Жилищно обзавеждане


Категория на документа: Други



Когато под осветителните тела трябва да се преминава, височината им трябва да бъде мин. 2м от пода. При къта за почивка, височината на осветителното тяло "пендел" трябва да бъде около 1,2 мот пода. Крушката не бива да отхвърля отблясъци в очите на седящите, а осветителното тяло не бива да е много ниско и да пречи на хората да се виждат един друг. До телевизора трябва да се предвиди настолно или индиректно осветление. Тези източници просветляват пространството около екрана, балансират неговата яркост и спомагат за по-малката умора на очите.

Кът за хранене. За да се избегнат неприятните засенчвания, добре е да се комбинира насочено осветление към масата /луни от тавана, пендели/ с дифузно осветление, ориентирано към стените. Когато се осветява маса за хранене с пендел, височината на окачване е 1,4 м поради това, че височината на седене е по-голяма.

Кът за работа. Осветлението за четене и писане трябва да пада странично и отгоре отляво на книгата, за да не се хвърлят сенки от ръцете. Следователно се използва насочено осветление с рефлектор, осигуряващ тесен светлинен сноп. Плотът за работа е удобно да се освети с настолно или прикачено тяло или спот. При работа с компютър, осветлението трябва да бъде поставено така, че да се избягват рефлексите върху екрана и да дава равномерна светлина върху работния плот.

Кухнята. Основното осветление в кухнята служи за разпределяне на светлината върху работния плот и частично към шкафовете от втория ред, за да се вижда съдържанието им. Под конзолните шкафове се препоръчват луминисцентни лампи, които излъчват обилна, равномерна светлина. Тяхната бяла и студена светлина, която на други места може да дразни, в кухнята създава усещане за чистота. По-специално осветително тяло трябва да има над мивката и печката /последното е интегрирано в аспиратора/. За кухнята добри са плафониерите, както и токови релси със спотове, които дават широк светлинен поток. При наличието на маса за хранене в кухнята тя се осветява с пендел.

Банята. Тук също се препоръчва смесено /общо и локално/ осветление. Една плафониера или серия вградени луни са предпочитани, защото придават блясък на санитарните уреди и хромираната водопроводна арматура. Локалното осветление с матов разсейвател се препоръчва да се постави над огледалото, така че да осветява лицето, а не да блести в огледалото.Осветителния източник трябва да има спектар близък до естествения, за да се вижадт правилно цветовете на лицето и грима.

Спалнята. За спалнята се предпочита локалното пред дифузното осветление, което сплесква предметите. Осветлението над задната табла на леглото, както и онова в близост до гардероба трябва да придават топла и уютна атмосфера. Гардеробът се осветява равномерно, за да се улесни изборът на облекло. Използват се спотове или луни от типа "светлинна завеса" с асиметрични рефлектори за вертикални повърхности.

В миналото се смяташе, че централно разположените полилеи са най-подходящи едва ли не за всички жилищни помещения. Такива източници на светлина обикновенно осветяват най-равномерно цялото помещение и в много случаи са незаменими, особено при многофункционално използване на помещенията и при събиране на много хора. В същото време съвременната практика предлага и многобройни разновидности на локални осветителни тела, които могат да обогатяват основното /централно/ осветление и понякога да предизвикат неочаквано силни ефекти в интериора.

Всяка подредба изисква специфичен подход при избора на изкуствено осветление. Ето защо то не може да се унифицира и да си превърне в общ модел, но затова пък можем да се насочим в няколко определени направления при избора на най-добър вариант на осветление в собствения ни дом.

Преди всичко трябва ясно да определим предназначението на всяко от помещенията. При тези от тях, които имат универсален характер и в които ще се повече хора, обикновенно се изисква равномерно осветление. То обаче може да се осъществи не само чрез централно разположени полилеи, а също и чрез скрити светлинни източници, насочени най-често към светлите тавани. Отразената светлина може равномерно да покрие цялото пространство. Това се препоръчва обикновенно за дневните, кухните, коридорите и предверията. Когато помещенията са предназначени за дейности, свързани с постоянни пространствени кътове, могат да се използуват и локални източници на светлина. Такива са например помещенията за работа /индивидуални стаи или кабинети/, столовата, къта за хранене, спалните легла и др. В някои случаи могат успешно да се комбинират двата вида осветление, като се има в предвид конкретния начин на използуване на помещението. При това е желателно някои определени кътове във всички случаи да получават допълнително локално осветяване. Такива са местата за работа, за посрещане на гости и за хранене, плотовете за работа в кухнята, тоалетните кътове в баните и спалните.

