Качествена, разследваща и специализирана журналистика


Категория на документа: Други


Великотърновски университет
"Св. св. Кирил и Методий"
Специалност "Книгоиздаване"
Курсова работа
На тема :
Качествена, разследваща и специализирана журналистика

. .
Автор : Антонио Иванджиков Ръководител : проф. д-р М. Пешева
Факултетен № 1213-К
Курс : втори

2013
Качествена, разследваща и специализирана журналистика

С развитието на журналистиката като практика и теория различни изследователи започват да разделят на сегменти нейните варианти според изпълняваните цели, функции, нейното значение за аудиторията, възможностите й за социално въздействие.

1. Качествена журналистика

Тя се приема като образец за журналистически професионализъм. Свързва се с качествените вестници, радио и телевизионни програми, чийто журналистически продукт отговаря на всички професионални стандарти, акцентира се на обективността, плурализма, спазват се принципите на журналистическата етика и се търси приложение на разнообразните новинарски стойности. Качествената журналистика не е характерна за медии с високи тиражи и големи пазарни дялове. Тя е показател за особеностите на медийната система и за области като свободата на словото, саморегулацията, общественото влияние на медиите.

Като синоними на качествената журналистика се използват понятията престижна и елитна журналистика. При престижната, определящи, освен професионализма на журналистите и обективността на информацията, са и потребителите на журналистическите продукти. Насочена е към високите социални кръгове, към елита, употребата й показва големия обществен отзвук, който предизвиква в обществото. Според класическите характеристики на качествения британски всекидневник "Таймс" се споменава, че изданието традиционно изразява мнението на онези души, които винаги са управлявали Великобритания.
За елитната са характерни по-слаба вариативност на темите и по-тясна специализация , както и по-висок стил и консерватизъм при оформлението и визуализацията. Разликата между нея и качествената се състои в това, че качествените медии са по-масови като разпространение, използват се по-достъпен език и включват по-голямо тематично разнообразие.

Качествената журналистика е наричана и журналистика на мнението, защото благодарение на вътрешния плурализъм и ясно декларираната свобода на словото, при нея могат да бъдат изразени важни социални позиции, които да спомогнат за формиране на трайно обществено мнение. Това може да се проследи в едно от изказванията на Чарлз Скот, редактор на британския всекидневник "Гардиън", който през 1921 г. пише: "Коментарът е свободен. Фактите са свещени. Гласът на опонентите има право да бъде чут не по-малко отколкото на приятелите."

Днес журналистиката на мнението е журналистиката на многото гласове. Медиите лесно се превръщат в активна социална и политическа трибуна, от която представителите на различните социални, политически и етнически групи да могат да изкажат своите стремежи, очаквания, цели. Независимо, че трайно се увеличават количеството и форматното разнообразие на медиите, които предоставят форум за дискусия, а чрез това и съдействат за развитието на гражданското общество - реално или виртуално, това не винаги означава, че те създават условия за разширяването на публичната дискусия. Според американските журналисти и изследователи Бил Ковач и Том Роузънстийл увлечението на медиите безкрайно да говорят е прераснало в увлечение да популяризират, защото твърде често "дискусиите" имат малко или нищо общо с журналистическата мисия за просвещение. Те пишат, че макар подобно поведение да създава крайни, но страстни последователи, след време се вижда, че "викането" отчуждава по-голямата част от публиката, която все по-малко вижда себе си в дебата.

2. Разследваща журналистика

Журналистиката, която се приема безапелационно като важна за усъвършенстването на обществото и която печели много журналистически награди, е разследващата журналистика. При нея медиите в най-силна степен изпълняват своите критични и контролни функции, спомагат за консолидирането на обществото около важни социални и политически теми, развиват способността за икономическа и социална ориентация. Тук се изпълнява една от най-отговорните задачи за журналистиката - да показва истината, да създава пълна картина за действителността - не само с хубавите страни, но и с проблемните области, с моралните падения и противоречия.

Бил Ковач и Том Роузънстийл формулират няколко направления на разследващата журналистика. Първото е първичната разследваща журналистика, при която журналистите провеждат самостоятелни разследвания и събират информация, която до този момент не е била част от информационни поток. Дейността им включва използването на методи, близки до полицейските - разкриване на документи, пряко наблюдение на засегнати и свързани лица, подслушване и следене, ползване на специални разузнавателни средства, прикриване на журналистическата самоличност.

В процеса на журналистически разследвания често се налага прилагането на средства, които не винаги са приети от морална гледна точка, но като цяло медийната етика толерира тяхната употреба в случаите, при които журналистите не могат да съберат по друг начин информацията, отнасяща се до важни социални проблеми. Интересен пример е моделът "журналистът сменя професията си" (известен също като репортерско превъплъщение или репортаж в движение). Немският журналист Гюнтер Валраф в рамките на своите разследвания той работи като работник в германски завод, след което написва книгата си "Индустриални репортажи. Като работник в германски завод; като редактор в най-тиражирания немски таблоиден всекидневник "Билд цайтунг", след кото се появява текстът му "Разобличителят"; като служител в телефонна компания, чийто резултат е книгата му "Гюнтер Валраф под прикритие". С цел журналистически проучвания Валраф се преструва на психично болен, бездомник, на турски гастарбайтер, а впечатленията си описва в книгите си "13 нежелани репортажа", 1969г. и "На дъното", 1985г.

Второто направление е интерпретираща разследваща журналистика, при която събраните данни се поднасят на обществото и се търси обвързването им с вече позната публична информация, прилага се ново интерпретиране, чрез което се разкриват различни позиции по сложни теми.

