Книжовен език и народни говори


Категория на документа: Други


РЕФЕРАТ
ПО
ЛЕКСИКОЛОГИЯ

Тема: Книжовен език и народни говори

Изготвил: Проверил:
Евелин Суслекова Проф.д-р Марияна Парзулова
II курс Фак. № БИ 221

Българският език ,подобно на всички културни езици,реално се осъществява и проявява двояко, като:
- Книжовен ,литературен език;
- редица народни и местни социални говори(наречия,диалекти);
Тези две основни форми на нашия език са в тясна зависимост една от друга,доста си приличат,но и съществено се различават.На мнозина обаче тези разлики не са добре познати или пък не са достатъчно ясни и често правяр грешни изводи. Аз ще се спра само на един от тях (от името на автора).Някой смятат,че системно изучаване на българската граматика било излишна и безполезна работа и главният им довот е,че народните говори си съществуват без писани граматики и при това прекрасно изпълнявали задачите си,че неукият и необразованият българин прекрасно си служи с езика,без да го е учил и "оправял" по граматика. Тия несъстоятелни и грешни схващания напоследък си пробиха път и у някой просветни и учителски среди,които смятат вече грамтиката и изобщо езиковото обучение за излищна училищна дисциплина. Без да се спирам подробно на целите и начините за обучение по български език в нашите училища и по-специално в нашите гимназии,ще изтъкна в най-общи черти съществените различия между книжовния ни език и народните ни говори,за да се види,че отношението към тях трябва да бъде различно.
Отделните български народни говори в днешния си вид са резултат на дълго съществуване и развитие. Те са се оформили напълно естествено и незабелязано под влияние на редица обективни фактори като икономически средища,съобщителни пътища,административно деление ,феодални граници и други в течение на едно хилядолетие. Сегашният ни книжовен език обаче,обикновено наричан новобългарски,е сравнително много млад. В днешния си вид той съществува около 100-150 г. И при това е създаден до голяма степен изкуствено. Българският книжовен език не е един народен говор, издигнат до книжовен език благодарение на особеното положение,което заемат неговите говорители в политическото и културно изграждане на българската държава,както това е у руси,чехи,франузи и други. У тях най-значителното племе,което полага основите на държавата и което обединява политически,стопански и културно останалите родствени племена,налага своя говор като общ език,отначало само за административно-държавнически цели,а после чрез училището,черквата и книжнината този език заема привилигировано място сред останалите говори и става национален общ език. За това у тях обикновено говорът на столицата- Москва,Прага,Париж и прочие ,се смята и днес образцов,та него усвояват всички образовани културни люде. Не така е вървяло развитието на българския книжовен език. Поради редица политически и културни причини неговият естествен развой се прекъсва от 15ти век насам,та основите на новобългарския книжовен език. Се полагат чак през втората половина на 18 век и то върху черковнославянската традиция. Първите новобългарски книжовни дейци от Паисия насам са духовници,които езиково и тематично илизат от черковнославянската писменост в руската и редакция. За това новобългарският книжовен език не е пряко продължение на старобългарския и среднобългарския книжовен език,а излиза из черковнославянския. По-лъсно през 20-те и 30-те години на миналия век в него стхийно нахлуват, заедно с новото светско съдържание и елементи из живите народни говори, които внасят редица чисто български граматически и речникови особености,на първо място членната форма,аналитичните именни форми и др. След дълга и упорите борба през 40-те години от миналия век новобългарският книжовен език вече се оформя в днешния си граматичен