Класици на социологията - лекции


Категория на документа: Други


-Логическа връзка не съществува между цел и средство нито обективно нито субективно (важи за традициите)
-логическа връзка несъществува обективно, но съществува субективно - магическите действия (цел да доведе до определен резултат)
-връзката е обективна, но не субективна - инстинкти - импулсивни реакции
-логическото действие -съществува и обективно и субективно това се наблюдава при човешките грешки
За Парето е важен действащия и знанието за действието и резултата : действие - субект - знание за резултата
-би приел резултата (индивидуално) ако той познава - пасивно поведение
- актьорът не би приел резултата ако то познава - бунт, утопично поведение, нереализируема цел. Чувства, инстинкти немогат да бъдат експериментално доказани.
Неолизми (нови думи)
-резидуми (отпадък, вторичен продукт, субстракт) това което остава след изчистването на изкуственото и повърхностното, те са постоянните елементи (константните) на действията които са израз на дълбоко закодирани в човешките природни чувства и инстинкти. Свързани са с подсъзнателната сфера на човешкото поведение. Чувства, инснинкти, страсти , емоционалната страна на човешкото поведение. За Парето е важна динамиката им. 6 Категории резидуми:
1. инстинкт към комбинации. В резултат на 6-те се създават агрегати, някои от тях са по-активни. Хората в група са следователно по-силни
2. Устойчивост - трайност на агрегатите и потребност към запазването им. Организирания соц живот е продукт на 2 тенденции
-склонността да се комбинира
-стабилизиране на агрегатите (комбиниране на неща които са се оказали важни)
3. потребността да се изявяват чувствата чрез външни актове (религиозни ритуали)
4. резидуми на общителността - склонност към изява и придобиване на популярност
5. интегративност на индивида - потребността към съхраняване на индивида в различни колективни действия и форми
6. резидумите на сексуалната потребност .
Резидумите са константни.
-Деривациите за Парето са променливата част - компонент на соц живот - всяка умозрителна рационална конструкция към която хората прибягват за да представят действията си като основателни, разумни, убедителни, логични. Всички символни форми - идеология, мит, легенда, доктрина = на деривации - рационални конструкции които доказват -показват личната мотивация.
Резидумите и Деривациите ги откриваме в теорията му за Елитите. Парето е един от авторите с Гетано Моска и Роберт МИчелс като класически теоретици на Елита - поставят въпроса за тях. Парето прави разграничение на елитите : Елит - Елити, разграничението е свързано с:
-широко определение - Елити - основните критерии са върховното постижение, човекът е част от елита. За Парето обществото е борба за хитрости и измама. Обществото е малък слой който превъзхожда - способни - успели и друга част - маса - непосредствени. Тези с постиженията хора те са Елити независимо от областта на изява. Трябва да се придържаме към обективните критерии.
-тясно определение- Елит - В тесния смисъл елитът е свързан с власт и пари - управляващия елит. Управляващия елит който налага волята си непрекъснато възобновяващ се, циркулацията на елитите и тяхната цикличност. Управляващ елит е отзи който управлява обществото неизменно остава в обществото доминирането над масата от олигархите. За Парето променя се начина на смяна на елита и самия той, но идва друг елит който го замества - политическия елит. Елит - маси.
2 радикални визии:
Историческото бъдеще носи тенденцията за успокояване на общестото което се е помирило със себе си - теория фундаментално оптимистична. За Парето е дълбоко песимист, за него историята е циклична, защото едни и същи причини пораждат един и същ ефект и винаги ще има управляващ елит. Парето защитава теорията на вечния управляващ елит. Соц равновесие (концепция) за да има равновесие трябва да има баланс между елит и маса. Резидуми 1 и 2 се въплъщават в елита, той балансира между новаторство и иновация и склонността на масата да променя състоянията си, отворен към масите. Управляващия елит за Парето е същинския елит и от когото зависи развитието на обществото. Кои влизат в елите - това са индивиди притежаващи лични качества да управляват, да печелят и задържат властта, имащи амбиция и вкус към господство, интелигентност и хитрост и кураж за способност за прибягване до сила. Хитрост - използване на Сила.
-лисици - хитрост
-левове - склонни към насилие
Парето защитава Лъвовете , за Парето силата е по -добре да господства, силната група. Използването на сила в обществото е полезно. Иска и знае да употребява сила. Управляващия елит / класа е полуотворена или полузатворена към масата.
1. Според Парето елитът трябва да привлича най-добрите от масите в елита (начин за задържане на власт) елита се възобновява.
2. Освобождаване на повалилите се членове, защото задържат неговото развитие, елита има възходящо действие от маса - елит и низходящо от елит - маса. От това действие елита се трансформира, но и се осигурява непрекъсната трансформация на елита и соц равновесие в обществото. Революцията само заменя един елит с друг. Историята е гробище на аристократите. Теорията за елитите се включва в теорията за класовата борба. Парето не отрича войната за класовата борба. Той я разглежда като форма за борбата за оцеляване 8 съществуване . Класовата борба е само форма за живот, противоречието труд - капитал е форма на универсален антагонизъм. Той акцентира върху доминирането на военното и държавата. В класовата борба се зараждат елементите на класов елит, най-добри индивиди които след революцията стават част от управляващия елит. Елита прибягва до деривации за да обоснове и оправдае своите действия. Парето - "Хората се оставят да бъдат убедени чрез резидиума". Деривациите изграждат езика чрез който лигитимизира собствената си власт и действия. За Парето според срещаните се деривации можем да направим извод за състоянието на обществото и характера на управляващия елит.
Георг Зимел (1858-1918)
Имената на Зимел и Вебер се свързват с модерната социология. Зимел е философ и историк, неординерен за академичната немска система. Създател е на НАДружество той е немски изследовател с енциклопедичен дух. "Теория на социалното действие" - създава 3 книги .

