Комуникацията като символна интеракция


Категория на документа: Други


2. Комуникацията като символна интеракция

Символът е вид знак. Без символите е невъзможна комуникацията. Тя като процес е винаги знаков. Знакът е материален обект, който с комуникацията е аналог на друг обект (предмет, свойство, явление, понятие) и го замества. Обект чиито заместител е знакът се нарича денотат или референт. Информацията която знака съобщава неговото съдържание се нарича значение или смисъл. Съдържанието на знака не се изчерпва с назоваването на де нотата Знакът не само е аналог на някакъв обект, но е общоприетата представа за този обект или за този клас обекти. В комуникацията знакът получава допълнителни значения които се наричат конотации. Те имат асоциативен характер и понякога са твърде много и твърде далечни. Знакът може да няма предметен аналог т.е. да назовава абстрактно понятие. Знаците обикновено имат и експресивно значение, изпълняват чувства, емоции и настроения. Знакът обикновено не е свързан с обозначавания обект, изключения правят така наречените иконични знаци, които са в отношение на подобие към обекта си. Знакът е име на даден обект по силата на конвенция (споразумение) между ползвателите на езика. В следствие на това ползването и разбирането на знаците зависи изцяло от усвояването на съществуващите езикови и културни правила. Знакът може да бъде елемент на знакова система (език) и елемент на знакова последователност (текст). Според вътрешната си организация текстовете са линейни и нелинейни (хипертекст). Използването и разбирането на знаците в един текст е обословено от връзките между отделните знаци както и от общия смисъл на текста. Според отношението на реалността знаците са естествени и изкуствени. Трябва да се прави разлика между естествения словесен език и естествените знаци. За естествени знаци се приемат материални обекти които сигнализират за нещо което става в действителността. Те обикновено са симптоматични за нещата към които препращат. Изкуствените знаци са специално създадени за целите на комуникациите. Знаците могат да изпълняват сигнална и символна функция. Знака се проявява като сигнал тогава когато е предназначен за непосредствено въздействие върху поведението и предполага определена реакция на реципиента (възприемащ). В комуникацията знак и символ са тъждествени докато в културата символа е определена знакова разновидност. Символа в литературата и изкуството отвежда обикновено към спектър от асоциативни значения. Символите са многозначни културно обусловени и субективно тълкувани. Те са иконични т.е. запазват във формата си подобие с нещата които обозначават. Дали знака ще изпълнява ролята на сигнал или символ зависи от обстоятелствата и начините на употреба, Например пушeка може да е сигнал за пожар, но в ритуалите и зрелищните представления е символ на магическото. Символизирането е човешка мисловна способност. Според
Касирер символизирането е способност присъща само на човека, който е символическо "животно". Символът или знака могат да заместят нещо което отсъства сега и тук. Може да извика абстрактна представа за нещо което е невидимо например думата или свободата. Символният интеракционизъм е концепция за човешкото действие която изхожда от мисълта че човек живее не само в естествено но и в една символна околна среда. Три са предпоставките за тази концепция:
- Хората действат спрямо нещата. Въз основа на значенията които тези неща имат за тях.
- Значенията на всички неща се създават в общия, социалния опит.
- Тези значения не са винаги окончателно и винаги еднакви. Те се изменят в интерпретациите.

С други думи нещата не съществуват сами за себе си а преди всичко за нас "и за мене". Символите които ги заместват се интерпретират в зависимост от комуникационната ситуация с нейните пространствени и времеви параметри. Участниците в комуникацията съвместно и в диалог определят значението на текста. Това не означава пълен произвол, защото хората имат общи и споделени представи за нещата, тъй като живеят в подобни условия. В общата рамка или надхвърляния се появява някакво своеобразие, лично и творческо разбиране за нещата. "А"и "Б' действат комуникативно един спрямо друг. Опитват се чрез употреба на знаци да споделят значение. Приемаме че 2те страни разполагат с едни и същи запаси от знаци. При употребата им всяка страна се актуализират значения. Повече или по малко тези значения се припокриват. Съответно се постига по голямо или по малко взаимно разбиране. Ако не са на лице тези запаси от знаци и общи предварителни значения, комуникацията въобще не може да започне.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Комуникацията като символна интеракция 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.