Класификация на хидравличните машинни механизми


Категория на документа: Други


Класификация на хидравличните машинни механизми
Те представляват механизъм при които се извършва трансформация на енергия или полезно производство. Наи общото определение на енергията е способноста на телата да извършват работа. Хидравличните машини се наричат в които се осъщесвява обема на енергия между флуида с течност или газ , преминаващ през тях и техните подвижни елементи , работни колела, мембрани и др. Често хидравличните машини работещи с течност , а машините работещи с газове са известни климатични газове. Най-общо хидравличните машини са делят на:
- работни които отделят енергия на флуида: такива са помпите,компресорите, вентилатори.
- Силови които получават енергия от флуида.
Голямо разпространение са получели хидравличните машини съдържат елементи и силова работна машина известна като хидропредаватели те са подразделят на два вида :хидродинамични ,лопатачни и хидростатични. Това разпределение се извършват според ролята на кинематичната енергия на работната течност.
- хидродинамични предаватели са тези при които самите се появяващи при въздеиствието флуида с работните елементи на хидропредавателя чувствителност са лопатачните работни колела от различен потоп поради което се нарича турбо предаватели.
- Хидростатичен предавател които самите не зависят чувствително от скороста на работния флуид. Теи като понятието статичен не е подходящо за движещи механизми те се наричат обемни защото работят на обемен принцип.
Центробежните и диагоналните са известни с общото наименование турбо помпи или работни машини. Турбо помпите се трамформират както фактически вентилаторите трансформират газове при които се непроменят значително платноста си поради това турбопомпите и вентилаторите се разглеждат като машини работещи с несвиваем флуид и редица от просто теорията от пресмятането се разглеждат обобщено чрез двата вида машини. Работния процес на работата се харакеризира със сгъстяването на газа съответно сгастяването на плътноста му по тази причина.
2. принцип на деиствие. Хидравличните машини работят по принципа; интерационен прополиран и обемен от своя страна интерационния принцип се разделя на 3 вида; активен, реактивен, центробежен. Активен и реактивен намират приложение само при силовите машини.
3. обемен принцип на деиствие. Механичната енергия на определено количество флуид се трансформира при този принцип на деиствие в концентрична и потенциална за сметка на изминатия работен обем на машината. Двете пространства на машината смукателното и нагнитателното кадето флуида се изпраща са изолирани. В буталната помпа при движение на буталото от ляво на дясно работното пространство се запълва с флуид под деиствието на разликата в налягането от мястото на засмукване и това във работната камера при обратния вход флуида се изтласква от нагнитателната страна. Съществува ролямо разнообразие на обемна ротационна машина при които елементът узпълнява ролята на бутало извършва ротационни движения за едно завъртване на елемента се усигорява увеличаване и намаляване на работния обем.
4. основни показатели на хидромашините и тяхното измерване. Основните показатели на основните хидравлични машини са тяхния дебит Q напор H или налягане p, консумираната от тях мощност P и чистотата на въртене n.
4.1 дебитът на хидравличната машина представлява количеството флуид преминал през машината за еденица време. Дебитът на помпата е обемен и масов. Обемния дебит Q(m3/s , m3/min, m3/h ; l/s , l/min , l/h), а масовият q (kg/s , kg/min , kg/h) между двата дебита съществува следната зависимост q= g.Q. (g- ро). Използват се следните определения Qn- номинален дебит, Qop - оптимален дебит и дебит при режим на максимално КПД. При помпите и вентилаторите обикновенно се работи със обем еденица тоест обемът флуйд подаден за еденица време през нагнитателния отвор на машината.
4.2 Напор H на работна хидравлична машина, това е придобитата във работната хидр. Машина спецефична енергия на преминатия през нея или разликата от специфична енергия на флуида при изход и входа на машината. Спецефичната енергия на флуида е енергията за еденица тегло , еденица обем или еденица маса оте него за измерване на напора се разглежда наи често средния случаи при помпите при измерване на манометрично налягане на изхода и вакуума на входа на помпата енергията на изхода на изхода на помпата за еденица обем на течността съгласно уравнението на бернули.

От определянето за напор което представлява различията в спецефичната енергия съответно в точките d,s. При манометрите сотиноста на налягането се измерва от показанията му под налягането което не се отчита от вакуума метърът поради това че тои се намира под или над точката на измерваната се пренебрегва помпите в този случаи неотчетения стълб е от въздух а неговата плътност е пренебрежимо малка в сравнение с плътноста на водата. След замерване на така изразените налягания в израз за напора на помпата. От последния израз се визира че за измерване напора на помпата е необходимо да се измерят налягането на входа и на изхода на помпата разстоянието на точката на включване на вакуум метъра до оста на циферблата на манометъра стоиностите на сеченията в точките d,s и дебитът Q тъи като скоростите се намират чрез дебитът в тези сечения.
4.3 Мощност P. Тя е полезна (ефективна мощност Pe) мощност на помпата консумираната мощност или мощност на вала. Мощноста на помпения агрегат Paгр. Полезната енергия представлява енергията предаваща от помпата на течноста за еденица време. При задвижвне на помпата и двигателя се измерва мощноста на кемите на двигателя Paгр < P тъи като чистотата на помпата се измерва в загуби на мощност във двигателя и предавателното устроиство ако има такова в зависимост от режима на работа на помпата мощноста може да бъде номинална, максимална, минимална и др..





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Класификация на хидравличните машинни механизми 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.