Класици на социологията - лекции


Категория на документа: Други


Тайната - неразпространяване, неизлагане на информация, съзнателно премълчаване на нещо. Зимел преразглежда условията на взаимодействието от гледна точка на взаимното познание. Какви са типът и степента на знание в соц отношения, как тази степен може да варира от познаване на персоналните качества до познаване на соц типове. Има ли общи психологични хипотези според които индивидите се доближават и как тези хипотези се сблъскват с опита и наблюдението на индивида според това с кога той взаимодейства. Зимел се интересува от народопсихологията, всекидневния живот, лъжа, доверие, резервираност, дискретност, формите на разкриване като всички те са форми на тайната. Разглеждайки тайната като асоциалната част на индивидуалността. Тайната има 2 форми на соц взаимодействие: - брака, - приятелството. Тайната варира според степента на интимност. Тайна - знание, незнание но в личните отношения като знанието подържа взаимоотношенията. Абсолютното отдаване е заплаха за самото соц взаимодействие. Нужно е запазването на някаква секретност за да се съхрани тази връзка. Пълното разкриване отнема възможността за превъзходство. Тайната секретността поставя другите в позиция на превъзходство - изключителност. Обществото е обусловено да общува, но и да пази тайни.
Бедност - Земел се стреми да разкрие формалната позиция на бедните спрямо обществото. Бедността е форма на соц действие в реципрочността на права и задължения. Правото на медии: общуване е задължение на институциите да изпълнят задължението. Всеки индивид има свои задължения, но е и носител на право. Соц взаимодействие е взаимодействие на права. Бедния - орган на соц помощи прави бедността видима. Беден е онзи чиято нужда може да бъде подпомогната- чиито средства не са достатъчни за изпълнението на целите. Осигуряване на средства прави бедността видима.
Зимел и форми на соц взаимодействие:
-правото на бедния да бъде подпомаган
-соц задължение за подпомагане без съответното право на бенефициент на подпомогнатия
-моралното задължение за частно подпомагане
За Зимел подпомагането е задължение на държавата. Права - Задължение - реципрочност. Държавата има задача да помага на бедния на всъщност няма право бедния да бъде подпомаган. Задължението на държавата не се отнася до бедните като носители на право а до обществото което то изисква от своите органи и от определени соц среди в името на собственото си запазване т.е. соц подпомагане е орган от държавата за да се съхрани сотц мир - просперитета - соц стабилност, да се задоволят най-елементарните потребности. Какво е мястото на бедния?
-бедния не е цел на тази помощ
-не е средство на соц помощ
За Зимел бедния е воден поток отклонен за напояването на даден терен. Държавното удовлетворява задължението си всички граждани да живеят в елементарен комфорт. Бедния е все пак гражданин на обществото. Зимел сравнява бедния с чужденеца играе странична но органична роля в соц живот. В известен смисъл бедния наистина се намира извън групата, но тази външност е само специфична форма на взаимодействие с групата която форма го свързва в единство с цялото в най-широкия смисъл на думата т.е. погледнато от страна на статус бедния става част от тази соц група. Бедност - феномен на соц изключване. За Зимел формата е отношение (релация) постоянното, повтарящо се. Недопуска знание без отношение към нещо. Първия елемент е индивида в отношение с останалите. Земел прилага собствената си концепция за социалността и модалните форми
-индивидуализация
-уникалност
Следователно унифициране (общото) на обществената принуда. 18в. индивидът се стреми към свобода от соц принуди. 18в. е век който извежда свободата и равенството като чов ценности. Свобода - Равенство - Братство. 19в апел за свобода и индустриализацията разделението на труда води до противоречие на индивидуалността и поставянето в рамка на специализираната дейност. За Зимел големия град и пространството което се реализира индивидуалното и над индивидуалното (соц отношения) индивида трябва да се приспособи към външните сили, но и да им се противопостави. Големия град формира личности - психична основа е рязкото повишаване на нервността. Спасението е чрез интелектуалния начин на живот (справяне). Да се справим = да реагираме интелектуално с разсъдък. Това е защитния механизъм към нервността на големия град и променящите се в него ситуации. Зимел и видимите страни на индивидите според местоположението им на живот. Дали е град или планина има типажи независимо от държавата. Хората от града са равнодушни към емоции. Икономическите отношения са специални с роли и главни за големия град - рационални хора. Няма как да се развиват парични отношения ако са емоционално ангажирани., Безсърдечна деловитост - пазарно стопанство - търговия - хранителна среда на деловото отношение. Зимел е анти-детерминистки настроен. Модерното съзнание е пресмятащата точност на модерния живот. Свеждане на качествени стойности от количествени. Според Зимел няма причинно-следствена връзка. Причина и следствие е постоянно сменят местата си. Големия град оказва влияние върху човечността в човека. Пребиваването в гол град променя и моделира изборите ни , свързано с икономическата организация. Преситеността е последица на