Конструиране на образи и идентичност в град Карлово


Категория на документа: Други


ПУ "ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ"
Философско-Исторически факултет

КУРСОВА РАБОТА
ПО ПРИЛОЖНА ЕТНОЛОГИЯ

ТЕМА: Конструиране на образи и идентичност в град Карлово

ПЛОВДИВ 2008
От древността насам всеки един народ, общност или етнос, продължава да съществува напред във времето чрез писмените свидетелства и паметниците които остават след него. Ако погледнем назад във времето, в Египет, народите между Тигър и Ефрат, маите, инките и др., паметниците на културата са пряко свързани със съотвените религиозни култове. Пирамиди, гробници, подземни домове, всичко е било пряко отражение на вярата в някое божество и задгробния живот. Една част от тези културна артефакти, които са се запазили до днес, носят със себе си историята за общества които са отдалечени за нас във времето. Те ни разказват, в какво са вярвали тези хора, как са се хранили, как са воювали, кои изкуства и занаяти са били разпространени, за техните социални йерархий и т.н.
В началото на 21-ви век, причините да се строят паметници, тяхното социално и културно конструиране, имат съвсем различни и нови основи. Първо трябва да отбележим, че днес паметници се строят по различни причини и те далеч надхвърлят религиозния култ.
Най-общо паметниците се делят на военни паметници, мавзолеи и паметници на културата. Не можем да изброим всички военни паметници, но най-често срещаните са арки, обикновенни и триумфални, бюстове на един или повече воини и вида военно гробище. За рамките на България ще прибавим и категорията руски паметници, като в тях се включват и всички паметници на Съветската армия. Мавзолеите най-общо се класифицират от периода в който са строени. В страна е имало два мавзолея, единият е на Александър Батенберг в София, който и до днес е отворен за посетители. Другият е бил на Георги Димитров, през 1990г. тленните останки на Г. Димитров са погребани, а през 1999г. започва разрушаването на мавзолея. Паметниците на културата са неизброими, а основен разделител при тях е към коя култура принадлежат. Бих си позволила да прибавя и паметници, които грубо ще наречем "трудови". В различни краища на България се срещат такива монументи, те олицетворяват някоя професия, занаят или класификация формирана от времето на социализма, те са пряко свързани с конкретен регион.
Настоящия текст си поставя няколко задачи. Как се конструират образи в град Карлово? Кои са тези образи и защо точно те са изведени на преден план? Социално и културно конструиране на образите и символите в града. Как локалното се вписва в рамките на националното? По какъв начин конструираните образи и символи влияят на колективната памет и на градската идентичност?
Изследователските въпроси които поставихме, са пряко свързани с историята. Колективната памет, градската идентичност, образите и символите на един град са обусловени от предхождащата история на дадена общност. Поради тази причина ще направим кратък преглед на историческото минало на града. Колективната памет и процесите изхождащи от нея се влияят не само от историята, но и от политическите, икономическите и културните събития.
Карлово е град в Централна България, който се намира в южното подножие на Стара планина. Той принадлежи към Област Пловдив. Градът е трети по големина в областта след Пловдив и Асеновград. Карлово възниква през 14-ти век. През 1869г. в него се основават първото читалище и второто женско дружество в страната. От 1953г. до 1963г. носи името Левскиград, в памет на най-големия си патрон Васил Левски. Названието на града идва най-вероятно от "Карлъ"- родоначалника на османския род. В годините на Възраждането Карлово израства като един от най-важните занаятчийски центрове. В града се развиват над 30 вида занаяти. Своя стопански и икономически подем той дължи на розопроизводството и гайтанджийството. По производство на гайтан Карлово държи първо място в Османската империя. Засаждането на маслодайната роза, пренесена от Казанлъшко започва преди повече
от 300 години. През 1852 г. производството на розово масло възлиза на 300 000 мускала или 1500 кг масло, а засадените площи в района достигат до 31 916дка,от които се добиват над 6 000 тона розов цвят.

В Карлово са родени Васил Левски, Иван Богоров- публицист, преводач и издател на първият български вестник "Български орел", Ботьо Петков- учител, общественик и баща на българския поет и революционер Христо Ботев,. както и най-големите дарители в българската история- братята Христо и Евлоги Георгиеви. Други известни личности родени в Карлова са скулптура проф. Иван Лазаров,основателя на
българския театър Иван Попов, Пешо Радоев - основоположник на балетното изкуство в страната, на бележитите артисти Васил Кирков и Елена Снежина, художника - керамик Георги Бакърджиев, алпиниста Христо Проданов, Иван /Джон/ Ночев - ракетен конструктор, Анка Ламбрева - първата българка околосветска пътешественичка и др
Градът е едно от първите селища, влезли в обсега на ВРО на Апостола. Със знамето на Карловския революционен комитет, ушито по указание на Левски е обявено Априлското въстание от 1876г. По време на Руско-Турската война градът изживява един от най-драматичните периоди в своята история, наречен "Страшното", когато са избити над 800 карловци. На 01,08.1878г. градът е освободен от руските войски командвани от ген. Павел П. Карцов. След Освобождението селището изживява период на икономически упадък. През 1982 г. градът участва в първото Пловдивско изложение. Построяват се банки, фабрики, училища и др. обществени сгради. Динамично е развитието на града след Втората Световна война, когато града се превръща във важен икономически, културен, военен и транспортен център. Няма област в обществения живот, науката, изкуството в която града да няма своя принос.
В средата на ХІХ в. са построени двете църкви "Успение Пресвета Богородица"/1839 г./, в която Васил Левски е ръкоположен за йеродякон и "Св. Николай" /1847г./, в която за пръв път през 1858 г.се чества празника на славянската писменост. Карловци участват активно и имат принос в народната борба за църковна независимост.
Първите най-ранни наченки на просветното движение в Карлово се отнасят към ХVІІ в., когато тук като книжовник и учител работи поп Аврам Димитриевич. Епоха в образователното дело тук е дейността на Райно Попович.

Градът не е голям, но има много паметници, които по една или друга причина участват в неговия културен живот. Ще изброим само част от тях. Има паметници на Васил Левски (намира се в центъра на Стария карловски град); паметника на Свободата и на загиналите антифашисти ( намират се в центъра на града, в непосредствено съседство на Културния дом); паметника на Христо Проданов (намира се в близост до водопад "Сучурума"); паметника на Иван Богоров (намира се в началото на Стария град) и др. Към изброените паметници можем да прибавим къщите-музеи, паметните плочи и новите монументи на които ще обърнем внимание по-долу.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Конструиране на образи и идентичност в град Карлово 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.