Живот с брак или без?


Категория на документа: Други


Югозападен университет "Неофит Рилски"
Философски факултет
Катедра по социология

КУРСОВА РАБОТА
по

Социология на пола

Живот с брак или без?

Изготвил: Стойна Керезова Проверил: Гл.ас. д-р И.Якова
Фак. Н. : 11350221032
2 курс, социология

Брака в типичните традиционни общества е начина за създаване на семейство с хора , който не са генетично свързани. Брака е обществен и юридически съюз между личности, създаващи родовете. Междуличностните отношения между тях са от емоционален и сексуален характер , като се съчетават с юридически, обществени , религиозни , духовни и др. възгледи. В повечето случай брака трябва да бъде признат от обществените институции и самото общество , като се съпровожда от специална церемония - сватба.

В миналото на българската история брака и самата церемони по нейното сключване е бил смятан за нещо ценно и необходимо условие , изисквано от обществото за създаване на семейство. Съжителството на мъж и жена без брак е било смятано за непростимо и е било преследвано не само от обществото , но и от църквата , която заклеймява съюза.

Кохабитация: извънбрачно хетерополово съжителство с общо домакинство с/без деца. След това или се сключва брак, или се разделят. Според изследванията на американски социолози тя се създава за сексуално удобство и сигурност. В Скандинавските страни тя се схваща като алтернативна форма на семeйство. Закономерно предполага наличие на деца, но не и на брак.

С идването на промените в България през 1989г. и с навлизането на демокрацията , се наблюдава трансформация в ценосттната система на обществото и най- вече при младото поколение. Ако брачната институция е била нещо неизменно, то се сега се гледа като на едни дебели вериги , който оковават индивида. За младите хора брака е по-скоро отживелица , натоварваща с куп отговорности , ограничаваща свободата на индивида , усложняваща живото и взаимоотношенията между хората. За предпочитане е съжителството без брак , защото при евентуална раздяла, нещата ще са по лесни. Избягват се тежките, тромави , неприятни бракоразводни дела и последиците от това.

Проведени са множество анкети и допитвания сред населението от който се вижда , че 45 % от тях предпочитат съжителство на семейни начела , но 55% мислят , че брака е нещо хубаво. Другото интересно нещо е , че жените са тези които предпочитат този съюз. Склонността не нежната половинка към законно обвързване е , че те имат нужда от опора и сигурност - рамо на което да се опрат. Жените са тези който дълбоко вярваме в любовта (или поне една част) и тях романтика, истиността и вярата са основа за всичко. Доста жени си представят самата церемония , вричането и бялата красива рокля която ще носят в заветния човек. Доста често се случва да гледам детското предаване " Кой е по-по- най ?" . Когато водещия попита някое момиченце "Като пораснеш голяма , каква ще станеш?" те отговаря ... Булка с голяма бяла рокля.... . Това може би наистина е една съкровенна мечта на повечето от тях. Много е важно и местоживеенето на даден индивид. Лично аз живея в малко градче и тук е много важно жената да е в брак , за да живее с даден мъж. Всички се познават и именно за това си мислят , че те са тези който раздават правосъдие и решават , вместо останалите. Сякаш самата общественост понякога ги подтиква да сменят семейния си статут от "single" към "Married". Докато в големия град човек непознава дори съседите си и никои не го интересува какво прави другия.

От векове работата на жената е да създава семейния уют и да продължава рода. Все пак да си майка е вроден инстинкт. Да възпиташ своето дете и да му създадеш спокоен и задоволен живот. Когато си в юридически брак , автоматично детето което се роди се признава от бащата и има двама законни родители .Детето няма да е по-различно от другите. Това също е една нотка за спокойствие на жената. Това мислене на нежния пол се е е запазило и до днес , но сега изплува и една друга гледна точка на жената - еманципацията. Тя сега се бори за независимост и за достойно място в обществото, което изисква тя да работи и да се доказва. А това отлага във времето желанието й да създаде семейство и да отглежда деца. Затова и тя се чувства по-спокойна в една връзка на семейни начала, която евентуално не би я превърнала в домакиня автоматично, а би й дала шанс за изграждането на кариера. А и след като обществото вече не се нуждае от това доказателство, наречено брак, за да признае връзката на двама души, те съвсем нямат причина да прибягват до него. Могат спокойно да живеят заедно и да знаят, че връзката им се гради на доверие и любов и в същото време знаят, че във всеки един момент могат да си тръгнат .

