Класическа немска философия. Кант, Фихте, Шелинг, Хегел и Фоербах.


Категория на документа: Други


Така Кант не само, че не преодолява едностранчивостта на емпиризма и рационализма с априорността на логическите форми, но издига нов аргумент в подкрепа на рационализма. Защото тази негова априорност на понятията твърде много напомня и по същество прилича на Декартовите "вродени идеи" и на Лайбницовите "вечни истини". Затова и Кант, като се придържа към позициите на рационализма, смята, че не понятията трябва да съответстват на обективните неща, а точно обратно - нещата на понятията. Според него истинското познание се определя не от обекта, а от субекта, който го конструира. Като изразява това свое разбиране, Кант пише: "Досега се приемаше, че всяко наше познание трябва да се съобразява с предметите: но всички опити да се установи априори върху тях нещо чрез понятие, с което познанието ни би се разширило, пропаднаха при тази предпоставка. Затова нека се опитаме веднъж дали няма да успеем по-добре с проблемите на метафизиката (философията), ако приемем, че предметите трябва да се съобразяват с познанието ни..." (Кант И., Критика на чистия разум, С., 1967, с. 56.).

Като прави разлика между разсъдък и разум, той смята, че познанието на разсъдъка е главно аналитично, а на разума - диалектично. Затова, според него, тези два вида познание са предмет на "трансцеденталната аналитика" и на "трансцеденталната диалектика". Ако разсъдъкът дава втората степен на развитието на човешкото познание, то разумът дава третата и последна степен. Ако разсъдъкът, с неговата способност на съждения, стига до изясняване на логическите понятия и категории, чистият разум, с неговата способност да прави умозаключения, стига до поставянето на най-общите идеи за изясняване - психологическата, космологическата и теологическата. Познанието се нуждае от ясен, завършен отговор по тези идеи при определяне на същността им, т.е. какво представлява душата, материалния свят и бога.

Но в опита си да изясни тези идеи се оказва, че разумът може да приведе противоположна аргументация и с еднаква убедителност да доказва и отрича дадена определеност на тези идеи. Това неразрешимо противоречие в доказателствата Кант нарича "антиномия". Примерно с каквато убедителност на логическата аргументация разумът може да докаже, че светът е безкраен в пространството и времето, със същата убедителност, той може да докаже, че светът е краен. Така противоречиво може да се изясни и въпросът свежда ли се сложната субстанция до елементарни, прости части или не. Също и въпросът цари ли в света безусловна необходимост или е възможна и свобода? По тези и други подобни въпроси разумът неизбежно попада в безизходния кръг на антиномиите, тъй като неговата теза и антитеза са еднакво доказуеми и опровержими.

Кант прави своя агностичен извод, че както сетивата и разсъдъкът, така и разумът е безсилен да познае същността на нещата.

У Кант разумът е така безпомощен, защото той ограничава неговата проява само в рамките на "трансцеденталното съзнание" с неговите форми само в субективния свят на явленията, а не в отразяването на обективния материален свят с неговите закономерности и същност. Именно по такъв начин Кант слага преграда, граница на човешкото познание, за да даде място на вярата.

Неговата философия е характерна не само с противоречието между материалистичните моменти и субективно-идеалистичния подход, но противоречие се проявява и между метафизичния характер на тази философска система и многото диалектически идеи и догадки, които тя съдържа. Примерно с учението си за антиномиите Кант по същество достига до диалектическия възглед за противоречието на крайното и безкрайното, на простото и сложното, на необходимостта и случайността и пр., независимо от това, че той не разбира диалектическия преход на тези понятия едно в друго.

2. Немският идеализъм в края на XVII

и първата половина на XIX век.

2.1. Субективния идеализъм на Фихте.

Йохан Готлиб Фихте (1762 - 1814 г) произхожда от бедно занаятчийско семейство. Щастлива случайност му помага да завърши висше образование и да стане преподавател в университета Интересът му към философията се поражда под влияние на трудовете на Кант.

В началото Фихте се изявява като изследовател на Кантовата философия, но скоро я подлага на критика главно за допусканите в нея материалистически моменти с учението за обективно съществуващите "неща в себе си", вън и независимо от човешкото съзнание. Като отхвърля изцяло материалистичната страна на Кантовата философия, Фихте възприема само учението му за конструиращата способност на човешкото съзнание с неговата априорна, "трансцедентална" същност. От априорността, която е еднаква във всички индивидуални съзнания, Фихте отива по-нататък и създава едно общочовешко съзнание, наречено "Аз", което по същество е проява на тази априорност.

Общочовешкото съзнание "Аз", както и съзнанието на Кант, е също независимо от опита, предшествува го и е негова априорна, трансцедентална основа. Но, за Фихте, "Аз" съществува като единствена реалност. Той притежава творческа сила и затова създава останалия свят. Затова съзнанието на Фихте се проявява не само като разум, но и като воля. Тези две негови страни са неотделими една от друга и затова мисленето винаги се проявява като действие, а всяко действие е проява на определена мисъл, на разум.

