Концепция за интелектуалната собственост


Категория на документа: Други


Концепции за интелектуална собственост
Теми за контролното на 25.10 - Концепции за инт. Собственост, Научни открития, Изобретения, Полезни модели, Икономическа реализация на изобретението в чужбина и Промишлен дизайн
Собсвеност върху интелектуални продукти. Те се различават от материалните продукти по това, че са уникални, доколкото представляват плод на човешкия ум, съответно те са трудни за повтаряне точно и идентично в същия вид, тук не говорим за масово производство в стандартния вид на думата. Интелектуалните продукти не винаги са материални. В основата на интелектуалната собственост е творчеството.
История. Парижка Конвенция. Индустриална собственост
* През Средновековието, хората осъзнават, че за да се създават интелектуални продукти се налага да съществуват стимули за техните притежатели. Стимулите не биват материални. Човешката реакция е на общочовешка благодарност към тези, които създават интелектуална собственост. Името на създателят се свързва с продукта. 13 век - бохемски владетел решава, че всъщност е необходимо да бъдат стимулирани създателите на интелектуална собственост, като им се дават привилегии. Дава им се привилегията само и единствено те да използват технологиите си. Това ставало с отворени писма. През 15 век във Венеция , сенатът приема първият пра образ на закон в областта на интелектуалната собственост. За да се стимулира внасянето на технологии и иновации във Венеция, налага създаването на закон за запазване на интелектуалната собственост, като се въвеждат и мерки срещу кражбата на творчеството. Във Великобритания през 17век се създава закон срещу Монополитите, с изключение срещу монопола на новите технологични открития. В края на 18 век - САЩ и Франция приемат закони за регулиране на обществените взаимоотношения относно новите изобретения и иновации. След Великата Френска Буржоазна Революция, Франция въвежда идеята, че нищо не принадлежи на човек така, както неговата мисъл и творчество. С развитието на международната търговия се раждат и някои проблеми. При едно продукти, създадени като интелектуален продукт, преминават от 1 в няколко страни, те трябва да се съобразяват със законодателството на всяка една отделна страна. Протекционизъм от страна на страните - против емигрантите, по-високи такси за интелектуална собственост или тя бива отнета напълно. Поради тези причини, започват промени - в Париж през 1883г се подписва първия международен договор - Парижка конвенция за закрила на интелектуалната собственост - страните подписали договора, създават Парижкия съюз, понастоящем те са 173 страни. Целта е да се задължат всички страни членки да приемат законодателство за защита на интелектуалната собственост. Тя дава първата легална дефиниция на понятието интелектуална собственост. Тя приема няколко основни принципа, с цел да избегне проблемите при международната търговия. Принцип на националния режим - съгласно него всяка страна членка на конвенцията, е длъжна да предостави на гражданите на другите страни членки, такива права, каквито предоставя и на собствените си граждани. Този принцип има едно единствено изключение, когато чуждестранни граждани осъществяват действия пред държавните органи на дадената страна, те са длъжни да използват услугите на представител на индустриалната собственост от въпросната страна. Принцип на приоритета - Конвенционен приоритет - При редовно подадена заявка за закрина на собствеността в страна-членка на конвенцията и подаване на друга заявка, в друга страна-членка от същото лице, за същия интелектуален продукт, в рамките определен срок (за изобретения и полезни модели - 12 месеца, за останалите обекти е 6 месеца), за дата на подаване на втората заявка се счита дата на подаване на първата. Изложбен приоритет - След излагане на изложба на нова технология, изобретателят има право на 3 месечен срок, за да подаде документи за закрила. Принцип на независима закрила - съгласно този принцип, съдбата на закрилата на един интелектуалн продукт в една страна по никакъв начин не зависи и не влияе върху съдбата и закрилата на този интелектуален продукт в други страни.
* Индустриална собственост - това не е собственост върху сгради, машини и съоръжения, а върху интелектуални продукти, които имат директно стопанско предназначение. Собствеността се придобива след процедура пред компетентен държавен орган.
* Индустриалната собственост има за обект патенти на изобретенията, полезните модели, промишлен дизайн, търговски марк, наименованията и указанията за произход на стоките и услугите, фирмени наименования, както и закрилата срещу нелоялна конкуренция.
Художествена собственост. Бернска конвенция
* Художествена собственост - предназначена да задоволява духовни ценности.
* През 1886г. в Берн, Швейцария на международна дипломатическа конференция се подписва Бернската конвенция за закрила на производенията на литературата и изкуството. С нея се създава Бернския съюз, в който понастоящем членуват 164 държави. Подписалите конвенциите страни осигуряват система за закрила на интелектуалната собственост на авторите. Принцип на националния режим - страните са длъжни да предоставят същите права на чужденците от другите страни-членки, каквито предоставят на своите собствени граждани. Принцип на независимост на закрилата - съгласно този принцип, съдбата на закрилата на един интелектуалн продукт в една страна по никакъв начин не зависи и не влияе върху съдбата и закрилата на този интелектуален продукт в други страни. Принцип на автоматизъм на закрилата - съгласно него, собствеността върху художествените произведения се придобива автоматично като затова не е необходимо следването на каквито и да е било процедури и спазването на каквито и да е било процедури.
* Художествената собственост има за обект произведения в областта на науката, литературата и изкуството. По-късно се включват и артистичните умения и изпълнения, звукозаписи, видеозаписи и радио-телевизия.
Конвенция за създаване на световната организация за интелектуална собственост. Интелектуална собственост. Други обекти на инт. собственост
* Създадена през 1967г, днес част от системата на ООН. Понастоящем членките на тази организация са 184 държави. В него за пръв път се дава формално определение за понятието интелектуална собственост.
* Интелектуална собственост - правата, отнасящи се до произведенията на науката, изкуството, литературата, изпълнителната дейност на артисти, звукозаписни компании и радио-телевизия, изобретения във всички области на науката, научни открития, промишлен дизайн, търговски марки, фирмени наименувания, търговски означения, а именно указанията и наименованията за произхода на стоките, защита в областта на нелоялната конкуренция, а също така и всички други права, които се отнасят до интелектуалната и производствената дейност в научната, литературната и художествената и индустриална област.
* Други (Нови) обекти на интелектуална собственост - научни открития, сортове растения, видове животни, ноу-хау и др.
България и интелектуалната собственост
* 1892г. - първи закон за интелектуална собственост, насочен към търговските марки.
* След Ньойския мирен договор, България се присъединява към Бернския и Парижския съюз и бива задължена да изгради органи за закрила на интелектуалната собственост.
* След 1944г. - в областта на индустриалната собственост напълно се отнема собствеността от създателите и тя се дава на държавата. В областта на художествената собственост, собствеността не се отнема, но държавата се разпорежда с нея както намери за добре, плащайки стандартни хонорари на творците.
* След 1993г. - закон за авторските права, следват закони за патенти, лицензии и др.
Научни открития
Научно-изследователската дейност се разделя на два вида - директно и индиректно приложими резултати в практиката. Това са фундаментални изследвания, чиито резултати нямат директно приложение в практиката. Приложни иследвания - конкретни резултати с директно приложение в практиката. Научното откритие е установяване на явления, свойства и закономерности на материалния свят, които са неизвестни до момента и са достъпни за проверка. Откривател е лицето, което след изследвания, изчисления и анализи установява въпросните явления, свойства и закономиерности на откритието. Собственост в традиционния смисъл не съществува. Пораждат се два проблема - редно ли е да се дава собственст на някого на част от природата, дори той да я е открил. Другият проблем е възможно ли е да се даде собственост върху научно откритие. Друга характеристина на научното откритие е, че е необходимо да са налице причина, следствие и обективна причинно-следствена връзка. При липса на някой от тези елементи, говорим за научен факт. Откритията в някои области (обществени науки, археология, география, геология, палеонтология) не се считат за научни открития, за открития в съответната област.