В зависимост от характера си помещението може да получи по-обилно или по-пестеливо осветление. В спалните обикновенно се предпочитат локалните източници, които създават повече уют и домашно спокойствие. Подобна атмосфера понякога се търси и при тихите приятелски разговори в дневната. Не рядко в такива случаи свещите сполучливо заместват електрическите лампи. Те могат да се използват като допълнение на основното електрическо осветление, при което обикновенно се създава обстановка на интимност, а при съответното подреждане - и на тържественост.

Понякога чрез изкуственото осветление могат да се постигнат светлинни или цветни ефекти, които да изтъкнат отделни детайли на обзавеждането, да подчертаят някои елементи на интериора или просто да създадат приятна атмосфера. Светлинните снопове могат да се насочат към картини или предмети на декоративните и приложните изкуства, да се подчертава пластиката на отделни мебели чрез характерно странично осветяване и т.н. Светлината може да послужи и за изтъкване на отделни цветни композиции, които при обикновенно осветление не биха направили силно впечатление. За целта могат да се използват както бели, така и цветни източници на светлина.

Многовариантното използване на помещенията често налага разместване на мебелите в тях, при което някои неподвижни светлинни източници могат да се окажат неподходящи и да наложат съответните преустройства. Това насочва към използване на осветители, които могат без затруднения да следват разместването на основното обзавеждане. Подходящи са например лампионите, настолните лампи, лампите с щипки или други с механизми за закрепване и т.н.

Не трябва да се забравя, че осветлението на помещенията е важно условие преди всичко за тяхното правилно функциониране и за нормалното използуване на отделните кътове. Ето защо ефектите трябва да се подчиняват на основното съдържание на интериора.

1.4. ИНТЕРИОРЕН ТЕКСТИЛ.

Текстилът има изолационна и естетическа функция. Меките и влакнести материи най-добре поемат т.н. въздушен шум и имат топлоизолационни качества. Естетическата функция на текстила е да бъде основен цветоносител в помещението, както със своя цвят, така и със своя десен.Поради големината си подовата повърхност представлява фон, върху които се проектират всички останали мебели в интериора. Настилките трябва да съответстват на цвета и стила на обзавеждането. Десенираният тапицерски текстил изисква по-семпла и изчистена подова повърхност и обратното при пъстър под е задължително десенът на тапицерията да бъде гладък и подчинен на един основен тон. Останалите елементи се подчиняват цветово, по десен, материал и текстура.

Към интериорният текстил можем да причислим мокетите, килимите, тапицерските тъкани, завесите и щорите, спалното бельо и покривките за легла и др.

Мокетите биват различни видове според степента на износоустойчивост, по конструкция, според вида на хафта, според вида на влакната. Помещения, като входни предверия, вестибюл, стълбища изискват по-висок клас на износоустойчивост. Следват дневните, родителските спални и най-накрая спалните за гости.

По конструкция мокетите биват тъкани, тафтирани или иглонабивни.

При тъканите мокети основата и хафтът се тъкат едновременно. За изработката им се използват станове. При тези техники се получава конструкция от типа "рязан хафт". По десен може да бъдат гладки, едноцветни или десенирани. Материалът за изработването им е вълна, смес от вълна и акрил върху основа от юта, или синтетични влакна. Тафтингът представлява съвременна технология, по-икономична от тъкането. При добро изпълнение дава същия резултат, както и традиционната технология.

Преждата се прикрепва към предварително изтъкана основа и се фиксира с латекс, а в някои случаи с втори подплатяващ слой с поропласти.

Иглонабивните мокети у нас се наричат велтър. Върху основа с нанесен лепилен пласт се набиват пластове влакна, като по този начин се осугурява свръзката. За допълнителна устойчивост се прибавя и втори подложен пласт.

Според вида на хафта, се получава различния вид и издържливост на износване на мокета. Колкото по-къс и по-гъст е косъмът, толкова по-устойчив ще бъде мокетът. Рязан хафт означава, че влакната се подрязват след изработката и така се побучава "кадифен" ефект, но по повърхността на такива покрития остават стъпки.

Рязан пресукан хафт. Това е рязан хафт, силно пресукан, и след това фиксиран с висока температура. Не образува стъпки, здрав е, но не е така мек, както персийския напр.

Бримков хафт. При такането нишките остават неразрязани. Бримките могат да се различават по дължина и дебелина. Късите бримкови хафтове са много издържливи.

Друга характеристика на мокетите това е вида на влакната, от които са изтъкани. Според произхода си влакната използвани при производството на килими биват естествени и синтетични.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Жилищно обзавеждане 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.