Класици на социологията - лекции


Категория на документа: Други


Как разнородни индивиди създават общества?
Това е основен въпрос в соц. Според Дюркем това става чрез различни форми на соц солидарност:
-механична - типична за първобитните общества в които няма личности. Характерни за общества които са в началото на развитието си - примитивни. Членовете са взаимнозаменяеми. Солидарни по подобие, аналогия сходство, индивидите си приличат, споделят общи идеи, вярвания, членовете на общността си приличат, тя е кохерентно свързана. В механично е общовалидно всичко, там действат наказания и забрани от колективен принцип
-органична- се изразява в и произтича от диференциация. Индивидите не си приличат, т.е. различни и защото се различават консенсуса е възможен. По какъв начин единиците функционират заедно?- Единството в човешкия организъм, как различните органи са различни по функция но работят в едно общо цяло/тяло зависещи едни от други. Характерни за общества в които започва разделението на труда и функциите започват да се диференцират. Самата органична солидарност е продукт на това разделение на труда, което води до диференциация на соц функции. Дюркем смята че индивида не е исторически пръв. Индивидуалността е продукт на историческото развитие. В органичните там индивидите са свободни да мислят по свой начин
-Разделението е като осъзнаване на личността като процес
-Колективното съзнание е идея която Дюркем извлича от механичната и органичната солидарност. Тази идея се среща във всички произведения. Съвкупност от вярвания и чувства, общи за средното число индивиди в дадено общество. Тази съвкупност образува определена система, която има собствен живот. Колективно съзнание може да съществува само като присъстващо в колектива, колективното се разграничава от индивидуалното съзнание, има своя собствена логика на развитие, то (колективното) съзнание не е само израз и ефект на индивидуално съзнание.
Колективното съзнание са: вярвания, закони, морални принципи. То е разпространено с различна сила.
Индивидите раждат обществото, а не обществото индивидите! - теория на Дюркем
Идеята на първенството има 2 смисъла:
-става въпрос за историческо предимство на обществата, в които индивидите си приличат (механично) спрямо обществата на органичната солидарност, където всеки е отговорен за себе си и носи отговорност, т.е. колективните общества са първи в исторически план. Следователно:
-Логическо предимство - свързано с начина по който обясняваме Соц подход е от обществото към индивидуалното, за да обясним действието на индивида. Разделението на труда е структурирането на обществото с цел повишаването на ефективността, структуриран принцип на цялото общество за личностното самоосъзнаване.
За Дюркем разделението е по:
1. Обем на обществата - броят индивиди в едно общество
2. Материална плътност - са броят на индивидите на определена площ
3. Морална плътност - се изразява в интензивността на комуникация и обмена между индивидите
Соц диференциация произтича от комбинация на обема и материалната и моралната плътност. Колкото повече индивиди има на определена територия, толкова по-силна ще е борбата за оцеляване. Диференциацията е мирно договаряне за разделението на труда, да има прехрана за всички. За Дюркем това е начина мирния за борбата за оцеляване. Обясняваме соц феномени чрез социалното. Основни идеи за разделението на труда:
-за соц диференциране - модел характерен за модерното общество е условие за индивидуална свобода. Соц диференциране е условие за възможност за индивидуална свобода.
-индивидуалното е изражение на колективността но макар че в модерните общества всеки индивид е самостоятелен за себе си ограничим. Колективното съзнание не би могло да присъства в индивидуалните съзнания ако няма минимум общи норми и императиви, които да задържат индивидуалното към соц цяло.
В края на 19в. Дюркем формулира: "Да се изучават феномени в колективно съзнание. Правото е форма в която колективното съзнание намира израз в модерните общества - реструктуриращо, не да наказва а да преодолява чрез съдружие, сътрудничество на индивидите."
1895г. създава "За правилата на соц анализ". Развива своята соц концепция - теорията за соц. факт. Обосноваване на този факт. Целта е да докаже че има може и трябва да съществува социологията и са необходими 2 условия:
1 Обектът трябва да е специфичен, различен разграничим от останалите науки - соц факти предмет на изследването
2 Този обект да бъде наблюдаем и обясним по подобие на обектите на други науки
1)Аксиома-Да разглежда соц факти като неща. Постулира необходимостта от други науки
2) основна характеристика на соц факт е в това, че упражнява принуда върху индивидите.Специфично на другите соц факти
