Класическа немска философия. Кант, Фихте, Шелинг, Хегел и Фоербах.


Категория на документа: Други



Шелинг започва своето развитие като привърженик на субективния идеализъм на Фихте. Скоро обаче той стига до убеждението, че тази философия е напълно несъстоятелна тъй като извежда цялата действителност от субективното съзнание - "Аз". Но за Шелинг е още по-несъстоятелна материалистическата философия, която пък изтъква за първооснова на действителността само някаква материална субстанция. За него най-основателно е да се възприеме за първооснова на всичко съществуващо абсолютното тъждество на духа и материята.

Но според разбирането на Шелинг това абсолютно тъждество не е нещо средно между материята и духа, а само особено безсъзнателно състояние на някакъв световен дух. С това си разбиране той просто замества субективното съзнание на Фихте като първоизточник на света със световен дух, който съществува обективно.

Този световен дух според Шелинг в първоначалното си предвечно състояние притежава само безсъзнателно желание за действие. И както субективното "Аз" на Фихте започва своето движение като полага на "не-Аз" като природа, така и абсолютното тъждество на Шелинг започва с различаване на себе си от самото себе си. Това става по безсъзнателен път и така възниква природата. По този начин философът застава на позициите на обективния идеализъм, тъй като в случая той приема, че природата, материалния свят, се поражда от безсъзнателния световен дух.

В развитието на Шелинг като философ се очертават два периода. През първия период той разработва своята философия на природата и със своя трансцедентален идеализъм като изразява много диалектически възгледи. Тях той заимства от развитието на природознанието и обществения живот, а ги преписва на своя безсъзнателен дух и неговото развитие. По този начин диалектическите възгледи, придобити от реалното човешко познание за материалния свят се мистифицират във философията на обективния идеализъм на Шелинг, като запазват само своя рационален смисъл.

Прокарвайки диалектическото схващане за единството на нещата в природата, Шелинг естествено вече говори за единството на органичната и неорганичната природа, за притеглянето и отблъскването като свойство на цялата природа и като причина за нейното развитие. В този дух той развива своето учение за противоречието в природата, че в нея действат противоположни начала, че в нея цари принципът на "всеобщия дуализъм" - притегляне и отблъскване, отрицателно и положително, свиване и разпускане и т.н., че чрез огъня на тази противоположност преминава всяко природно явление и пр. Но трябва да се отбележи, че развитието той разбира не диалектически, не като процес на времето, а само като разгъване на нещата едно до друго в пространството. Такова развитие има метафизичен характер.

За Шелинг натурфилософията започва от пораждането на природата, от абсолютното тъждество и от разкриването на нейния стремеж за издигане на "абсолютното Аз", крайното въплъщение на целия път, изминат от световния дух. А философията на този дух, наречена от Шелинг философия на трансцеденталния идеализъм, пък започва от самото "абсолютно Аз" и разкрива историята на това самосъзнание с неговите основни етапи на развитие, които са: усещането, съзиждането, съзерцанието и рефлексията.

Своя трансцедентален идеализъм Шелинг допълва и с мистифицирането на познанието. Според него по своята същност то не е отражение на обективната действителност в съзнанието, а единствено самосъзерцание или самоприпомняне на целия път, изминат безсъзнателно от световния дух. В това разбиране не е трудно да се открие използването на тезата на Платон за познанието като анамнеза. По този начин Шелинг превръща познанието в мистически процес на самопотъване, самовдълбочаване на духа в своята измината безсъзнателна предистория.

През втория период на своята философска дейност Шелинг открито издига тезата философията да се замени с "нова митология". Обявявайки се против материализма и атеизма като "догматична" и "пасивна" философия, Шелинг отхвърля и емпиризма и рационализма. Той се заема със създаването на мистичната философия на откровението, която е страстна проповед на християнското богословие и на политическата реакция. Той се отказва от своята натурфилософия. Заменяйки философията с теологията, Шелинг се залавя да създава "сатанология", с която обявява всички представители на прогресивната мисъл за слуги на дявола. "По този начин той помага да се коват веригите на човешкия дух в йезуитски вертеп" (Хайне).

3. Философията на Хегел

Георг Вилхелм Фридирх Хегел (1770 - 1831 г.) след завършване на висше образование по теология и философия постъпва на работа като професор в Йенския университет. През това време той се придържа към философските възгледи на Шелинг. Но скоро се заема със създаването на своя философска система. По-късно, по покана на пруското правителство, се премества в Берлинския университет където оглавява катедрата по философия. За известно време е и ректор на университета. Хегел работи с авторитета на официален държавен философ, ползващ се с най-голяма известност. Той чете курс лекции по история на философията, философия на религията, философия на правото, философия на световната история, философия на природата, логиката, естетиката и пр.