големия град - градът е безличен. Новата пространствена среда е носител на информация вложена за функционалност (почивка на хотел). Преситеност = резервираност и различие. За Зимел антипатията е = на антагонизъм - дистанцията и отвращаването от другите. Дуалистичност на соц форми, отчуждението е форма на нашето социализиране в големия град. По -голямо количество хора и други дразнители, справяме се с резервираност и безразличие към другите. Дистанцираност = дисоциализираност. Само физически пребиваваме заедно, но сме емоционално сами или говорим с други хора ( в автобуса). Колкото е по-малка общността толкова сме по - свързани, контрова на общността е по заселен , следователно по-малко свободни. В големия град имаме по - голяма възможност за формиране на уникалните качества на всеки индивид.
Маркс и Енгелс
Те са продукт на бурното развитие на капитализма. Характеризират се с ясно изразен политически ангажимент. Критици мислители на развиващото се в 19в. буржоазно общество. Маркс е предшественик и класик на социологията, аналитичния модел на капиталистическото общество. Те дават най-мащабното обяснение на случващото се в това раждащо се общество.
-1844г. "Икономикофилософски ръкописи"
-1845-46г. "Немска идеология"
- 1859г. "Увод към критиката на политическата икономия" - материалното изкуство
- 1867г. "Капитал"
Маркова теория за обществото: тяхната изходна точка е материалното производство като отправна точка за всички соц отношения. Материалното производство е съвкупност /последователност от : производство, потребление, размяна / обръщение, разпределение. Анализът тръгва от населението. Това са елементи на един и същ процес. В основата на материалното производство е трудът. Опредметен труд и отношенията на индивидите - обмен на опредметен труд. Материална база на обществото /в основата на обществото/ израства политическа и правна настройка която обуславя формите на обществено съзнание. От базата към обществено съзнание. Организиран принцип е как се произвеждат материалните блага - начин на производство - взаимоотношенията по време на този процес - производителните сили (хората работна сила са средства за производство) и производствените отношения. ПС - Производителни сили. ПО - производствени отношения. ПС влиза в конфликт с ПО и следва противоречие във факта развитието на ПС вместо да води по-справедливо разпределението води до обедняване на населението. Развитието не е паралелно. При едните води до обедняване а при другите забогатяване следователно промяна в начина на производство. Притежателите на средствата за производство определят политическото и правно действие на обществото. Противоречието се разрешава ако собственика на силата промени начина на производство. Детерминизмът е икономически. Развитието на новото общество е комунистическото и неговата идеология. Какво представлява тази идеология? Реймон Будон приз 1986г. "Идеологията" или еволюцията на общоприетите идеи - той разглежда методологическото развитие на индивида - натрупването на индивидуални решения (трафик - обратни ефекти на ниво общества като цяло - какво става когато индивидуалните действия не са съгласувани).
Определения : - от гледна точка на истина - неистина, - безотносителни към истина и лъжа
Тълкувания : (емоции, мотиви) ирационални - рационални
Няма радикално противопоставяне между наука и идеология. За Р.Будон идеологията е доктрина почиваща върху научна аргументация и притежаваща преувеличена или неоснователна достоверност. Как да се обясни злоупотребата с достоверността? Теория Методология, Политическа доктрина при Маркс и Енгелс на различни форми на рационали на света но имат общ идеен корен. Комунистическата идеология се /беше инститтуционализирана инстанция спрямо която се оценява индивидуалното действие и мисъл. Проект за политическо действие, следва определени мерки. Характер на новото политическо общество, принципите на отношения. Визия за едно общество комунистическо няма експлоатация от човек от човека. Комунистическите ценности са резултат от тяхната представа за разбиране на историята и класовата борба като двигател на общественото развитие и диалектиката като методологичски подход. Теорията на М и Е има научно ниво, но се превръща в носител на идеология. Тяхната теория е адекватна за капиталистическото общество, но с преувеличението се превръща в идеология на работническата класа подпомогната от политиката - Работната класа е потисната. М и Е преувеличават ролята на раб. Класа и неможе една класа да е носител на истинност и достоверност и идеологическо превключване. За М и Е светът трябва да бъде обяснен за да бъде променен! Препокриване на призвание наука и политика. При Маркс съвпадение на наука и реалност - проекция на нещо което не е но може да бъде. От М и Е тръгва идеята да разглеждаме идеята от проекта а не от реално случващото се, следователно идеологизация на научното съдържание. Идеологията при М и Е не е идеологичен продукт. Идеята за комунизма е в основата на идеята за преминаване в едно по-висшо общество. Научния анализ се превръща в идеология с помощта на политиката.
Марксизъм: Теория, Доктрина, Идеологическо учение

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Класици на социологията - лекции 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.