Комуникацията като научен процес


Категория на документа: Други


1. Комуникацията като научен предмет

Думата комуникация има широка, всекидневна и терминологична научна употреба. В литературата са известни повече от 200 дефиниции за комуникация. Това положение само по себе си говори за сложността на понятието както и за инфлация в употребата му. Под комуникация разбираме съобщения между хората или предаване на послание с помощта на език, писмо, картина, тон, мимика, жестове. Предаването става лице в лице или чрез техники за пренасяне и съхраняване на посланието като се ползва хартия или ел. носител. Най общо комуникацията се определя като предаване на знания или мисли между хората или по широко между живи организми. Човек комуникира в качеството си на социално същество и на неповторима индивидуалност. Съответно говорим за социална и индивидуална комуникация. Единна обща теория за комуникация още не съществува. Модерното знание за комуникация започва от публицистиката разбирана като вестнико-знание и навлиза все по дълбоко в полето на социалните науки. Някои учени твърдят че не е реалистично всички знания за комуникацията да се интерпретират в една завършена система. Нито една от известните теории за комуникацията не претендира за всеобхватност и абсолютна валидност. Историята на научното познание на комуникацията започва от античността. В политическия живот на гърците широко се използва риториката и красноречието. Похвати на комуникацията са изучавали най старите научни дисциплини - логиката и лингвистиката. През Средновековието подготовката на свещеници включвала курсове по риторика граматика и диалектика. Развива се ерменетиката (знание за разбирането и тълкуването на поетически и свещени текстове). През 18 и 19 век в Европа процъфтява обществени и хуманитарни науки като педагогиката и езикознанието които са близки до проблемите на комуникацията. Развиващата се психология също се интересува от комуникацията, която се разглежда като връзка между стимул и реакция. В европейските страни книжната култура е в разцвет издават се множество вестници и списания, развива се библиотечното дело появяват се последователно телеграфът, телефонът, киното и радиото. След I вата Световна Война се извършва революция в езикознанието. Семиотичните (наука за знакови системи) идеи залягат в основите на структурната лингвистика. Наука за вербалните езици (речта и писмеността) американския философ Пиърс се занимава с прагматичните аспекти на речевата комуникация. Централно място заема комуникацията в трудовете по социална психология на учените Вунд, Тард и Любон. В Чикаго се създава научната школа на символния интеракционизъм (взаимодействие). Белгийския учен Пол Отле е основоположник на документалистиката. През 20 век в Европа и САЩ се създават служби за документация, учредява се международна федерация за информация и за документация, започва разпространение на филмова и радио продукция, които заедно с популярните вестници илюстрованите издания и политиката образуват феномена масова култура. В тоталитарните държави се извършва манипулиране на масовото съзнание с комуникационни средства. Хитлер в книгата си "Моята Борба" формулира някой правила на масовата пропаганда - да се избягват абстрактните идеи, да се апелира към емоциите настойчиво да се повтарят няколко лозунга, да се използват стереотипни фрази, да се разобличават враговете на държавата. След 2рата Световна война възниква информационна криза - противоречие с знанието което е натрупало човечеството и възможността това знание да бъде възприето от отделния човек. Създават се информационни системи и мрежи използващи потенциала на изчислителната техника, развива се информационната наука. Благодарение на телевизията и персоналните компютри значението на комуникацията се увеличава. Облъчени от телевизията хората все по малко четат, все по малко посещават театър и кино. Нараства ролята на рекламата, откриват се нови технологии за въздействие върху общественото мнение. Създават се все повече PR агенции и имидж мейкърски екипи. Може да направи заключение че комуникационната проблематика е съставна част от няколко обществени науки - социология, психология, културология както и науки с приложен характер като мениджмънт и маркетинг, документалистика, PR. Комуникацията има голямо значение за човешката цивилизация.

- Тя е предпоставка за образуването на съзнанието и езика.
- В комуникацията се формира човешката личност, тя се социализира и развива своите способности.
- Комуникацията е фактор за съществуването на всички човешки особености от малките групи до държавите и нациите.
- Човек изпитва органична потребност от комуникация, изолацията води до психични проблеми.
- Благодарение на комуникацията се създава, поддържа и използва културната памет, съвкупния опит на обществото.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Комуникацията като научен процес 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.