Кинезитерапия в педиатрията


Категория на документа: Други


3 ТЕМА - ЛФК в детска възраст

ЛФК е необходимост при възрастните, но е още по-необходима при децата и подрастващите. Движенията предизвикват прилив на кръв в мускулите и тъканите, положителни са за ръста и теглото на децата, изменя се метаболизма в организма, подобрява се освояването на минерали и белтъчни вещества, което се отразява върху разтежа и регенерацията на костите. Особено голямо е въздействието върху нервната дейност. Под влиянието на физическите упр децата изработват бързо двигателни навици и стереотипи. Реагирането на децата при прилагане на физически упр зависи от типа нервна дейност: Лабилен тип - деца с бърза ориентация, спокойни, общителни, с добър сън. Условните рефлекси се създават бързо. Интертен тип - условните рефлекси се създават трудно, диференциацията се развива трудно, затворени и небрежни деца, учат се лошо. Спокоен тип - условните рефлекси се създават бавно, обаче се диференцират бурзо. Дразнителен тип - изработват бурзо условните рефлекси, при бавно протичаща диференциация, те са неспокойни, невнимателни, подвижни. Физическите упр, приложени под форма на ЛФК през време на пубертета, успокояват и създават равновесие във вегетативнита нервна система. Движенията за децата се явяват източник на радост и удоволоствие. Емоцията се отразява положително върху общото състояние на организма, върху протичането и изхода на паталогичния процес. Болните деца се изморяват лесно, особено когато занятията се провеждат сухо и скучно. При интрересни игрии упражнения, които протичат с емоционалност, умората настъпва постепенно, незебелязано и децата остават удовлетворени. При боледуващите голямо значение има възпитателните задачи. ЛФК води до организираност, дицсциплина, създава хигиенни и трудови навици. Масажът в детската възраст има голямо значение. Той се прилага от ранно детство, оказва влияние върху кожата, ломфното и кръвното оттичане и обмяната на веществата. Влиае положително и върху процесит на ЦНС. Важно място в лечението на децата заема въпросът с режима. Покоят и движението трябва се съчетават така, че да се получи най-благоприятното въздействие при болестния процес. ЛФК трябва да влиза като част от общия лечебен режим, за да изиграе действително оздравителна и възпитателна роля. Режимът, който се изработва, трябва да се съобрази с вида болнично заведение.

4 ТЕМА. МЕТОД. УКАЗАНИЯ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА КТ В П-ЯТА.

Прилагането на КТ и ЛФК в детско-юношекса възраст се отличавао от това физическо възпитание, тъй като те работят с болни деца с намалени физически възможности. Задачата на ЛФК да се ликвидира болестното състояние възможно в най-кратък срок, да се осигури правилно функционално състояние на органите и да се повишат функционалните възможности на детето. Средствата на ЛФК са общоразвиващи и специлани упражнения и лечебен масаж. За постигане на поставените задачи е необходимо спазването на принципите на ЛФК, като се обръща особено внимание на индивидулания подход. ЛФК в детската възраст използва най-вече гимнастическия и игралния метод. От средствата се използват пасивни и активни упражнения, рефлекторни, приложни, игри и масаж. При по-големи групи деца се използват разходките, екскурзиите и др. КТ при кърмачетата се състои от масаж, пасивни и рефлекторни движения, които се прилагат нежно, за да се въздейства върху чуствеността на детето, което започва да се усмихва и да участва в движенията. Действа се с леки дразнения, подаване на играчки, изменяне на положението така, че детето да може да участва активно и да се получи цялостно въздействие. С навлизане във втората година по-добре се развива втората сигнална система и връзките с околната среда. Детето се учи да говори и разбира, и това се използва за обучение в движение заедно с демонстрация и използване на играчки. За изработване на двигателни навици трябва да се работи упорито и пеодължително. За децата в предучилищната възраст се знае, че могат вече да запомнят упражненията и да ги повтарят. Това може да стане чрез демонстрация и обяснение. Децата на училищна възраст имат ясна представа за това, което се изисква от тях. Работи се по аналитично-систетичния метод. Използват се както първата, така и вторта сигнална система. Трябва да се държи сметка, че волята и вниманието все още са неукрепнали, използва се повече игралния метод.В процедурите по ЛФК трябва да се стремим към:
1 Да спечели доверието на детето и да му изясни целта на упражненията.
2 Чрез методични подбрани упражнения да се отстранят паталогичните навици, появили се по време на боледуването, и същевременно да се повишат емоционалните възможности на детето.
3 Според двигателните възможности да се определи дозировката, да се развива двигателната култура. 4 Обръща се внимание на субективните усещания на детето и да се съобразява с тях. 5 Използва се емоционално влияние на упражненията за създаване на емоции, радост при процедурите на по ЛФК.
6 Упражненията на педагогическото въздействие за насаждане на дисциплина, практически и хигиенни навици.
5 ЛФК в кърмаческа възраст