Третото направление е отразяването на разследвания, при което журналистическите разследвания започват след получаването на информация от анонимен, секретен или високо поставен източник, която случайно или преднамерено е предлагана на журналистите. Те обаче стават твърде ангажирани с подобни професионални взаимоотношения, поради което много изследователи споделят мнението, че "с годините журналистите все повече зависят от неидентифицирани източници до степен, че тази практика започна да безпокои както самите журналисти, така и подозрителната публика.

Често се случва злонамерени кръгове да злоупотребяват с журналистическото внимание, като им поднасят невярна или изкривена информация с цел манипулиране на обществото или разчистване на сметки с политически или бизнес опоненти. Затова е много важно журналистите да съзнават отговорността и рисковете, които поемат, използвайки подобни съобщения, като съумяват да изградят доверие с информаторите си и не позволяват да бъдат подвеждани. Лесно е журналистиката от разследваща да се превърне в журналистика в пощенска кутия, когато на журналистите им се поднася определена нерегламентирана или сензационна информация и те я излагат публично, без да проверят достоверността й или в журналистически пощенски плик, когато на журналистите им се заплаща, за да изнесат дадена информация, те са подкупвани, за да предизвикат скандал или да си затворят очите.

Друга типологизация на разследващата журналистика може да бъде направена според тематичния обхват на разследванията. Така например в американската журналистика се говори за "къръпшън стори", когато журналистическите произведения интерпретират области на корупцията по високите етажи на властта и за "опрешън стори", когато фокусът на журналистическото разследване е върху подтискането на човека и накърняването на неговите основни права.

Нерядко разследващите журналисти са поставени пред сериозни проблеми. Някои от тях са свързани с опасността да бъдат подведени под отговорност от засегнатите лица, да им бъдат наложени глоби или даже да лежат в затвора. И макар журналистическите разследвания да изваждат на светло корупционни практики или злоупотреби с власт, журналистите невинаги са в състояние да докажат правотата си пред съда. Интересен пример е скандалът, който избухва в Германия през 1962г. покрай разкритията на авторитетното списание "Дер Шпигел". Аферата "Щраус" разкрива, че министърът на отбраната Франц Йозеф Щраус е приел подкуп от американската компания "Локхийд" с цел германската държава да закупи самолетите "Старфайтър", въпреки данните, че са опасни и са довели до смъртта на над сто военни пилоти. Списанието е обвинено от германския съд, че представя информация, която се квалифицира като държавна тайна, заради което отговорните журналисти остават в затвора повече от месец, а издателят на списанието и главен редактор Рудолф Аугщайн прекарва 103 дни зад решетките. Аферата приключва с победа за изданието, журналистите и издателят са оправдани, а министърът на отбраната - принуден да подаде оставка, но тя повдига пред немското общество важна тема за гаранциите пред свободата на словото и води до промяна на част от немската конституция.

Разследващите журналисти често стават жертва на агресия срещу тях от обектите на техните материали. Посегателствата са различни - от сплашване, унищожаване на движимо и недвижимо имущество, поставяне на взривни устройства, през физическа разправа - побой, осакатяване, заливане с киселина, до пряко или поръчково убийство. Един от случаите, който предизвика сериозни дебати за защита свобода на словото и живота на журналистите, е убийството на руския журналист Анна Политковская през 2006г. Тя става популярна с безкомпромисната си позиция в защита на човешките права, с публичните си критични разследвания за поведението на руския президент Владимир Путин и с военните си репортажи от Чечня и Северен Кавказ, показващи проблемите между руските войници и местното население.

Друг вариант на разследващата журналистика е състезателната журналистика. Журналистите използват агресивни и драматични техники на интервюиране с цел да представят своя професионализъм и социално влияние. Отношението към този вид често е критично, защото набляга на негативните страни на конкуренцията между журналистите. Увлечени в желанието си за бърз успех или получаване на разтърсваща информация, която да ги изстреля на първа страница или сред водещите новини, те забравят професионалните стандарти и се държат враждебно с политическите, социалните и бизнес кръгове, без техните разследвания да влияят значително върху социалните норми. Понякога това води до загуба на доверието към медията или до нейното изчезване.

Друга форма на разследващата журналистика е "хвани ме" журналистиката. При нея журналистите използват методи на интервюиране с цел да накарат интервюираното лице да направи публично изявление, което да го дискредитира или да го поставя в негативна светлина с оглед на неговото положение, личност, поведение. Обикновено техниките включват подвеждане на събеседниците за темата на интервюто, провокирането им да обяснят свои предишни действия или изявления, изваждането им извън равновесие чрез агресивно, цинично поведение от страна на журналиста или чрез показване на смущаващи кадри от техни предишни прояви, представянето на информацията извън контекст или адаптирането на част от дадено съобщение към друго, с което се постига манипулация на неговото основно съдържание. Макар "хвани ме" журналистиката да е широко използвана от много новинарски медии, нейните похвати противоречат на някои от правилата на медийната етика. Употребата й кара много изследователи да обърнат внимание на проблемните й области. Наистина този вид журналистика ангажира общественото мнение и помага за разкриване на негативни прояви на престъпници или лица, уловени в незаконна дейност. Но целенасоченото изкривяване на фактите и издевателстването върху популярни и социално престижни личности накърнява техните права и създава лъжлива представа за поведението им в обществото.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Качествена, разследваща и специализирана журналистика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.