вид и то предимно въз основа на северо източните балкански говори,из областта на които излизат най-много и най-видни книжовни и проаветни дейци. В него обаче има и доста елементи из западните говори. Така по призход нашият книжовен език е сравнително доста млад и при това подобно при другите книжовни езици в значителна степен изкуствен,защото съчетава в себе си форми и думи из разните народни говори. Така обаче е и важно неговото предимство ,защото той се явява обединител на всички наши народни говори. Следователно по произход и развитие книжовният ни език и народните ни говори съществено се различават,а от това следват и редица други отлики.
Във всеки наш народен говор постоянно стават по-големи или по-малки промени в граматичния стой - главно в звукове,форми и думи. Тия проблеми обаче се извършват със смяната на поколенията,та за това във всяко поколение народния говор е единен и цялостен ,образува система, в която няма много и съществени отклонения и изключения. Не е така с книжовния език. Както казах той е до някъде изкуствено дело,в него се срещат понякога по две различни форми на една и съща дума,дошли из различни говорни системи (Например: жетва-житва,дошел-дошъл,невеста-невяста,гнездо-гняздо). Тези двойни форми дублети съществуват една край друга и често е много мъчно да се каже коя от тях е по-правилна,та да се предпочете. Тия случаи дават основание на някои наши езиковеди и граматици да твърдят, че нашият книжовен език още не е напълно установен (напр. Н.Костов,Случаи на неустановеност в българският книжовен език,Училищен преглед,1940,с.265-286). За други пък двойните форми в книжовния ни език са голямо богатство,защото давали възможност за избор и внасяли разнообразие. Аз мисля обаче,че тия двойни форми в книжовния ни език не са негово богатство,защото не се различават по значение,а само външно разнообразяват изказните възможности и че с течение на времето ще отпаднат в зависимост от създадените норми. Тук се натъкваме на друго характерно различие между книжовния език и народния говор. Докато народният говор не изпитва нужда от правила (норми),създадени от отделни лица (граматици или книжовни дейци), защото е единен във всяко поколение, книжовният език чувства нужда от установяване (стабилизиране) на много от неговите граматични особености и то по пътя на внимателно изработени и добре проучени насоки.
Нуждата от установеноств книжовния език се дължи и на друга една негова характерна черта. Народният говор съществува като нещо единно и системно главно в едно поколение,т.е. той е ограничен във времето и се проявява изключително устно. Стабилизирането на неговите форми се дължи на общия навик (употреба) и на паметта. Променят ли се говорителите ,стават възможни и промените в говора. Това обаче не значи ,че народния говор във всяко поколение е нещо съвършенно различно. Напротив, понеже смяната на поколенията става става постепенно,има голяма възможност за създаване на говорни традиций,които се поддържат у много поколения. Само при изключителни събития като преселвания ,войни,мор и други в говорите настават по-значителни и по-резки промени. Важно обаче за нас тук е,че благодарение на устната си проява говорът има по-голяма възможност за по-чисти и по-значителни промени. Не е така с нижовния език. Чрез книгата - художествена или научна - ток далеч надминава живота на едно поколение и проявява стремеж да се пази непроменен. Само така може да бъде достъпно това, което са създали миналите поколения във всички възможности на културата, за да се ползуват от него сегашните и бъдните поколения. По този начин книжовние език не е тясно свързан с времето и с живота на отделните поколения,а проявява тенденции да се пази непроменен или пък допуща много малко промени и то в течение на дълги години.