Прилагането на ЛФК в кърмаческа възраст като профилакточно средство против заболявания и като средство за правилно физическо развитие. Може да започне от 6 до 8 седмица след раждането. Заниманията се провеждат на топло, върху застлана кошетка. Упражненията се провеждат 1-2 пъти дневно, 30 мин преди кърмене. След това детето се завива топло и се оставя да отпочине. За ЛФК за показни кърмачетата, които имат хронично разстройство на храносмилателната система, хипотрофия, атрофия, рахит, невропатии, пневмонии, голямп приложение при недоносените деца. Като противопоказания могат да се вземат някои общи положения: гнойни възпаления, тежки заболявания на кръвоностна система, остри разстройства на храносмилателната система, сърдечни пороци и декомпесации. КТ при кърмачетата използва масаж, пасивни, активни, рефлекторни и с помощ упражнения. Масажът е неотменна част и неговото приложение започва от първия месец и се съвтои от поглаждане, разтриване и леко омачкване ( по хода на лимфните съдове ). Масажът има голямо антирахитно въздействие и предхожда физическите упражнения. Пасивните упражнения са необходми в първите месеци на детето прилагат се за крайниците, но някои имат значение за трупа. Рефлекторните упражнения се използват и те са от типа безусловен характер ( хватателен, уста-ръка и др. ). Прилагането на активните упражнения става възможно в по-горна възраст, изполват се в различни уреди, играчки, повикване, мимики и др. Детето не трябва да се заставя да ходи и сяда, преди да се заякнало и усвоило навика.

6 ЗАКАЛЯВАНЕ
За нашата страна съдържанието на термина включва подобряване на реактивността на организма преди всичко по време на охлаждането. Най-широко разпостранение като критерий за настъпилата закаленост е получила така наречената "студова проба". Тя се състои в прилагане на дозирано студово дразнене, най-често на предмишницата. При деца охлаждането продължата от 30 до 60 сек, а температурата на водата в съда е от 1-2 градуса до 13, в зависомост от възрастта на децата. По-закалените имат по-добри резултати, което се свързва преди всичко с подобрената реактивнист на кожните кръвоносни съдове в резултат на системните тренировки по отношение на охлаждането. В резултат на закаляването съществено се изменя способността на организма да увеличава прозводството на топлина при охлаждане ( метаболитен отговор ). При кърмачета и при деца от ранна възраст след системното закаляване с въздушни бани е установен нараснал метаболитен отгорвор. Закаляването оказва влияние не само върху терморегулацията, но чрез ЦНС и върху целия организъм. Установени са благоприятни изменения върху пулсовата честота, RR, имунизационните реакци и др. Основни принципи: постепенност, системност и индивидуален подход важат и за детската възраст. Тяхното спазване е задължително, не само за дасе получи ефект от провеждането му, но и да не се получи преухлаждане. Облекло - Закаляването зависи и от броя на дрехите, техните топлозащитни свойства, от откриите части на тялото, от t° и влажността на микроклиматът под дрехите. При повече от 3-4 слоя дрехи, при нормална t°, се нарушава топлоотдаването, детето се изпотява, което го прави по-уязвимо при охлаждане. Специалните охладителни процедури, които се прилагат при децата трябва да се съобразяват с възрастта и здравословното състояние. Въздушни бани: след навършване на 3-тия месец. Започват се с t° около 23°-24° и след 20-30 процедури се стига до норм. стайна t°. Продълйжителността е от 5мин като на всеки 3 дена се увеличава с по 5 мин. до стигане на 30 мин. Процедурите могат да бъдат общи (цялототяло) и частични (само крайници и др). Взависимост от състоянието на детето времетраенето и t° може да се променят. Водни обтривания: при често боледуващи или изнежени деца. Частични обтривания след 3 месец; на цялото тяло след 6 месец. Началната t° на водата е 34°-35° и на 3 дена се намалява с по 1° (до 26° за кърмачета; 20° от 1 до 5 год. и 15° при по-големи деца).Водни обливания: в зависимост от състоянието на детето може след няколко месечни водни обтривания или директно обливане. След 6 мес. възрсат обливане на крачетата; над 1 година - цялото тяло. 26°-28° до 3 год. възраст; 22-25° при пред училищна и училищна възраст. Газене в басейн: в детските заведения. Закалителните процедури се правят целогодишно, без прекъсване. При заболяване процедурите се прекъсват. След това се започва отначало.
ТЕМА.7 ПУБЕРТЕТ. ПЕРИОДИ,ПРОБЛЕМИ

Пубертет е един важен, напрегнат и неспокоен период в развитието на човека, които продължава от 10 до 20 годишна възраст. Характерни за този период са бурните промените промени и резки трансформации във всички органи и системи. Огромно значение имат настъпващите промени в психиката, в характера, в поведението и социалната същност на човешката личност.

