Класическа немска философия. Кант, Фихте, Шелинг, Хегел и Фоербах.


Категория на документа: Други


Класическа немска философия.

Увод

В Германия по силата на определени географски и обществено-исторически фактори се забавя твърде много развитието на капиталистическия начин на производство. Поради това утвърждаването на новите обществени отношения се осъществява при по специфични условия. Това неминуемо слага своя отпечатък и върху духовния живот.

Класическата немска философия се развива от такива видни мислители като Кант, Фихте, Шелинг, Хегел и Фоербах.

1. Философски идеи на Кант

Философията на Емануел Кант (I727 - 1804 г.) е родоначалник на немската класическа философия. Той произхожда от занаятчийско семейство. Почти целия си живот е прекарал в родния си град Кьонигсберг (сега Калининград). Известно време след завършване на Кьонигсбергския университет, Кант постъпва в него като доцент. По-късно става професор, декан и накрая негов ректор. За времето си Кант е притежавал богато енциклопедично познание, затова е четял пълен курс лекции по философия, логика, математика, механика, физика, география, антропология и обща естествена история.

Основни философски произведения на Кант са: "Критика на чистия разум", в което развива своята теория на познанието; "Критика на практическия разум", в което разглежда въпросите на етиката; "Критика на способността за съждение", в което засяга въпросите на естетиката; "Пролегомени" - в него излага популярно теорията на познанието; "Всеобща естествена история и теория на небето", където формулира своята хипотеза за произхода на слънчевата система и др.

В развитието на Кант се набелязват два периода: "докритически" и "критически". В първия период, който трае приблизително до I770 г. Кант се занимава главно с въпросите на естествознанието. Той развива своите стихийно материалистически и диалектически възгледи за природата. В следващия, "критически" период Кант главно изследва познанието като дейност, протичаща по свои собствени закони.

В първия, "докритическия" период Кант, за разлика от Нютон, се опитва да разработи въпросите за развитието на материалната природа, без да намесва бог. Като се опира на откритията на Коперник, Галилей и Нютон, Кант разработва хипотезата за естествения приход на слънчевата система. Според него на първоначалната разсеяна материя в пространството под въздействието на присъщите и противоположни сили - притегляне и отблъскване, възникват вихрови движения, като се образуват въртящи се кълбообразни маси материя, които се нагряват вследствие силното триене. По този начин Кант обяснява възникването на Слънцето, планетите и техните спътници. По-късно тази хипотеза се обосновава с математически изчисления от френския учен Лаплас и затова тя носи името Кант-Лапласовата хипотеза.

Така, за разлика от Нютон, Кант търси причината за движението на небесните тела в самите сили на материята и затова ги разглежда в движение и изменение.

През втория, "критически" период на своята философска дейност Кант си поставя за задача да изследва границите и възможностите на човешкото познание. За целта той подлага на критичен анализ и оценка ролята на разума, разсъдъка и сетивата в познавателния процес с техните форми независимо от съдържанието на познанието. И тъй като всичко това се извършва от позициите на едно критично разглеждане на въпросите, затова и тази негова философия се нарича "критически идеализъм", а периодът, в който е разработена - "критически".

Но изходния принцип, от който тръгва Кант, е напълно погрешен. Философът иска да изследва средствата и формите на човешкото познание, взети в техния чист вид, без каквото и да е познавателно съдържание и без конкретния процес на осъществяване на човешкото познание
Разбира се, не в тази схоластично-метафизична постановка на Кант, а в опита му да постави за изясняване много въпроси от познавателните способности на човешкото съзнание - за ролята на сетивната и логическата степени на познанието, за характера на това познание и пр. - е неговата историческа заслуга. В това отношение особено важен е бил въпросът за произхода на категориите в научното познание. Този въпрос по същество до него не е поставян достатъчно определено и още по-малко му е давано някакво що-годе разрешение.

Философската система на Кант се изгражда върху признаваните от него два свята: свят на материалните неща, които са обективни, съществуващи вън и независимо от човешкото съзнание, и свят на субективните представи и идеи на това съзнание. Нещата от обективния свят той нарича ноумени, които според него са "неща в себе си". Те са абсолютно непознаваеми по своята същност и затова философът ги смята за "трансцендентни", тъй като се намират извън границите на човешкото познание. Но нещата от обективния свят въздействат върху нашите сетива и ние получаваме определени възприятия и представи в съзнанието си. Като изразява това си разбиране, Кант пише: "Аз признавам, че вън от нас съществуват тела, т.е. неща, макар сами по себе си съвършено неизвестни нам, но за които ние знаем по представите, възбуждани у нас с тяхното влияние върху нашата сетивност." (Кант, Пролегомены, М., 1987, с. 51.).

