Класическа немска философия. Кант, Фихте, Шелинг, Хегел и Фоербах.


Категория на документа: Други


Трите степени на саморазвитие на абсолютния дух Хегел разглежда в: първо "Наука за логиката", второ "Философия на природата" и трето "Философия на духа". Те образуват трите части на неговата философска система.

В "Наука за логиката" философът разкрива диалектиката а понятията. Тя се проявява като резултат от саморазвитието на абстрактната логическа мисъл. Така той разработва своя диалектичеси метод с неговите основни принципи: за единство на противоположностите и противоречието като източник на развитие; за прехода на количествените в корени качествени изменения; и за отрицание на отрицанието, от което се ;получава спиралообразният и възходящ характер на развитието.

Ето как конкретно Хегел си представя саморазвитието на логическата идея в "Наука за логиката".

При първия стадий, според него, логическата идея преминава през три основни форми: битие, същност и понятие. Всяка от тези форми се развива чрез нови три форми. Примерно понятието "битие" се развива чрез понятията "количество", "качество" и "мяра". Самото развитие на логическата идея започва с понятието "чисто битие" (т.е. съществуване на нищо). но в началото това понятие е тъждествено на понятието "небитие" (т.е. за "нищо"). и макар тези понятия да са тъждествени те се различават, тъй като "чистото битие" преминава в "небитие" и обратно. По този начин се стига до понятието "наично битие" (т.е. възникване на нещо конкретно).

От понятието за нещо вече конкретно в логическата мисъл възникват понятията за качество, количество и мяра. По този начин понятието "битие" се изпълва с определено съдържание. При разглеждане на диалектическия преход на понятието "количество" в понятието "качество" и обратно (мярата), Хегел формулира в абстрактна форма един от диалектическите закони - закона за прехода на количествените изменения в качествени. За Хегел това е закон на развитието на абсолютния дух. В първия раздел на логиката Хегел формулира, макар и абстрактно, ред рационални диалектически мисли, като например: за качеството като вътрешна определеност на нещата; за мярата като диалектическо единство на количествената и качествената определеност на нещата; за прехода от едно качество към друго като скокообразно развитие на нещата, като прекъсване на постепенността и т.н.

Във втория раздел на "Наука за логиката", Хегел разглежда понятието "същност". Според него, абсолютният дух от понятито "конкретно битие" продължава своето по-нататъшно развитие, което се задълбочава в понятието "същност". То, от своя страна, също се разгъва чрез три понятия: същност, явление и действителност. Същността в началото се проявява като тъждество на различни определения, които прераства в противоположности, а между тях възникват противоречия. Както се казва в литературата, противоречието за Хегел е жизнен нерв, който заставя понятията да се движат, да се изменят, да се превръщат в своята противоположност.

При изясняване на диалектическия преход на тези понятия, Хегел формулира другия диалектически закон на развитието - закона за единството на противоположностите и тяхното противоречие като източник на движението.

Противно на метафизическото разбиране за противоречието само като външно и случайно, Хегел изтъква схващането за него главно като вътрешно и като постоянен "принцип на всяко самодвижение". Но Хегел схваща противоречието не като страна на материалните неща, а само като страна на логическата мисъл при развитието на абсолютния дух.

Разделът за същността в "Наука за логиката" е извънредно богат на диалектически възгледи. Тук Хегел се противопоставя на метафизическото разкъсване на същността на явлението. Например, Кант разглежда нещата или само като същности ("нещата в себе си - ноумени") или само като явления (феномени). Хегел ги свързва в диалектическо единство, за него те са две неразкъсваеми страни на всяко нещо, тъй като явлението е съществено и същността се проявява.

Други диалектически възгледи на Хегел, застъпени тук, са: за единството на необходимостта и случайността, на причината и следствието, за възможността и действителността и др.

Според Хегел, проявата на същността дава действителността, т.е. действителността е единство на същност и явление. По неговото разбиране, от цялото богатство, което се разгъва от опосредстваните понятия в сферата на битието и на същността, същността стига до пълното си развитие и преминава в понятие. С това завършва и развитието на логическата мисъл.

Въпроса за "понятието" Хегел разработва в третия раздел на "Наука за логиката". Развитието на понятието той пак разделя на три стъпала: обективно, субективно и абсолютно понятие.

Развитието на "субективното понятие", според Хегел, се изразява чрез три момента: понятие, съждение и умозаключение, т.е. той разглежда значението на основните форми на формалната логика.

При разглеждане на обективното понятие, философът по същество се занимава с въпроса за обективността, за съдържателността на понятието. Обективността, като целесъобразност, преминава в абсолютно понятие, т.е. в мисъл, в понятие вече за самата логическа мисъл. Казано с други думи, логическата мисъл стига в своето развитие до познаване на самата себе си и с това се проявява като обективна истина, като "абсолютна идея". С това и завършва развитието на абсолютния дух в неговия стадий на логическа идея.