Народния говор и книжовния език се различава и по отношение на зависимостта им от пространството. Докато народният говор заема определена по-голяма или по-малка от българското езиково землище,т.е. ограничен е и пространствено,книжовният език не е свързан с него. Той съществува повече като социален говор,защото го употребяват образованите българи,независимо от мястото ,в което се намират. Все пак главното политическо,стопанско и културно средище София се очертава и като главен носител на книжовния език.
Независимостта на книжовния ни език от времето и пространството е във връзка и с неговите прояви. Както казах,народния говор живее и се проявява изключително устно,чрез говор и се възприема слухово. При него има винаги едно или няколко лица,чийто говор се допълва от много извънезикови средства като мимики,жестове,позната ситуация и прочие. Той изобщо се проявява, така да се каже като настояще,при което не веднага може да се допълни ,дообясни. Затова при него,като при всички устни прояви,се допущат известни колебания,т.е. такива отклонения от нормите,които не пречат за разбиране. Книжовният език обаче се проявява главно писмено,въпреки ,че говорният му вик е последно време заема все по-важно и по-важно положение. Като предимно писмен ези,възприеман зраково,книжовният език чрез книгата живее не само в настоящето ,но и в миналото и в бъдещето ,та от него се изисква по-голяма яснота и точност. Писмената система ,колкото и да се мъчи да отбелязва звуковата страна,далеч не може да предаде някой особености като мелодията на изречението,тона на речта,тембъра и пр. Тя е по бедна, но за това пък трябва да бъде ясна. А това се пристига от една страна чрез точен израз,а от друга от спазване на редица ,в някои случай доста условия,правописни правила,чиато единствена цел е да бъде по лесно разбрано написано.
При това службите на народния говор са много по-елементарни и по-ограничени, Обикновенно той служи за разговор или за предаване на съобщения,т.е. има предимно конверзационен и комуникативен характер. Книжовният език има много по-широки и по-сложни задачи,много повече държи за точното и определно значение на думите,формите и изразите. За това в народния говор стоежът на речта(синтаксисът) е по-елементарен,по-прост, служи си предимно с прости изречения или със сложни съставки, а в книжовния език се употребява по-сложен словоред и сложни цъчинени изречения. Книжовният език има още по-богат речник,що се отнася до отвлечени понятия като добродетел,очаровам,престъпник,животно,растение и пр. Докато народния говор е с по-ограничен речник,в който има само видове понятия,но не и родови. Затова в него има названия за разните видове животни и растения,но има общи думи като животно и растение. Изобщо народния говор е удобен за по-уграничено и по-конкретно мислене,докато книжовния език може да отразява и най-отвлечени мисли.
От всички изтъкнати до тук различкия между народните говори и книжовния език е ясно,че те се различават съществено по произход,характер и прояви. Книжовният език е реална даденост,която съществува извън народните говори и която до голяма степен им се противопоставя. Той не е отделно наречие наред с останалите говори,а самостойна система изън тях. Като се всема пред вид и обсотятелството,че нашият книжовен език не е един народен говор,издигнат до книжовен език,а че съчетава в себе си елементи из разни говори,тогава става ясно за всеки го,че не са прави ония,които смятът североизотчните наши говори като търновсия,ловешкия,севлиевския и др. За литературни,че жителите по тия места говорели книжовно. Найстина в граматично и речниково отношение книжовният език е най-близък до тия говори, но по никой начин не е равен с тях. Повечето от нас в детството си са усвойли известен народен говор,а по късно в училището са започнали да овладяват книжовният език в звукове,форми,словоред и речник. За да бъде това овладяване резултатно,то трябва да е системно и планомерно, и това става от една страна чрез изучаването стоежа на книжовния език,както е представен в граматиките,а от друга чрез четене на художествена и научна литература. Само така съзнателно(теоритически) и несъзнателно (практически) всеки може да овладее до съвършенство книжовния ни език,които е по-сложно и по-фино средство за умствена дейност. Това наше отношение към книжовния език не трябва да ни накара и да се отнасяме пренебрежително към народните говори. Напротив ,трябва и тях високо да ценим като скъпо национално богатство,от което книжовния език в значителна мяра може и трябва да се обогатява. Първото условие за това е обаче добре да познаваме особеностите на книжовния си език и на родните си говори.
От сравнението,което направихме в най-общи черти между книжовния ни език и народните говори ,става ясно ,че книжовният език особенна система ,която трябва съзнателно и плавно да се усвои нха първо място чрез изучаване на граматичния му стоеж. Само така може да се овладее до съвършенство това мощно оръдие за научно и художествено творчество. За това не са прави уния,които смятът изучаването на раматиката в нашите училища за празна и излишна работа.

Използвана литература:
Стойко Стойков (1912-1969г.),

"Избрани езиковедски трудове",София 2008,
Стр. 150-154.
??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Книжовен език и народни говори 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.