Тези представи според Кант не са никакво отражение на обективните неща, а са само наши представи, които възникват в съзнанието ни под влияние на тези неща. Нашите представи нямат никакво сходство с обективните "неща в себе си", както димът не прилича на огъня, който го е породил, и викът, предизвикан от болката. Тези наши представи Кант разглежда като явления и ги нарича феномени. Те образуват света на феномените, който е субективен, тъй като се поражда от човешкото съзнание. Този свят е вече познаваем и неговите явления са "неща за нас".

Така Кант прокарва необходима граница между обективния свят на ноумените и субективния свят на феномените.

С това си учение Кант се опитва може би да преодолее ограниченията на материализма и солипсизма, на субективния идеализъм до него. На недостатъчното изтъкване активната роля на съзнанието на материализма, който го разглежда само като пасивно отражение, Кант противопоставя тезата за активния творчески характер на съзнанието. На мистичната и солипсистка постановка на Беркли и Юм, че съзнанието поражда света на явленията, но само като резултат от въздействието на друг обективен, материален свят, който съществува реално и независимо от съзнанието.

Според Кант човешкото съзнание има за обект на познание не обективния материален свят, а само света на явленията, които то само е породило. Така Кант отхвърля материалистическото разбиране, че съзнанието с неговите възприятия, представи и понятия е отражение на обективния материален свят. За него съзнанието познава това, което създава, т.е. собствения си субективен свят от представи и идеи.

Като изследва способността на човешкото съзнание за познаване и като разглежда характера на това познание, Кант говори, че има два вида познание: истинско, което носи характер на научено, и ограничено познание, което е несъвършено. Истинското познание е безусловно достоверно и има характер на общовалидно. Такова например е познанието, което дава математиката и което е валидно за всички хора и за всички конкретни случаи. То е достоверно и общовалидно, защото е априорно т.е. дадено е преди опита и вън от него, то не се основава на опита, а произтича непосредствено от разума. Самото априорно познание е предпоставка за опитното познание, което е ограничено. Общовалидността на априорното познание според Кант произтича от заложените в човешкото съзнание доопитни априорни положения. Тези положения са еднакви за всички хора, затова и априорното познание има общозначим характер.

Априорната основа, способността на човешкото съзнание като доопитна, Квант нарича "трансцедентално съзнание".

За него познавателния процес преминава през три степени, които се обуславят от трите способности на човешкото съзнание: сетивна, разсъдъчна и разумна.

При сетивната степен на познанието получаваме сетивните възприятия в хаотичен вид, при което не може да се говори за някакво познание. Но тези хаотични сетивни възприятия ние веднага привеждаме в порядък чрез априорните форми на сетивното познание за пространствено разположение и временна последователност. Така за Кант пространството и времето са субективни, априорни форми на сетивната степен на познание. Това опитно познание е само за единичните явления и затова то носи твърде непълен и ограничен характер.

Втората и третата степен на познание се осъществяват чрез формите на логическата мисъл. Тези форми се изучават от логиката, но според Кант като чисти форми, без да се взема предвид конкретното им научно съдържание. Тези чисти форми на мисълта са дадени като постоянни и неизменни, те не преминават една в друга. Това са понятията и категориите на логическата мисъл като нейни априорни форми, чрез които разсъдъкът систематизира полученият сетивен материал.

Кант различава обикновена, формална логика и "трансцедентална", висша форма на логиката. Формалната логика като пропедевтика изучава чистите форми на логическото мислене независимо от тяхното съдържание. Тази логика е "преддверие" на науката. "трансцеденталната" логика е свързана с научното познание. Нея той дели на две части: "трансцедентална аналитика" и "трансцедентална диалектика". Първата е свързана с разсъдъчната степен на познание, а втората - е разумната степен на познание.

При разсъдъчната степен на познание полученият сетивен материал се систематизира чрез логическите форми на понятията и категориите като основни логически принципи. Те са чисти форми на разсъдъка и са дадени в него като готови априори, затова имат и общовалидно значение.

До такова субективно и идеалистическо разбиране Кант стига в резултат на това, че по същество той разкъсва и противопоставя сетивното и рационалното познание, усещането и мисленето. В случая той откъсва общото от единичното. И тъй като се отказва да извлича общото от същността на нещата ( за него тя е непознаваема), той е принуден да го търси и създава чрез априорността на логическите форми - понятията и категориите. Затова за него всяко обобщение се основава върху априорността на понятията и категориите на разсъдъка, а не е отражение на закономерностите на обективната действителност.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Класическа немска философия. Кант, Фихте, Шелинг, Хегел и Фоербах. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.