Не е за подценяване като фактор и икономическото положение на страната ни. Много е трудно една двойка да предприеме създаването на семейство. Да не говорим , че самата сватба е едно доста скъпо удоволствие. Подготовката е свързана с много разходи , време и енергия. А за между родовите отношения и дума да не става. Тук идват един куп спорове от сорта на това колко гости да бъдат поканени от двете страни , кой до кого да седи , кой какво да плати. По този начин младоженците остават настрани и се превръщат в едни кукли на конци , просто играещи в цирка. Така губят желанието и инициативата , стават гости на собственото си тържество. В много от случаите младите все още са зависими от родителите и се налага да живеят младото и старото семейство под един покрив. Това е още една спирачка на приключението наречено брак. Естествено има и такива за който това не е проблем и са готови на всичко за да се обвържат. Често се наблюдава и явлението млади хора със заможни родители да се женят. Да правят големи и пищни сватби. Дори сватбите им се отразяват в месни таблоиди. Те казват , че парите не са проблем ,за да се решат на тази стъпка. Според мен нормално.

Друг важен фактор е и в какво семейство си израснал. Лично аз не възприемам брака като цел номер едно , защото съм израснала в семейство на разведени родители. С навлизането на демокрацията и мисленето на обществото се промени. С тази свобода всеки има право да решава сам за себе си. Така и моите родители са решили да приключат отношения и за мен думата семейство го виждам само в майка ми. През 90те. Години статистиката отчита бум на разводите. Няма как едно дете да е израснало с разведени родители и да вярва безусловно в брака. Сега всеки е свободен "електрон" и това дълготрайно обвързване му изглежда страшно. Именно страха, че можеш да се обвържиш с някой завинаги , отблъсква младежта от брака. Да но има и много деца израснали в стабилна семейна среда и мечтаят един ден да са като родителите си. Да намерят своята единствена половинка и да прекарат живота си с нея/го .

Все пак колкото и да се обичат двама души , чрез брака те доказват цялостта и силата на връзката си. Макар много хора да избягват венчилото в наши дни , брака не е изгубил романтичната си осанка и малко или много у всеки човек се таи желанието да изживее този ден . Все пак всичко е си е до самия човек и знеговата нагласа , не само към темата "С брак или без" , но и към живота. Публикувам две мнения ,а пък вие решете дали да живее в кохабитация или с граждански договор.

Коментар 1 .
Милка Венкова

А ето и моето мнение по спора относно брака:
Аз съм ТВЪРДО против брака!
За мен това е Договорно отношение между двама души.Т.Е. След брака всяко общо нещо между тях се превръща в бъдещ проблем.
Любовта НЕ трябва ба бъде договор,а съвкупност от действия и постъпки за доказване на любовта!
Брака е вид "успокоение",че човекът до Вас е Ваш! Докато съвместното съжителство е предизвикателство да доказваш любовта и е тръпка всеки ден.Защитаваш своето,за да не го загубиш!Ето тук е разликата! Риск винаги съществува и в двата случая за развод или раздяла.Но ако вашият партнъор е с вас без "договаряне", той държи истински на Вас.
Създаването на семейство след съвместното съжителство една голяма тръпка и удоволствие,на положените Ви усилия за доказване на любовта! А появата на дете след брака се счита за нещо нормално,отново е тръпка,но е като последващото договорно отношение.
Мили млади хора, в днешна България родителите имат равни права пред децата си,независимо дали имат или нямат брак. Бракът не ви спасява,нито вас,нито вашите деца!
Имам 2 деца от различни бащи. Раздялата ми с първия ми човек беше едно от най- удовлетворяващите ми постъпки в живота. Имах смелостта да кажа първа край на "неразбирателството" , без да дължа нищо на отсрещния човек. А сега получавам отношението което преди съм давала! Благодарна съм на живота и на избора ми-"без брак".Сега съм "щастлива", "силна", "борбена" майка! Любовта е там където няма договор, а взаимни компромиси!
Вярвам,че на много от вас съм била полезна и споделяте моето мнение.А моето мнение е и моят житейски опит!

Коментар 2
Зорница Гарифалиди
"Здравейте,
Напоследък темата "За и Против брака" е много дискутирана. Аз съм категорично "За" брака и смятам, че никога няма да бъде отживелица. Да, наясно съм, че не брака е определящ за това дали една връзка ще бъде хармонична или не, както и с това, че бракът не е попречи на редица двойки да се разделят. Аз самата имам две деца, без да съм омъжена.
За мен брака е преди всичко социално положение и заявяване пред околните, че сме ангажирани в изграждането на общ живот. Той е логичното продължение на една връзка.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Живот с брак или без? 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.