Своята философска система и своите възгледи Хегел излага в редица произведения като "Феноменология на духа", в която се дават изходните положения на неговата философия, "Наука за логиката", "Енциклопедия на философските науки", "Философия на правото"

Основателно се смята, че Хегеловата философия по същество е завършек на немския класически идеализъм от втората половина на 18 и началото на 19 век.

Хегел се опитва да преодолее порочните страни на идеализма, съществуващи у Кант, Фихте и Шелинг. Затова той подлага на критика техния идеализъм. Той отхвърля като напълно несъстоятелен агностицизма на Кант, който обявява непознаваемостта на "нещата в себе си", тезата му за логическите форми на мисълта като чисти, априорни, без познавателното съдържание, а също метафизическото разкъсване на същността на явлението и представянето им за непознаваем ноумен и познаваем феномен.

Хегел разкрива и несъстоятелността на субективния идеализъм на Фихте, който се мъчи да извежда от човешкото съзнание "Аз", целия свят, вместо да разглежда съзнанието като висша проява , изразяваща същността на този свят.

Той рязко критикува и философията на Шелинг за неговото "абсолютно тъждество" като проява на някакъв безсъзнателен, нелогичен световен дух, което го довежда до открития мистицизъм на теологията.

Хегел приема за изходно положение на своята идеалистическа философия разумния, логично мислещия световен дух. Него той нарича "абсолютен дух, абсолютна идея, божествено съзнание" и пр. Хегел приема само, че той е първичен и че от неговото саморазвитие възниква целия свят.

По своя гносиологически корен идеализмът на Хегел твърде много напомня на Платоновата идеалистическа философия с учението за света на идеите, които идеи Платон заимства от човешките понятия за нещата. За разлика от Платон, който приема понятията без развитиеи без връзка едно с друго, Хегел свързва всички човешки понятия, придобити от познанието в един самостоятелен, саморазгръщащ се логически процес на саморазвитие, на абстрактната мисъл. Този процес уж се извършвал извън времето и пространството, без наличие на материален свят, но завладяващ човешкото съзнание.

По този начин, макар и на идеалистическа основа, Хегел поставя въпроса за всеобщото развитие на материалния и духовен свят като единен процес на саморазвитие с неговите диалектически закономерности. Разбира се, не е възможно на тази основа проблемът да се реши научно, но историческата заслуга на Хегел е, че го поставя за разрешаване.

За основна форма, чрез която се проявява и осъществява абстрактния мисловен процес, Хегел изтъква "понятието". За него понятието е начало на всяко съществуване защото притежава творческа възможност, тъй като представлява източник на движение. Затова понятието, според Хегел, дава живот на нещата, той ги прави такива, каквито са. Ето защо, за да се разберат нещата трябва да се осъзнаят, да се опознаят техните понятия.

Но за философа понятието не е отражение на същността на материалните неща, получени чрез абстрахиране и обобщаване на сетивните възприятия за тях, а точно обратното. Понятието като се обективира в материални неща поражда тяхната конкретна, сетивно-възприемаема реалност. Такъв е изходният принцип на Хегеловия обективен идеализъм.

За Хегел активен, творящ е само световният дух, който именно дава саморазвитието на света. Природата, която е породена от духа като негово материализиране, като негово "друго битие", е пасивна, безжизнена, лишена от собствено развитие.

Обективния идеализъм довежда Хегел, въпреки енциклопедичните му познания, до твърде крещящи противоречия, които произтичат от неговите теоретични изводи, противоречащи на конкретното развитие на естествознанието.

Идеалистическата теза на Хегел го заставя не само да влиза в явни противоречия с основните научни постижения по естествознание, но и развитата в метафизическата и идеалистическата му философска система теза влиза в противоречие с диалектическия му метод, който, заедно с основните му принципи, сам разработва.

За да се изясни противоречието между философската система и диалектическия метод на Хегел е необходимо, макар и накратко, да се разгледа в какво се изразява неговата идеалистическа и метафизическа философска система и в какво се проявява неговият диалектически метод, формулиран въз основа на цялостното му учение за развитието с диалектическите му закони.

Според Хегел, абсолютният дух със своята активност преминава през три степени на саморазвитие. При първата степен се саморазвива като логическа идея, като абстрактна мисъл чрез понятия и достига до "абсолютната идея". При втората степен абсолютният дух се самоотчуждава като преминава в "друго битие" от идеално в материално, от което възниква природата. И при третата степен абсолютният дух се връща към първоначалното си идеално състояние, но вече като индивидуално и обществено човешко съзнание, проявяващо се в обществения живот, където се постига самопознание на абсолютния дух като абсолютна истина.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Класическа немска философия. Кант, Фихте, Шелинг, Хегел и Фоербах. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.