Между 10 и 14 години момичетата и момчетата започват да израстват всеки по свой индивидуален начин, да се трансформират от деца във възрастни. М/у 16 и 20 год., темповете на разстежа и преобразуванията се забавят. В пубертета младия организъм се изправя пред редица трудности - от физиологическо, психологическо и социално естество.

Заболяванията в пубертетната възраст се делят главно на две групи. В първата влизат специфичните за тази възраст отклонения: избързване или закъсняване на пъвичните и вторични полови белези, някои ортопедични заболявания (гръбначни изкривявани, плоскосътпие) и др. Втората група е от заболявания, които се срещат и в др възрастови групи, но в пубертета имат някои особенности (шарка, заушка, полиомиелит, ТБС, равматични и венерически болести).

От физиологическите проблеми на пубертетно-юношеската възраст особенна важност има храненето. Недоимъчното хранене придеца под 5 год. довежда до тежки, непоправими увреждания на организма. Средната калорийна нужда за денонощие при 10-12 год. деца са до 2000 cal., от 13-15г - 3100 cal.; 16-19г - 3600 cal. За правилния разтеж и развитие имат значение нормални съставки на храната.

През пубертета се наблюдава нарушение на здравно-хигиенните навици (немърливост, немиене на зъби и ръце, нересане). Голямо значение има физическото възпитание - вклюяването им към спортни занимания.

Необходимо е да се предпазят младежите от полови извращения, от неочаквана бременност, от венерически заболявания, тежки психически травми и др. Периодът на полово съзряване наречен пубертет, е повратен момент в развитието на човека. Той е трятият критичен период в които се осъществява голям физиоогичен скок, количествен и качествен разтеж и значително преустройство на разл. органи и системи. Пубертетно-юношеската възраст се дели на на 3 стадия:

А) предпубертетeн, подготвителен период - усилен разтеж на височина и увеличаване на теглото, начало на развитието на вторичните полови белези;
Б) пубететен период - на полово съзрязване в тесния смисъл на думата - пълно узряване на половите органи; В) след пубертетен период - завършва и укрепва напълно пубертетното узряване. Половете се оформят физически, душевно, полово и настъпва зряла възраст.
ТЕМА.8 ОСОБЕННОСТИ НА ТЕЛЕСНОТО И ФИЗ РАЗВ-Е
Разтежът представлява увеличаване на масата и поввърхността, причинено от развитието на тъканите, органите и отделните части на тялото.Разтежа на човека непротича по права линия, в него има периди на ускорение и забавяне. Пубертетното нарастване е различно за момичетата и момчетата. Тегло - до 10год. възраст нараства с по 2 кг годишно, а през пубертета с 3-5кг. Разтежът - върви сравнително равномерно. Понякога тежки заболявания забавят или спират разтежа, като за това влияят и др. фактори - наследственост, раса и др. Скелетно развитие: освен с нарастване на височина и тегло, през време на пубертета се наблюдава усилено и бързо развитие на целия скелет, оформят се отделните кости, както при възрастния индивид. Узряването на костите е тясно свързано с половото развитие, с билогочната възраст, но то не върви паралелно календарната възраст; различни фактори влияят на този процес. Мускулна тъкан и мускулна сила - мускулн. тъкан до пубертета претърпява най-големи промени. Кожа и подкожна мастна тъкан - броят на мастните и потните жлези се увеличава, засилва се тяхната секреция.Подкожна мастна тъкан се натрупва при момичетата около бедрата и ханша, а при момчетата - намалява. ДС: изчезва третата сливица, двете небтни наляват размера си, ларинксът се развива бурно при момчета, поява на адамова ябълка. Увеличват се размерите на трахеята и белите дробове. Честотва на вдишване намалява за сметка на дълбочината. ССС: сърцето се уголемява почти два пъти, двойно нарства и неговият обем. Кръвн. налягане постепенно се повишава, търпейки същевременно и полови различия. Жлези с вътрешна секреция: началото на пубертета и неговото развитие се контролира от функцията на жлезите с вътрешна секреция. Техните хормони управляват сложните механизми на разтежа, развитието и половото съзряване. Хипоталамусът регулира цялата ендокринна система,а той е подчинен на главния мозък. Хипоталамусът е част от ЦНС. Той дава сигнал за започване на пубертета и ръководи синхрона м/у всички жлези в този период. Хипофизата - участва в растежа, отделя и хормони които стимулират половите жлези, участва в регулацията на щитовидната и надбъбречната жлези. Щитовидна жлеза - тя произвежда хормони, които имат особенно значение за обмяната на йода в организма и оказва влияние в/у растежа, физ. и психическо развитие. Паращитовидни жлези - контролират обмяната Ca и P, и нормалното им кличество в кръвта. Нетърпят промени, започват да функционират в утробния живот. Надбъбречни жлези - под влияние на хипофизатате прозвеждат хормони, които участват в половото и телесно развитие и в мн. др. процеси. Отклонения в развитието по време на пубертета -бива:А) Физиологично (отклонения в действието на ендокринните жлези, след консултация с лекар могат да се преодолят); Б) Патологично: ранен и късен.

