Константин Кирил - философ


Категория на документа: Други


Пространното житие на Константин- Философ
дата: 25.04.2009
автор: Терзийска
прочитания: 14718
Духовната сила на Пространното житие на Константин- Философ
Пространните жития на Кирил и Методий ,наречени Панонски легенди,са художествени образци на агиографския жанр,заели своето достойно място в старобъългарска та,така и в славянската литература.Те пресъздават образите на великите славянски просветители и са особено ценни исторически извори за живота и дейността на двамата първоучители,за щитници на християнската и славянската кауза.
Авторството на Пространните жития на Кирил и Методий е неизвестно,но се предполага,че са създадени в кръга на Кирило- Методиевите ученици.Особено стите на художествения изказ наподобяват стила на Климент Охридски,което не изключва твърдението,че той е автор на житията.Те са взаимно свързани,допълв ат се помежду си ,без да се повтарят отделните сюжетни моменти.
Житието на свети Кирил възниква скоро след неговата смърт/869г/ .Написано е в чест на светлата памет на създателя на славянската азбука и за прослава делото и живота му.Затова в него се припомнят онези моменти от земния път на Константин Кирил -Философ,които внушават мисълта,че той е пратен от Бога,а създаването на славянските книги е резултат на Божие вдъхновение.
Житейският му образ е апостолски тип.Затова житиеписецът подбира подходящи моменти и деяния,свързани с богатата политическа,дух овническа и писателска дейност на Константин Философ.Самият той е носел чертите на идеалния тип за своята епоха.Това се потвърждава от неговата саможертвоготов ност при изпълнение на Моравската мисия,която приема да изпълни,въпреки ,че е уморен и болен.Своята готовност да работи за духовното развитие на цели племена и народи Константин доказва и с активната си дейност като книжовник и богослов.Благоч естието с което е запомнен от съвременниците си е присъща за него и като учен ,и като духовник.Получа ва титлата Философ за изключително високата си обпразованост. Подчертаването на тези качества от житиеписеца способства да се пресъздаде образът на Константин Философ жив и исторически достоверен.
Житието на "блажения учител Константин Философ,пръв наставник на славянския народ" започва с умело подредени библейски цитати и има за цел да насочи възприемателя на творбата към личността на славянския просветител като Божи избранник и пратеник.
Повествованието в житието следва хронологическия разказ за жизнения път на агиогероя от момента на неговото раждане до часа на неговиа земен край.Спазено е изискването за съответствие между земно и Божествено. Житийния герой е показан като подобен на библейски персонаж.
Житието представя Константин Философ като олицетворение на божествения стремеж към знание у човека.Благодар ение на силната си чиста вяра в Бога,той с лекота усвоява всяко учение. Още от ранната си детска възраст Ковстантин Философ бяга от житейските съблазни и се стреми към духовно въздигане:" Такъв ли е този живот,та вместо радост,настъпва скръб?О т днес ще поема друг път,който е по-добър от тоя, и няма да прахосвам дните си в шума на този живот..." Неговата висша цел е, както се казва в житието "вместо земното,да придобия небесното".. Обазът се изгражда като образец на подражание,необ ходим на съвременниците. Във всяко едно начинание той се ръководи от чисти помисли,посвете ни на делото и Бога.
Чрез силата на своите блестящи и високи познания Константин Философ защитава смело и достойно християнските ценности ,отхвърля нападките на своите противници в сложните ситуации на богословските спорове.Речта на Кирил изобилства от мъдри изрази като сентенции,посло вици,цитати от Святото писание.Умело вплита е алегорични разкази и сравнения,тъй като познава и книгите на друговерците,с които води диспутите.Чрез всичките тези характеристики житиеписецът изгражда образ на апостолски проповедник с извърмерна духовна сила и възможности.
В повествованието е подчертан силният ум на великия и сват мъж Константин Философ,както и способността му да намира най-точните аргументи във всеки спор за доказване правата идея.
Особено значим момент в Кириловото житие е създаването на азбуката.Филосо фът създава писменост,за да направи достъпно словото Божие за новопокръстенит е славяни.То е дар от Бога за всички славяни.
Неслучайно в самата Библия е подчертано огромното значение на словото като божествен символ-то сътворява света и ражда светлина.
Така започва и преведеното от Константин Кирил Божие писание:"В началото бе совото и словото бе у Бога, и Бог бе словото"..
С присъщата му убеденост и отлично познаване на теологията богословът намира достоен отговор за защита срещу нападките към създадената от него нова азбука,като изтъква ,че една нова азбука е свързана пряко нуждите на богослужението на разбираем език .Така божието слово въздейства върху съзнанието и сетивата на вярващите хора.В този смисъл делото на славянския учител е и религиозен подвиг ,който трябва дабъде утвърждаван и прославен.Сразя ванета на "триезичниците" е тържество над една враждебна догма за пряко действие на духовната сила към човешката душа по пътя към светлината. Житиеписецът образно казва,че светецът е изсякъл тръните на заблуждението и ги е изгорил с огъня на словото.
В Пространнтото житие на Кирил присъства светът на средновековния човек,който е ценностно раздвоен От една страна е земният,преходн ия живот,в който човекът е в плен на грижи и изкушения ,дело на дявола.От друга страна е истинския живот,този ,който е посветен на Бога.Този специфичен образ на света е очертан в творбата чрез личността на светеца,който е образ на праведен живот и чиято духовна същност е изразена най-точно чрез молитвата.
Новосъздадената азбука изгражда единност между земното и небесното пространство и приближава славянския род до Бога,като му дава възможност чрез нея да се приобщи към Божията мъдрост.
Житието на Кирил може да бъде определено като възхвала на стремежа към утвърждаване на духовните ценности и стремеж към познанието,коет о всъщност е светлина на духа и смисъл на земнияживот на човека.Заедно с житието на Методий ,двете творби слагат началото на старобългарскат а литература и същевременно откриват пътя за духовния просперитет на целия славянски род за векове напред.

Dgfxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxx

Образът на Свети Кирил от пространното му житие
дата: 25.04.2009
автор: Ивомир Димчев
прочитания: 4070
Паномските легенди са сред първите оригинални произведения на Старобългарската литература.В тях има много достоверническа информация, тъй като присъстват много реални факти от обществено-политическия живот на Византия и славянските страни в края на IX и началото на X век.В тях старобългарският писател, най - вероятно Климент Охридски, си поставя за цел да възхвали и възвеличае непреходното дело на славянските просветлители, да овековечае идеалния образ на християнския учител и борец за отвърждаване на новата славянска култура.
Житието на Кирил е създадено скоро след смъртта му и явно автора е познавал отлично своя герой. Написано е в чест на светлата памет на създателя на славянската азбука и за прослава делото и живота му.Затова в него се припомнят онези моменти от земния път на Константин Кирил - Философ, които внушават мисълта, че той е пратен от Бога, а създаването на славянските книги е резултат на Божие вдъхновение.

Творбата започва с обичайната експлозиция, в която в духа на християнската традициция се подчертава, че Кирил е богоизбран и специално изпратен сред християните от "милостивият и щедър Бог", да изпълни велика мисия, да ги просветли и насочи в светлината на божийте заповеди.След това встъпление автора подробно разказва за детството и юношеството на Кирил. Той е седмото дете в семейство на "благоверен и праведен" мъж.Разказвайки за деството му автора въвежда два интересни епизода със символистично значение.Сънят, вкойто Кирил избира най-красивата девойка - София, името и означава мъдрост, предсказва неговия стремеж към знание и учение. Епизода със сокола, който той загубва по време на забавление с лов, разкрива желанието му да поеме друг път, далеч от суетата и "шума на този живот " .При своето обучение в Цариград в Магнаурската школа, той проявява изключителен талант, като изучава разностранни науки и изкуства.Освен ерудуция(четене), той се отличва с голямо 'прилежание", "крехък нрав" и търсене на доброто.Със свойте интелектуални способности и високи нравствени черти, той превлича вниманието на лототета и той го препоръчва горещо пред царицата.Втората част на житието съдържа обширен разказ за апостолските деяния на Светеца в три диплома -тически мисий : при сарацините, хазарите и при великоморавците.В тази част на житието образът и делото на Кирил са сравнени с тези на апостол Павел.Самият Кирил приживе показва особено уважение към примера на този апостол, затова авторът отъждествява Кирил с видния християнски деятел.Възложената му от византийският император задача да състави азбука за великоморавците, Кирил възприема като редностен християнин.Той веднага оценява значението на делото за христовата вя ра и за славяните.Изпълнен е със съзнанието, че гласът на Бога се чува най-добре на роден език, затова заявява "с радост ще отида там, стига само да имат писменост на свой език".Делото на Кирил е богословено от Бога, затова той много бързо съставя азбуката.Ето как в житието е описан този важен момент : "И Бог, който слуша молитвите на свойте раби, скоро му яви това и той веднага състави азбуката и започна да пише евангелските думи. Възлова сцена в житието на Кирил е полемиката с триезичниците.

