Качествата на съвременния лидер


Категория на документа: Други


> Мениджърът гледа към долните нива, лидерът гледа към хоризонта;
> Мениджърът приема статуквото, лидерът го предизвиква;
> Мениджърът е класическият добър войник, лидерът е отделна личност;
> Мениджърът прави нещата правилно, лидерът прави правилните неща;

Ето защо в бъдещите условия на бизнес средата, организациите ще се нуждаят от лидери, способни да се адаптират към новите условия, а не от обикновени ръководители (мениджъри). Бенис заключава, че лидерите притежават съществени способности в следните области:
1) Управление на вниманието - лидерите приковават вниманието, ангажират тези , с които работят, и се опитват да постигнат визията заедно с тях.
2) Управление на знанията - лидерите са умели оратори, способни да отхвърлят сложните фрази и да представляват въпросите в прости образи и език. Те са експерти в обобщаването на информацията.
3) Управление на доверието - "Доверието е важно за всички организации", отбелязва Бенис. За лидерите доверието се изразява в последователност на целите и в отношенията им с колегите и другите хора. Въпреки, че хората понякога не са съгласни с това какво лидерите казват или правят, те получават възхищението на колегите си за своята целенасоченост.
4) Управление на самия себе си - лидерите имат опит в идентифицирането на пълното използване на собствените си силни страни: приемат, че имат слаби страни и търсят начини как да ги развият.

Как се изгражда лидерът?

Самосъзнание - самосъзнанието е първият компонент на емоционалната интелигентност. Това е способността да разбираме чувствата, силните и слабите страни на хората, техните нужди и мотиви. Обикновенно хората с високо самосъзнание не проявяват прекалена критичност, нито пък имат нереалистични очаквания. Те са честни както със себе си, така и с околните. Хората, които притежават това качество, знаят къде искат да стигнат и защо.

Самоконтрол - Нашите емоции се ръководят от биологични импулси, които не сме в състояние да премахнем, но можем да се научим да управляваме. Самоконтролът е онзи компонент на емоционалната интелигентност, който ни освобождава от затвора на собствените ни чувства. Той помага на хората да контролират вътрешните си импулси и да ги впрегнат да работят в тяхна полза. Защо самоконтролът е толкова важен за лидерите? Хората, които не са подвластни на своите чувства и вътрешни импулси,са способни да създадат атмосфера на доверие и справедливост, благоприятстваща продуктивността и ограничаваща политическите игри.

Мотивация - Всички ефективни лидери си приличат по едно нещо - те притежават вътрешна мотивация. Тя ги кара да постигат повече, отколкото и те самите, и останалите очакват. Ключовата дума тук е "постижение". Много хора се мотивират от външни фактори: голяма заплата, статутът на впечатляващата титла, чувството за принадлежност към престижна компания. За разлика от тях потенциалните лидери се мотивират от дълбоко вкорененото желание да постигнат успех заради самия успех.

Не е трудно да се разбере как и защо мотивацията за постижения на даден етап може да се трансформира в ефективно лидерство. Ако един човек е в състояние сам да си поставя високи цели, вероятно той ще вдигне летвата и пред организация, която ръководи. Освен това стремежът към надскачане на възможностите и интересът към подобряването на резултатите могат да бъдат заразителни. Лидерите, които притежават тези качества, обикновенно изграждат екипи от себеподобни. И, разбира се, оптимизмът и привързаността към организацията са от фундаментално значение за лидерството - не е възможно дори да си представим, че без тях сме в състояние да управляваме компания.

Емпатия - От всички измерения на емоционалната интелигентност, емпатията - най - лесно може да бъде разпозната. Но тя не трябва да се бърка със сантименталност или мекушавост. Емпатичният лидер не приема чувствата на другите като свои и не се опитва да угоди на всички - което на практика е невъзможно. Емпатията по-скоро означава способност за обмисляне на чуждите чувства - внимателно и в съвкупност с всички останали фактори в една ситуация, в процеса на взимане на интелигентно решение.

Днес емпатията като компонент на лидерството е особено важна поради 3 основни причини : значимостта на екипната работа, бързия ход на глобализацията, и растящата нужда от задържането на талантливите служители.

Емпатията е от изключително значение за бизнес лидерите и заради процесите на глобализация. Диалогът между различните култури често води до недоразумения. Лек срещу тях е именно емпатията. Хората, които я притежават, умеят да се настройват към тънкостите, свързани с езика на тялото, и долавят неизказаните послания. Нещо повече, те демонстрират задълбочено разбиране както по отношение съществуването на културно-етническите различия, така и за тяхното важно значение.

Социални умения - Първите 3 компонента на емоционалната интелигентност са част от уменията за самоуправление. Последните 2 - емпатията и социалните умения, касаят способността на хората да управляват отношенията си с другите. Като компонент на емоционалната интелигентност социалните умения не са толкова прости , колкото може би изглеждат. Тук не става въпрос единствено за приятелско отношение, макар че хората с високо ниво на социални умения рядко са злонамерени. По-точно е да определим социалните умения като приятелски чувства с определени цели - да накараме хората да се движат в желаната от нас посока , независимо дали става въпрос да постигнем съгласие относно нова маркетингова стратегия, или да събудим ентусиазъм, по отношение на нов продукт.