В.9 КТ ПРИ РАХИТ

Проявява се в периодите на бързото развитие на деца, живеещи в лоши битови условия и хранени с бедна на vit.D и белтъчини храна, с признак на светлинен глад (ултравиолетова недостатъчност).

Патогенезата на рахита е свързана с нарушена минерализация на растящата кост, вследствие на недоимък на vit.D, или нарушенето му превръщане в активни метаболити. Експериментално е доказано че при най-благоприятни условия за 24h в кожата се образува 0,5мг vit.D. Значение имат и недостатъчни брой слънчеви дни през преходните сезони (есенно-зимен, зимно-пролетен), както и фактът че обикновенните стъкла на прозорците почти непропускат ултравиолетовите лъчи. Мускулната хипотония (един от най-ранните показатели) се дължи на намалената концентрация на K+ около мускулните фибрили и ниските серумни и вътреклетъчни нива на фосфора.

КК: разстройство на походката и ЦНС, главата е по-широка с отворена фонтанела (кранио табис), "жабешко коремче", раздалечени абдоминални мускули, деформиран гръден кош, гено валгум и др. Засяга се целия организъм (най-често костите, мускулуте, НС, и кръвотворната система). Хипотония на гръбната и дихателната мускулатура (кислородна недостатъчност). Рахитът има 4 периода на развитие: начален период, на разгар на болестта, на реконвалесценция и период на остатъчните явления. По тежест бива: А) I степен - лек; Б) II степен - средно тежък; В) III степен - тежък;

Физикална терапия: ултравиолетовото лъчение мн. ефикасно (по-добро от вземането на Vit.D) и има следните преимушества пред препарата Vit.D: 1) няма опасност от хипервитаминоза; 2) образувания Vit.D е по-физиологичен от външно внесения; 3) ултравиолетовото облъчване се съпровожда и със закалителен ефект, което подобрява общата и имунологичната реактивност на детския отганизъм.

КТ: основни средства при рахита са ЛФК и ЛМ, които имат за цел стимулиращо въздействие, повишаване тонуса и еластичността на мускулите, подобряване на функциите на НС. В периода на разгара на рахита се правят леки пасивни упр., в границите на нормалната амплитуда, активните упр. се прилага от облекчено ИП, прилагат се и рефлекторни упр.; масажа е лек и поглаждащ. В периода на реконвалисценция се използват всички масажни техники, ЛФК включва пасивни, активни, рефлекторни и упр с помощ. В периода на остатъчните явления - използват се всички КТ средства за физическо въздействие съобразени с нивото на развитие на детето (изправителни, мобилизиращи стойката и упр. срещу деформациите). От физикалното лечение се изпозлва електрофореза, водолечение (пбтривания, душове, хвойнови бани), кало- и парафинолечение и др.

Тема 10. Дихателни заболявания при новороденото.

Периодът на новороденото е най-критичният възрастов период и продължава средно 28 дни. Заболяванията на новороденото възникват лесно и протичат тежко, със специфична патология, висока смъртност. При дихателната адаптация на новороденото се наблюдават три основни смущения: а) синдром на смутено дишане (ССД) - respiratory distress syndrome (RDS); б) периодично дишане с дихателни паузи от 5-10 сек., редуващи се с периоди на учестено дишане, без брадикардия и без отклонения в киселинно-алкалното състояние (счита се забезопасно състояние); в) апнея - дихателни паузи, по-големи от 15-20 сек., придружени с метаболитна ацидоза. При тези три отклонения е необходимо да се предпази детето от хипоксията, която го застрашава.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Кинезитерапия в педиатрията 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.