Той защитава правото на всеки народ да изгражда собствена култура, писменост и литература .В началото на своята защитна реч Кирил си служи с рето- рични въпроси:"Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички?". Така Кирил защитава тезата, че всички народи еднакво се ползват от Божиите блага, между които са езиците, следователно всеки народ има право да прославя Бога на свой роден език.Същевременно за да бъде убедителен, Кирил умело цитира свещенните християнски книги.Със своят полемичен дар той не само убеждава връговете си в своята теза, но предизвиква и техния срам. Кирил е безпорният победител в диспута.Неговите противници са представени, като човеконенавистни проповедници, които използват триезичната домна(закон) за властване над света.За тяхната превидна вярност към Бога прозират ограниченост и преследване на лични користни цели.Третата част на житието разкрива смъртта на героя в Рим и съдбата на неговите чудодейни мощи.Вълнуваща е искренната братска обич на Методий. Верен на майчината клетва той отправя трогателна молба към папата, кленните мощи на Кирил да бъдат положени в родината му. Когато тези негови намерения са осуетени, той намира най-подходящия начин да свърже в смъртта своя брат с жизнените дела, който са му допринесли най-голяма слава. Папата се съгласява Кирил да бъде погребан в църквата "Сан Клементе". Изпълнена с лиризъм е сцената на про- щаването на двамата братя, която е отразена в житието на Методий.Този момент допринася за изграждането образа на Кирил, като възвишен, гениален и всеодаен.
Пространното житие на Кирил се счита за първото оригинално житие в старата българска литература.В него по съвършен начин се преплитат историята, разказите за живота на славянския просветлител и благоволението на твореца към него.

Adzsdxfcggbhj

Пространно житие на Константин - Кирил

Житие и деяния на блажения наш учител Константин Философ, първия наставник на славянското племе