Ако според Кант съзнанието конструира субективния свят под въздействие на обективния, според Фихте съзнанието по силата на действеността си само поражда останалия свят. Не е трудно да се види, че този субективен идеализъм на немския философ води до неизбежен солипсизъм, тъй като отрича реалността на всякаква материална действителност.

В случа Фихте се мъчи да преодолее неприятния солипсизъм на тезата си, че "Аз" като съзнание има общочовешки характер и че не съвпада с индивидуалното съзнание на Беркли и Юм. И от това свръхиндивидуално съзнание ("чисто Аз") Фихте по схоластичен начин извежда индивидуалните съзнания на отделните хора, които вече за него са емпирични "Аз".

Основните моменти на метафизичната и субективната идеалистическа система на Фихте се свеждат до няколко характерни положения:

1) За Фихте "чистото Аз" е напълно затворена и завършена система. Първото му положение е, че "Аз полага само себе си". От това твърдение излиза, че "чистото съзнание" се самопоражда, самоутвърждава, т.е. че е причина само на себе си (както твърди Спиноза за субстанцията). С това Фихте отрича изцяло обективната материална реалност.

2) Вторият основен момент е когато "Аз" полага "не-Аз", т.е. когато "Аз" създава останалия свят. По този начин Фихте, макар че се опитва да изяснява същността на "Аз" от самия него, разбира, че без съществуването на друг свят не е възможно да се определи действителната същност на "Аз" като "чисто съзнание". Затова Фихте противопоставя на "Аз" "не-Аз" и така той по същество изразява идеалистическата диалектика на тезата и антитезата. Фихте, като третира "Аз" за субект, а "не-Аз" за природа, за друг свят, ги разглежда и двете като рожба на самото "Аз", като "чисто съзнание", което ги обединява, синтезира.

3) Третият основен момент е, че "Аз полага самото себе си и не-Аз". По този начин се получава, че според Фихте "Аз" прави самото себе си обект, различава себе си от самото себе си, работи над самото себе си, усъвършенства се и диалектически се развива.

Разбира се, с това учение Фихте внася в Кантовото метафизично априорно съзнание нов момент - процес на развитие. Но това не е действителното развитие на човешкото съзнание под определящото въздействие на материалния свят, а саморазвитие на "чистото Аз".

Субективно идеалистическата си теория Фихте нарича "науко-учение", тъй като, според него, тя установява основните принципи на всяко знание и затова е "наука на науките". Тя "изчерпвала цялото човешко познание" и затова трябва всички други науки да се съобразяват с нейните принципи, без да е необходимо тя да отчита техните.

В своята субективно идеалистическа философия за "Аз" Фихте изказва редица диалектически възгледи. Но тези възгледи не произтичат от идеалистическата абстракция за "Аз", а са заимствани безспорно от реалните материални процеси чрез човешкото познание и са мистифицирани като момент на чистото "Аз".примерно, на метафизичното разбиране на Кант, че противоречията водят до безизходица, Фихте противопоставя диалектическото схващане, че те водят към развитие, тъй като противоположностите не са абсолютни, а относителни и затова могат да преминават една в друга и да дават развитие.

Като отделя "чистото Аз" от емпиричното "Аз" и ги различава като свръхсетивно и сетивно, като вечно и временно, като небесно и земно, Фихте си създава необходимата абстрактна постановка за да обясни същността на историческото развитие на човека. Според него това развитие се свежда до възвисяването на емпиричното "Аз", т.е. на индивида до самосъзнанието на човечеството. В тази схоластична постановка, Фихте изразява диалектиката между свобода и необходимост. Идеалистическият извод, който се прави от тази диалектика е, че свободата на индивида се постига чрез самоусъвършенстване на съзнанието, а не с някакви революционни промени в обществените отношения.

Фихте затова отрича практическата революционна борба за преустройство на феодалното общество, защото смята, че това ще се постигне по пътя на самоусъвършенстване на съзнанието на хората.

След разгърналите се дълбоки революционни промени във Франция, Фихте се изплашва от разрушителната дейност на емпиричното "Аз". Той забравя бързо, че "чистото Аз" е творец на света, тъй като (се оказва сега) човекът е породен от бога и няма друго битие освен бога. Фихте става отчаян проповедник на религиозния морал, учейки, че общочовешкото самосъзнание е път за намирането на бога. Така Фихте допълва своя субективен идеализъм с възгледа за мистичния бог.

2.2. Обективния идеализъм и религиозния мистицизъм на Шелинг

Фридрих Вилхелм Шелинг (1775 - 1854 г.) е роден в семейство на пастор. Шелинг получава богословско образование в духовна семинария, а след това философско - в университет. Работи като професор в университетите на различни градове в Германия.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Класическа немска философия. Кант, Фихте, Шелинг, Хегел и Фоербах. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.