1892г. - "Проблеми на философията на историята" - теоретични проблеми на историческото знание и обяснение в историята като наука.
1900г. "Философия на парите"
1903г. - "Градът и духовният живот"
1908г. - "Социология - изследване на формите на соц приобщаване" - Зимел разработва формална социология, той е познат в САЩ благодарение на Албион Смол (основен преводач на Зимел в САЩ). Зимел е социолог на ежедневието, работи на границата на соц философия
1. Човек, общество, Живот
2. Теория на познанието
-3. "Социология"
- тайната като форма на социално взаимодействие
-бедността
- проблемите между половете, еманципацията.
Статии: "Философия на любовта", "Социология на семейството", "Женската култура", "Психология на кокетството"
За Зимел имат значение детайлите и малките неща. Той има есеистичен стил и детайлност на елементите, формите да бъдат разгледани структурите които я съставят. Идеята за дуалистична и амбивалентна природа на човека и соц живот. Диалектика между форми и съдържание. Животът е във формите, а формите създават сотц живот. Форми които са априорни - предопитни форми на знание. Емпирично - Априорно, Единично - Всеобщо
За Зимел съществуването на не всеобщи априорни форми - историята. Формите на познанието които намираме в историята. Според Зимел познаването на соц феномени е възможно само когато изследователите организират реалния живот в категории и прототипи. Формират се структури. Ролята на идеалните типове играят соц форми и те могат да изразят даден соц тип (капитал, секта, тайно общество, стил, начин на живот, беден, чужденец) Търсената форма е модерната форма на Модел. Принципът на взаимодействие. В "Проблем на истор....на фоло" - взаимно сили и отношения. Наблюдаваме дадена точка през призмата на множество перспективи. Преплитането/ съпоставянето на истини и перспективи дава и истината за соц живот. Всичко има връзка и е в обмен и взаимодействие. Представянето на историческите събития от участниците и историците правят на дадено събитие и двете гледни точки, съпоставени дават = резултат на историческото познание - обективна валидност. Чрез Различни гледни точки анализираме. Какво е социалното? За Зимел то е непрекъснато производство на соц отношения от и между самите актьори. Противоречивото съществуване на соц феномени което се изразява в диалектика между свързване и разделяне , съгласие и несъгласие, интеграция и дезинтеграция, дисоцииране и дедисоцииране. Живота е пулсация от противоречиви тенденции. За Зимел обществото има винаги когато има между индивидите взаимна реципрочна връзка. Обществото е продукт на взаимните действия на индивидите. За Зимел всеки индивид е ангажиран с дейност насочена с, за , против, останалите. В обществото има постоянни връзки и обуславяния, обществото е нещо което правят и търпят индивидите. Соц форми - са всички големи над индивидуални системи и организации - семейство, корпорация, църкви, трудови, държавни т.н. за които мислим когато говорим за общество не са нищо друго освен средства за консолидиране в крайни рамки и автономни фигури на взаимните действия. Тези екстериорни форми създават устойчивостта на обществото. Те са продукт на действието на индивидите в групата. Соц форми са кристализиране на колективните действия - наука, култура, религия, изкуство - не са продукт на индивида, а резултат от постоянните социални взаимодействия на индивидите.
Зимел - социално Взаимодействие
Вебер - социално Действие
Продуктите на форми на взаимодействие са изцяло създадени от хората в тяхното взаимодействие. Ние създаваме обществото, но и търпим обществото. Обективиране на човешкия дух. Тези форми са обективи на човешкия дух. Човешкото творчество се намира в изкуството, културата и следователно последователно въздейства на индивида. Социално културно наследство - спрямо биологичното наследство. Тези форми различават човека от всички останали същества.
Метафора: "За моста и вратата"
Моста = Връзка, Врата = разделянето на пространството
Чрез моста и вратата Зимел изразява непреодолимото противоречие между отделното единичното и множеството между отделната личност и разнообразието - (свързване - разделяне/ тази антиномия-противоречие е дуалистичната тенденция в соц живот която се изразява в събирането уеднаквяване, генерализиране - диференциране, разграничаване, индивидуализиране. Мостът създава условия за консенсус, стабилност, съгласие. Врата - прекъсване , обособяване на соц отношения. Соц като продукт на човешкото действие - дуалистична природа на човек общество и соц живот- морфология (противоречиви тенденции). Мода - стремеж за принадлежност към соц група и в същото време диференциране обособяване на индивида от останалите. Конфликта комбинира. Чрез конфликта усвояваме знание и опит в социализационните процеси. Авторитета е форма на соц взаимодействие да подчини съществуващия плурализъм или централизираме определена сила. При тайната Зимел се стреми да анализира начините на социализация чрез различните форми, чрез които тази социализация се реализира тайната носи реципрочно взаимодействие. "Как е възможно обществото" - е основен въпрос , как е възможно влизането в отношения. Взаимното опознаване в хода на соц отношения. Границите и условията на знанието за нормалните чов отношения, типификация на индивидите, тяхната соц роля. Имаме знание за соц типове в обществото: пр. мутри - външните им белези. Според Зимел ние никога неможем да знаем всичко - пълно познание, задължително условие за соц взаимодействие е доверието като елемент на соц взаимодействие. Доверието като феномен между хора, институции и т.н. то е необходимо условие на соц взаимодействие. Доверието не изисква пълно познание на личността. С развитието на соц действие доверието придобива по-голяма важност и роля. Живот на кредит - означава кредит на доверие към другите това прави връзките в соц живот.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Класици на социологията - лекции 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.