Милостивият и щедър Бог, който очаква хората да се покаят, та всички да се спасят и да достигнат до познание на истината - защото той не иска смъртта на грешника, а покаяние и живот, макар че човекът твърде много клони към зло, - не оставя човешкия род да отпадне поради слабост, да се поддаде на дяволска съблазън и да погине, но през всички времена и години, както отначало, така и сега, не престава да ни прави много благодеяния: най-напреден чрез патриарсите и отците, след тях - чрез пророците, а подир тях чрез апостолите и мъчениците, чрез праведни мъже и учители, като ги избира от този многометежен живот. Защото Господ познава своите люде, които са негови, както е казал: "Моите овци чуват моя глас и аз ги познавам и ги зова по име; и те вървят след мене, и аз им давам живот вечен." Това той стори и в наше време, като ни издигна такъв учител, който просвети нашето племе, което поради слабост или по-право поради дяволска измама си беше помрачило разума и не искаше да ходи в светлината на божиите заповеди. Прочее, ние излагаме неговото житие, което, макар и накратко, ни показва какъв беше той, та който иска, като слуша това, да му подражава, да възприеме бодростта и отхвърли леността, както е рекъл апостолът: "Подражавайте на мене, както аз на Христа."
В град Солун имаше един благороден и богат мъж на име Лъв, който заемаше друнгарска длъжност под властта на стратег. Той беше благоверен и праведен и спазваше напълно всички божи заповеди, както някога Йов. Като живееше със съпругата си, родиха му се седем деца6, от които най-малкият, седмият, беше Константин Философ, нашият наставник и учител. Когато майка му го роди, дадоха го на дойка да го кърми; но детето никак не искаше да поеме чуждата гръд освен майчината си чак докато беше откърмено. Това стана по божия промисъл - за да бъде добрата издънка от добър корен отхранена с чисто мляко. След това тези добри родители решиха да не се събират вече, въздържайки се помежду си; и така преживяха в Господа като брат и сестра 14 години, докато ги раздели смъртта, без никак да нарушат обета си.
Когато бащата щеше вече да се представи пред божия съд, майката оплакваше това дете, казвайки: "За нищо друго не се грижа освен за това дете - как ще се устрои." А той рече: "Вярвай ми, жено; надея се на Бога, че той ще му даде такъв баща и настойник, който устройва всички християни." Това се и сбъдна.
Когато беше на седем години, детето сънува сън и го разказа на татко си и на майка си, думайки: "Стратегът събра всички девойки от нашия град и ми рече: "Избери си от тях, която искаш твоя връстница за съпруга и помощница." Аз, като се огледах и разгледах всички, видях една най-красива между тях, със светнало лице и богато украсена със златни мъниста, с бисери и с всякакви украшения; името й беше София, сиреч Премъдрост. Нея избрах." Като чуха тези думи, родителите му казаха: "Сине, пази заповедта на баща си и не отхвърляй поуката на майка си; защото заповедта на закона е светилник и светлина. Кажи на Премъдростта: "Бъди ми сестра" и направи мъдростта своя сродница. Защото Премъдростта сияе повече от слънцето и ако вземеш нея за съпруга, с нея ще се избавиш от много беди."
Когато го дадоха на учение, той с бистрата си памет преуспяваше в науката повече от всички други ученици, та беше за почуда на всички.
Един ден, според както беше обичай у богаташките деца да си устройват забавления с лов, излезе и той с връстниците си на полето, като взе своя сокол. Щом го пусна, яви се по божие усмотрение вятър, грабна сокола и го отнесе. От това момчето изпадна в униние и скръб и два дни не яде нищо. Тъй милостивият Бог със своето човеколюбие, като не искаше детето да привикне на житейски удоволствия, лесно го улови: както едно време беше уловил чрез елен Плакида по време на лов, така [улови] сега и Константина чрез сокол. А той, като се замисли върху суетата на тоя живот, окайваше го, думайки: "Такъв ли е този живот, та вместо радост настъпва скръб? От днес ще поема друг път, който е по-добър от тоя, и няма да прахосвам дните си в шума на този живот." И отдавайки се на наука, той си седеше вкъщи и учеше наизуст писанията на свети Григорий Богослов. Нарисува на стената кръстен знак и написа такава похвала на свети Григорий:
"O, Григорие, човече по тяло и ангеле по дух! Ти, бидейки човек по тяло, наистина се явяваш като ангел; защото твоите уста, като устата на един от серафимите, прославят Бога и просвещават цялата вселена чрез изяснение на правата вяра. Приеми, прочее, и мене, който коленича пред тебе с вяра и любов, и ми бъди учител и просветител!"
Такива слова изричаше Константин.
Вдълбочавайки се в много от беседите [на Григорий Богослов] и в тяхната голяма мъдрост, като не можеше да разбере дълбочина на смисъла, изпадна в голямо униние. А там имаше един чужденец, който беше опитен в граматиката. Отиде при него, падна в краката му, откриваше му душата си и го молеше: "Научи ме добре на граматическото изкуство." А той, погребвайки своя талант, му рече: "Момко, не си хаби труда; зарекъл съм се до края на живота си да не уча никого на това." Но момчето пак го молеше със сълзи на очи: "Вземи целия дял, който ми се пада от бащиния ми дом, но ме научи." Но той не искаше да го послуша и Константин си отиде вкъщи и пребиваваше в молитва, за да постигне желанието на сърцето си.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Константин Кирил - философ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.