Дюркем започва с -1909г. Статиите в "Социологически годишник" , лекциите му са само по социология. Статията "Социология и соц науки" е уводна лекция по социология
Пуристи-хора които пазят чистотата на езика
Социологията дава обяснение на това, което е (за обществото) наука за за обществото през историята. Задачата на соц е да намери необходимите връзки за да обясни соц положение на обществото. Соц реалност до 89г. се е разглеждала спрямо определен политически идеал на социалистическия -режим. В политическото се поставят цели, вземане на отношение към ставащото. Публично пространство=политическо присъствие=връзка с другите в политическото действие с другите страни.
Социологията изследва соц проекти и действителността. Всяка наука изследва повтарящи се действия. Придобиването на знания става чрез повтарящи се събития.
Волунтаризъм - да можем да избягваме повторяемостта
Това което става в света е необходимо свързано. Соц се подчинява на детерминизма (закони, принципи). Соц разглежда конкретни ситуации на колективните субекти. Осъзнаването необходимостта от колективност. Индивидуалната свобода води до разпад на социалното. Вярванията - религията задържат обществата в колектив и национално единство. Как колективното прониква в индивидуалното. Нормите поддържат кохезията в дадено общество. Невъзможно е да същества без соц общество - няма тотална свобода. Загубата на работа е свързана с такова соц падение, губят се соц контакти. Чрез труда се изгражда обществото и ни изгражда като соц същества. Обществото е възможно, ако е изучено от социологията. Разкриването на дадена дейност прави дейността възможна, разкрива правилата , дава възможност на индивидите да съществуват като единици в цялото.
-Религиозна социология - Дюркем се противопоставя на теологията като обяснение на свето. Соц трябва да каже какъв е света и да го обясни най-обективно чрез точните и природните науки. Теологическото обяснение неможе да даде точно обяснение за света. Разумът ни управлява, а не Бог. Новият дух (Революция Свобода Равенство Братство)е противопоставяне на религиозното обяснение на света. Соц на религията е основна за обясняването на произхода на света.
- Социология на Морала - изграждането на институции и морални основи и формиране на нов соц морал, свързан с новите светски ценности за свободата и правата на човека. Соц служи като основа за възпитание на нацията чрез соц изследвания
- Социология на Правото - стълб в зараждащото се модерно общество, законите които се легализират и отношенията между хората. Легитимен = общовалиден за по-голямата част от обществото, за справедливо, общопризнато от обществото.
-Социология на икономиката - основен източник на съществуване е труда в неговите форми.
Отслабва властта на монархията. Сравнителната история е предмет - метод на научна познание
Институцията не е дадена обективизация, тя е инстанция която определя нашите действия. Институцията е вид инстанция определя и детерминираща общественото поведение.
Религия - църква тя е механизмът на институцията религия. В религията са всички принципи и идеи, норми на нашето поведение.
Университет - образование - норми, изисквания, принципи за тези които са там.
Човекът институция - изразител на определен тип поведение, авторитет и интереси.
Сравнителната история - проследяване на генезиса на развитие. Начин на развитие на хората и техните отношения в хода на еволюция. Сравнителната история работи с единични явления на дадена група (колектив) в определен период от време и място. Случващото се използва като сравнителен метод в хода на еволюцията, за по-добър резултат. В соц се съпоставят ситуации от историята за да може да се разбере в отделни случаи какво се повтаря или различава. Соц си служи с исторически и сравнителен подход. Сравнителната история е ретроспекцията на събитията.
-формиране на имената (родство) в различните държави (име, бащино, фамилия)
Статистически данни - количествена информация на изследвани данни. Информацията се наслагва по всеки въпрос и признак (пол, възраст, образование). Изводите се базират на съвкупната информация. Соц се интересува от отделните обекти, но индивидуалното мнение не влия на крайния извод. Уважава се мнението на респондента и неговата анонимност. Индивидуалното мнение оформя основни групи, формации в обществото.
Движение от индивида към общото. Соц обобщава индивидуалното в цялостната картина. Епистемологичен разрив - с цел обективизъм. Използва се антропологичния метод за неутралност. Нашият поглед е понятийно формиран. Обективността може да се получи при подтвърждаване на твърдения по различен начин от много хора и институции за дадено твърдение.

Тяло
Светът на материалното
Сетивността

Профанно

всекидневие



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Класици на социологията - лекции 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.