Изобретения
Те са резултат от практико-приложната изследователска научна дейност. Спадат към индустриалната собственост.
* Изобретенията като продукт - изделие, устройство, ново вещество, разполоагане на елементи, нов микроорганизъм.
* Изобретенията като метод.
Изобретение е техническо решение на задача, от която и да е област на човешката дейност. За да се определи едно нещо като изобретение, то трябва да отговаря на 4 изисквания:
* Обекта трябва да не попада в групата на интелектуалните продукти, които не се считат за изобретение - открития, научни теории и математически методи, резултати на художествено творчество (липсва им технически елемент), планови методи и правила за интелектуална дейност, игри или делова дейност, представяне на инфомация, човешкото тяло и части от него.
* Техническото решение да не попада в кръга на непатентоспособните изобретения - изобретение, чието използване би нарушило обществения ред и добрите нрави, методи за клониране (на хора), използване на човешки ембриони за търговски цели, методи за изменение на гените в човешки зародиш, методи за изменение на гените на животни, когато това им причинява страдания и няма съществена полза за хората, както и животните, получени чрез такива методи, методи за диагностика и лечение на животни.
* Сортови растения и породи животни и основни биологични методи за тяхното създаване.
* Да отговаря на критериите за патентоспособност (да съдържа критерии за патентоспособност - новост, изобретателска стъпка, промишлена приложимост).
Новост - изобретението е ново, ако не е част от състоянието на техниката (всичко, което е станало общодостъпно чрез писмено или устно описание, използване, или разгласяване, където и да е по света преди датата на подавяне на заявката за патентоване).
Изобретателска стъпка - техническото решение притежава изобретателска стъпка, ако не произтича по очевиден начин от състоянието на техниката за специалист в областта към датата на подавяне на заявката съответно към приоритетната дата. Този критерий се нарича неочевидност или изобретателско равнище.
Промишлена приложимост - техническото решение е промишлено приложимо, ако неговият предмет може да бъде многократно произвеждан или прилаган в който и да е отрасъл на промишлеността или селското стопанство.
Заявка
Заявката представлява комплект от документи:
* Заявление - данни на заявителя и информация, свързана с обстоятелствата.
* Описание - документа по същество, същността на изобретението.
* Патентни претенции - документ, в който казваме върху какво точно искаме собственост.
* Реферат - кратка форма на описанието.

След подаване на заявката следва етапът на "Формална експертиза". Той включва няколко стъпки:
* Проверка за секретност: проверява се дали заявката не съдържа класифицирана информация.
* Доказателство - дали всички документи са редовни (дали документите са попълнени)
* Проверка за допустимост - дали не попада в кръга на обекти, които са непатентоспособни.
Следващата стъпка - на 13-тия месец от подаването на заявление, заявителят трябва да подаде молба за експертиза по същество. На 18-тия месец се осъществява публикация в официалния бюлетин на патентното ведомство. Възникване на възражения - ако се счете, че няма качества на изобретение. Дава се информация на заявителя за тези възражения. Ако всичко премине благоприятно за заявителя се признава, че е налице едно изобретение и се записва в държавния регистър. Издава се документ за собственост (патент) на името на заявителя или на негов правоприемник. Патентът удостоверява няколко основни неща:
* Наличието на патентоспособно изобретение
* Наличието на изключително право на изобретателя над изобретението + датата на валидност
* Осъществява се публикация за издадения патент(обществата да бъде информирно за нововъзникналата собственост).
Изключително право



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Концепция за интелектуалната собственост 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.