебели, които с ярките си цветове стават едни от основните акценти в помещенията.

Едрите по мащаб десени по пода, стените и тавана привидно намаляват помещението /пример за уедрен мащаб/, докато дребните десени разширяват визуално помещението.

Вертикалните райета извисяват, а хоризонталните разширяват помещенията. Тези методи се използват за оптическа корекция на неблагоприятни пропорции на помещенията.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Жилищно обзавеждане 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.