Би било глупаво да твърдим ,че добрите стари коефициенти на интелигентност и технически способности не са важни съставки на доброто лидерство. Но рецептата няма да е пълна без емоционална интелигентност. Преди време се смяташе, че е ''желателно''лидерът да притежава компонентите на емоционалната интелигентност. Но сега знаем, че той ''задължително'' се нуждае от тях.

Лидерски качества и умения

Любопитно е все пак защо в преобладаващите случаи от практиката, лидерите са тези, които успяват по-ефективно от мениджърите да консолидират хората в организацията и да мобилизират тяхната групова енергия за постигане на определени цели. Причините се свеждат до два типа: вътрешно личностни и външно групови. Не всеки умее да води, за това са необходими определени личностни качества и социални умения. От друга страна, за да се проявят лидерските качества и умения, е необходима група от хора, чиято съвместна дейност изпитва потребност от вътрешен организатор. Измежду множеството черти, върху които организационните психолози открай време спорят, се открояват поне дузина, които практиката е утвърдила като безспорно лидерски. Лидерът е толкова по-изявен, колкото повече от тези черти са комплексно притежание на една личност. Ето някои от по-характерните:

Лидерът е активен, общителен и подчертано заинтересован от осъществяването на груповите цели и интереси. Никога не остава равнодушен към общите проблеми и открито и неуморно демонстрира усилията си за тяхното решаване. Винаги е активна страна в общуването и винаги предлага идеи. Но също и умее да изслушва и никога не пренебрегва идеите и предложенията на колегите си във връзка с решаването на всеки конкретен проблем. Лидерът се грижи всеки член на екипа или отдела да взема пълноценно участие както в обсъждането на задачите, така и в действията по тяхното решаване. Той не винаги е най-компетентния в екипа, но благодарение на организаторския си талант успява да подпомогне изработването на най-компетентните решения в него. Чрез организационния си усет лидерът успява да осигури възможност на всеки член да се включва активно в съвместните дейности, така че никой да не остава изолиран или пренебрегнат в желанието си за изява. Именно с това си отношение лидерът успява да спечели симпатиите и уважението на останалите в екипа. И тъкмо зад тези качества се крие една често срещана разлика между лидерската нагласа и тази на мениджъра, а именно: Лидерът вижда в колегата си неговата личност, докато мениджърът е по-склонен да вижда в служителя си неговата длъжност. Лидерът се отнася към другите служители като към партньори, но за мениджъра те са преди всичко подчинени. Първият повече държи на качествата и уменията, а вторият набляга на задълженията. Не само защото е фаворит на групата, но и защото е непосредствено вътре в нея, лидерът регулира динамиката на междуличностните и служебните отношения по-успешно, отколкото мениджъра. Лидерът по правило е чувствителен към колебанията в емоционалните настроения на групата. От една страна, той усеща кога климатът в екипа клони към съгласие и използва този положителен тонус, за да насочва груповата енергия към реализирането на една или друга цел. От друга страна, лидерът предусеща зараждането на възможни конфликтни настроения, което му дава възможност да влияе положително за тяхното неутрализиране. Понякога със самото си присъствие лидерът е в състояние да хармонизира отношенията в екипа и да увеличава сплотеността в него. Лидерът упражнява доброволно делегираната му власт, за да води и подпомага постигането на груповите цели, без да натрапва лични интереси. И доколкото се справя с тази роля, доколкото успехът се дължи на умението му да влияе и върху трите равнища на личността на своите колеги:
* на интелектуално ниво - умее да убеждава;
* на емоционално ниво - умее да позитивира и насърчава;
* на поведенческо ниво - успява да мотивира.

В повечето случаи официалният ръководител няма желание да убеждава, тъй като формалната власт му дава право да наставлява. Докато силата на лидера е в това да вдъхновява и ентусиазира, то в повечето случаи мениджърът утвърждава своята сила като разпорежда и контролира.

Но качеството, с което лидерът особено силно владее колегите си и което му носи високо признание е, че той избягва да показва каквато и да било неувереност, съмнение или страх пред проблемите. Лидерът никога не допуска мисълта за неуспех и оптимизмът ясно личи в поведението му. Именно тук се крие източникът на неговата енергия, с която той често неволно заразява останалите в екипа, активирайки ги за действие. Със своята позитивна нагласа и вяра в колективната сила той печели високо доверие и успява да внуши на другите да го следват и да му се подчиняват. Затова лидерът е авторитет в групата и се ползва с голямо влияние върху мисленето, настроенията и поведението на нейните членове. Думата му тежи, а действията му повече или по-малко се превръщат в модел на подражание.

Еволюцията на лидерството

Теориите за лидерството се сменят една след друга. Основните школи могат да се разделят както следва:

Теория за великия човек - Теориите за великият човек са разпространени в края на 19 и началото на 20 век. Основават се на идеята, че лидерът се ражда с вътрешни, необясними и непонятни за простосмъртните лидерски умения. Така че той е издигнат в ранг на герой.

Теория за характерните черти - За тази теория продължават да се изписват многобройни томове. Ако знаете кои са Великите хора, след това можете да изследвате личността и поведението им, за да развиете характерните за лидера черти. Това е правдоподобно, но напълно погрешно. Между всички книги, опитващи се да посочат общите черти на лидерите, има слаба връзка.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Качествата на съвременния лидер 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.