В третия раздел за понятието, Хегел развива принципа на диалектическото отрицание, което придава на развитието постъпателен характер. Принципа на отрицанието Хегел прокарва изцяло в "Наука за логиката". Идеалистическата диалектика на понятията, Хегел изразява чрез познатата триада: теза, антитеза и синтеза. При това тезата се отрича от антитезата (първо отрицание), а след това антитезата се отрича от синтезата (второ отрицание).

Не е трудно да се долови, че като проследява развитието на логическата идея по същество Хегел, под мистична форма, изяснява същностт на познавателния процес. Процесът започва от реалната действителност, взета като битие и, като се разкрие същността й, се стига до възникването на понятие.

В случая Хегел се опитва да разкрие законите за развитие на познанието Тук той успява да долови по същество диалектическите принципи в това развитие, които са отражение на диалектическите закони на материалната природа в човешкото познание, изразявано чрез понятията.

Доколкото Хегел приписва диалектическите закони на абсолютния дух, а не на природата, той мистифицира диалектиката. Затова и неговата диалектика е идеалистическа.

В "Наука за логиката", Хегел разработва своя диалектически метод. Но, доколкото той има за обект на познание абсолютния дух, а не материалната природа, той също е идеалистически.

Според Хегел, след като абсолютния дух се е развил и е достигнал състояние на абсолютната идея, с това се изчерпва и неговото саморазвитие като логическа мисъл. Затова той решава да смени своето битие (съществуване) от идеално в материално. По този начин всички логически понятия се материализират в конкретни неща и възниква природата. Разбира се, за това как именно става това, Хегел не дава никакво обяснение. Той само заявява, че абсолютния дух е решил това да стане и то е станало.

Въпросът за природата с нейното проявление като втори стадий от развитието на абсолютния дух Хегел разглежда във втората част на своята философска система - "Философия на природата".

Изтъквайки, че абсолютния дух "отчуждава" от себе си природата като обективира своите логически форми в материални неща. Хегел счита, че природата не се развива във времето, тя само се е разгънала със своето многообразие в пространството.

"Философия на природата" има три раздела: механика, физика и живот. Ако в "Наука за логиката" той се опитва да посреди необходимата логическа последователност, то във "Философия на природата" той прави опит с основните понятия на естествознанието. Затова и в първия раздел, за механиката, той разглежда понятията за време и пространство, за материя и движение. Според твърдението на Хегел, абсолютният дух, чрез своите понятия за пространство и време, преминава в своето "друго битие" и сътворява природата, което става възможно с понятието материя.

Във втория раздел, за физиката, Хегел по същество разглежда физическите и химическите свойства на телата. И като се ръководи от принципите на своя идеализъм, той се обявява за "динамичното учение" и категорично отхвърля възгледа за атомния строеж на материята въпреки, че естествознанието вече аргументирано и научно го е доказало. Идеалистическият му подход го довежда дори и дотам, че открито да отрича, че водата се състои от водородни и кислородни атоми. Това са някои конкретни примери, които ясно показват неспособността на идеализма научно да обобщава постиженията на естествознанието и да служи като научна методология в неговото развитие.

В третия раздел на своята "Философия на природата" (живот), Хегел разглежда въпросите на геологията, ботаниката и зоологията. Той се мъчи и тук да прекара принципите на своя идеализъм. От позициите на "динамичното учение", той се оказва безпомощен да разбере неразривната връзка и зависимост между живия организъм и околната среда. Това положение естествознанието вече твърде обстойно е доказало, но идеалистът Хегел наивно отрича. Той смята, че на метаморфоза се подлагат само понятията тъй като именно те се развиват, а не живите организми. Затова, според него, в природата няма нищо ново и нейното многообразие предизвиква сами скука.

Така диалектическият метод на Хегел влиза в противоречие с метафизическите представи на неговата натурфилософия. Не само той се заплита в противоречие с естествознанието, мъчейки се да остане последователен идеалист. Оказва се, по негово мнение, че и неговият абсолютен дух не може да намери, да постигне своята пълнота и единство с природата тъй като нейните явления са крайни и разделени. Поради тази причина решава да се върне "отново към себе си", в сферата на своето първоначално битие. Обогатен, в известна степен, от своето пребиваване в "инобитието" (природата), абсолютният дух пак, по същия начин, се възвръща в своето идеално състояние но сега вече се проявява като индивидуално и обществено съзнание в развитието на обществения живот.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Класическа немска философия. Кант, Фихте, Шелинг, Хегел и Фоербах. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.