Контраразузнаване


Категория на документа: Други


УНИВЕРСИТЕТ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ
Катедра "Комуникации и сигурност"
Специалност "Национална сигурност и културно-историческo наследство"

Реферат
на тема:
Контраразузнаването като компонент на системата за национална сигурност

Изготвил: Проверил:
Габриела Иванова ................
Фак. № 035 - нср (проф. дикн Стефан Симеонов)

София
2013

Контраразузнаването като теория и практика е познато още от древни времена (около 400 г. пр.н.е.).

В началото на ХХ век службите за разузнаване и контраразузнаване ранастват изключително много. След разделяне на света на капиталистическа и социалистическа системи, разузнаването и контраразузнаването се превръщат във важен механизъм в противоборството им.

В съвременния обществено-политически живот понятието контраразузнаване обикновено се свързва с дейността на специално създадени от държавата служби на националнтата сигурност.

Разузнавателните и контраразузнавателните служби са част от държавния механизм, които са специално създадени и предназначени за опазване на националната сигурност. Подчинени на тази обща цел, те имат своите особености в конкретните задачи и дейност, които ги отличават и обособяват във функционално, структурно, организационно и тактическо отношение. Тове е причината, поради която тяхната дейност е обект на внимание на две различни теории - теория на разузнаването и теория на контраразузнаването.

Специфичността в дейността на контраразузнавателните служби се определя от три фактора:

Първо, те се противопоставят на конкретни посегателства срещу националнтата сигурност - съзнателни, тайно извършвани действия или бездействия, с които се нанасят вреди на националните интереси. Посегателствата включват следните видове деяния:

* Деяния, които представляват посочени от закона приготовления, опити или извършване на престъпления. Те са с най-висока степен на обществена опасност, влизат в групата на тъй наречените тежки престъпления. В глава първа на Наказателния кодекс са под наименованието "престъпления против републиката", но някои от тях са визирани и в други глави на кодекса. В правната наука тези престъпления са разделени на две основни групи:

Първата грпа са престъпления, които посягат върху отношения, свързани с външната сигурност на страната. При тях се поставят в опасност държавната независимост, единството на нацията, териториалната цялост и суверенитет, военната мощ на страната.
Към тази група се включват тъй наречените предателски престъпления. Също така и шпионството в двете му форми: издаване или събиране с цел предаване на чужда държава или организация на сведения, представляващи държавна тайна, и поставяне в услуга на чужда държава или организация.

Втората група са престъпления, насочени срещу вътрешната сигурност на страната.

Към тях спадат изменнически престъпления, посягащи непосредствено на установения с Конституцията политически строй (на държавната власт) - опит за преврат, бунт и въстание; терористически актове, масов терор; задържане на заложници и поставяне условия на държавата за тяхното освобождаване. Тези престъпления водят до отслабване на властта, до нейното подравяне, а в някои случаи и до опасност от събарянето ѝ.

Към престъпленията, нарушаващи вътрешната сигурност, се включват и престъпленията, посягащи върху икономическата основа на страната: диверсия, престъпления против митническия и финонсовия режим, подкуп, корупция, организирана престъпност и др.

Към тези престъпления още спадат и деянията, при които се посяга на идеологическите основи на обществото.

Всички престъпления, включени в глава първа на Наказателния кодекс като противодържавни, а също и редица други престъпления, посочени в други глави и раздели на кодекса, оказват негативно въздействие върху националната сигурност, нарушават националните интереси на обществото и поради това са с повишена обществена опасност.

* Друг вид посегателства са противоправните общественоопасни деяния, които нанасят вреди на националната сигурност, но не представляват престъпления.

* Посегателствата могат да се изразяват и в създаване на условия и предпоставки за нанасяне на вреди на националната сигурност. Например пребиваващ в страната под дипломатическо прикритие разузнавач на чужда разузнавателна служба, който установява множество контакти с нейни граждани и събира "на тъмно" информация от тях. Той не извършва престъпление, не нарушава законите и административните разпоредби, но неговата дейност е обект на внимание на контраразузнаването, тъй като той се опитва да придобие разузнавателни позиции в страната.

* Към посегателствата са включват и събития и действия, с които се създават заплахи за националната сигурност.

В контраразузнавателната теория и практика на нашата страна понятието посегателство се отъждаствява с понятието подривна дейност. Това понятие се извежда от духа на Наказателния кодекс, в който се посочва, че престъпления против републиката се извършват винаги съзнателно и една от целите, които се преслядват с тях, е подронване на властта.

Втория фактор, определящ специфичността в дейността на контраразузнавателните служби, е, че те се противопоставят на конкретни сили, които извършват посегателства срещу сигурността на Република България. Това са външни и вътрешни сили, които, използвайки законспирирани средства и методи, извършват дейност, с която нанасят вреди на националната ни сигурност. Външните сили могат да бъдат държави, разузнавателни органи на чужда държава, различни организации, центрове, движения, сдружения, съюзи, фирми, групи или отделни лица, намиращи се основно извън територията на страната.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Контраразузнаване 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.