Класическа немска философия. Кант, Фихте, Шелинг, Хегел и Фоербах.


Категория на документа: Други



С това започва третия етап в развитието на обществения дух. Него Хегел разглежда в книгата "Философия на духа". Това развитие той пак разделя на три периода: субективен дух, обективен дух и абсолютен дух.

Във "Философия на духа" фактически се разглежда обществения живот на хората. Макар това да се извършва от идеалистически позиции, но доколкото в основата на общественото развитие се поставя пак човешкото мислене (което според Хегел е преповторение на ембрионалното състояние на логическото развитие на абсолютната идея), то тук диалектическите принципи на неговия метод са пак приложими по начина, по който той го прилага. Затова, при разглеждането на обществения живот, Хегел изразява редица диалектически догадки с рационална мисъл. Така негова историческа заслуга е, че успява да покаже обществената история като единен процес на развитие с определени закономерности.

В първия раздел (за субективния дух), Хегел разглежда въпросите на антропологията, феноменологията и психологията. В антропологията той изтъква, че душата се въплътява в човек. Като се опитва да обясни различията на хората по света с различията на техните души, той застава на позициите за различията на расите.

Във феноменологията, Хегел разглежда явленията на човешкото съзнание. Проявите на субективния дух той разглежда като човешка психология. Рационалната идея, която прекарва е, че се обявява против метафизическото разглеждане на човешката психика като отделни, независими, "самостоятелни" способности.

Във втория раздел (за обективния дух), Хегел разглежда въпросите на правото, морала и нравствеността, но ги разглежда абстрактно. За него правото се проявява като единична воля на частния собственик, който само може да бъде правна личност. Правотата на това твърдение бе доказана от историята въпреки отричането му от марксизма-ленинизма.

Хегел поставя морала като второ стъпало в развитието на обективния дух.

Нравствеността е третото стъпало от това развитие. Обективният дух, развивайки се, намира своя завършек в държавата. Тя е висше въплъщение на свободата. Тя е шествие на абсолютната идея, на бога по земята. Като отъждествява държавата с монарха, Хегел извършва най-големия компромис със своя метод.

В третия раздел на "Философия на духа", Хегел разглежда развитието на абсолютния дух. То също преминава през три стъпала: изкуство, религия и философия. В изкуството абсолютният дух се проявява като образ, в религията - като представа и във философията - като понятие. Тук Хегел прекарва своята идея, че изкуството преминава в религия, а религията - във философия.

Развитието на абсолютния дух завършва с философията. В нея той се самопознава. Затова цялата история на философията е проява на развитието на тази истина.

Като завършек на развитието на философията Хегел изтъква своята философска система. Според него с това и приключва развитието на философията и на човешкото познание за истината.

4. Развитие на материализма и атеизма в Германия. Фоербах.

Лудвиг Фоербах (1804 - 1972 г.) преминава твърде сложен път на идейно развитие. В Хайделбергския университет той започва да изучава теология. Но скоро се разочарова от богословското учение и се прехвърля в Берлинския университет където слуша лекциите на Хегел.

Скоро Фоербах се разочарова от твърде абстрактния характер на идеалистическата философия на Хегел. Затова той започва сериозно да изучава естествени науки.

В "Критиката на Хегеловата философия" той подлага на критика идеалистическата философия на Хегел и разкрива нейната дълбока религиозна ориентация. "В същност на християнството" той разкрива ненаучната същност изобщо на религията и идеализма. С това Фоербах подпомага възраждането на материализма в Германия, където в продължение на столетия господства идеализмът.

Според Фоербах природата съществува преди и независимо от съзнанието. Самият човек е неин продукт. Представата за свръхестествени същества е фантастично отражение на едни или други страни на битието в главата на човека. Според Фоербах твърдението на Хегел, че понятията съществуват преди природата, че последната възниква като резултат от дейността на идеята е рационален израз на теологичното учение, че природата е сътворена от Бога, че материалното е създадено от нематериалното.

Разкрил връзката на идеализма с религията, Фоербах се насочва към изясняване произхода и същността на самата религия. Като защитава мисълта, че не Бог е създал човека, а човекът е създал идеята за Бога, че тази идея фактически е "персонифицирано въплъщение на най-съкровените желания на хората", които те не са в състояние да осъществят на земята. Фоербах подкопава основите не само на Хегеловия идеализъм, но въобще на всякакъв идеализъм и разкрива широки възможности за развитието на материализма в Германия. По такъв начин той не само продължава линията на френския материализъм, на воинстващия атеизъм, но се стреми теоретически да обоснове тази линия.

В сравнение с предишните материалисти, Фоербах достига несъмнени успехи и в разработване на теория на познанието. За него човешките усещания,представи и понятия, макар и да имат материална основа, да отразяват материални обекти са субективни по форма. При това в тяхното оформяне според Фоербах голямо влияние оказват предишните знания, предишният опит на човека. "Аз не мога - казва той - да видя, ако не мисля за това, което виждам. Без съмнение човешките сетивни органи са нищо" (Л.Фоербах, Избр. Съч.,т.1,с.272).

С тези, а и с редица други философски изводи Фоербах се издигна над тогавашния материализъм. Но той не се нарича материалист, защото разбира ограничено съдържанието на този термин, който по това време е компрометиран от вулгарните материалисти Фогт, Мелешот, и др. За него е важен изводът, че няма нищо извън конкретните материални неща.

Като критикува Хегел, той отхвърля не само неговия философски идеализъм, но и неговия диалектически начин на изследване и обяснение на действителността.

Разглеждайки социалните явления, той не вижда ролята на оръдията на труда в материалния живот изобщо за формирането на съзнанието. Фоербах не разбира същността на религията и държавата. За него човек е изключително биологично същество - той го разглежда вън от конкретните исторически явления, при които живее и които се акумулират в неговия характер, същност и прояви.

Като разновидност на метафизическия материализъм, Фоербаховият материализъм не обяснява правилно нито предмета, нито задачите на философията като цяло. Единствен неин предмет според него са човекът и природата. Оттук произтича съзерцателния характер на тази философия - стремеж да обяснява света, но не и да спомогне за неговото изменение.

??

??

??

??




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Класическа немска философия. Кант, Фихте, Шелинг, Хегел и Фоербах. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.