Копривщица


Категория на документа: Други


На основание Постановление на МС от 1952 година, през 1956 година е основана Дирекция на музеите в Копривщица, с което градът е обявен за град-музей. През 1971 година той е обявен за архитектурен резерват.

Дирекцията на музеите в Копривщица е най-голямата културна институция на територията на общината. Тя стопанисва и родолюбиво съхранява и популяризира богатото културно-историческо наследство на възрожденския град. Освен, че се грижи за 388 паметници на културата (12 от тях от национално значение), опазва, стопанисва, съхранява и популяризира четирите мемориални музея - на Любен и Петко Каравелови, Димчо Дебелянов, Тодор Каблешков, Георги Бенковски и двата етнографски - Ослекова и Лютова къща и постоянна действаща изложба.

За нуждите на Дирекция музеи са предоставени седем сгради недвижими културни ценности, в които е разположена администрацията на дирекцията и общинските музеи. Повечето от тях са ремонтирани през последните години.

Предстои връщане на собствениците й на Ослековата къща - една от най-красивите къщи в Копривщица, строена по време на Кримската война през 1853-1856 г. Интересна е със своята асиметрична архитектура, богата стенописна украса, дърворезби и етнографска експозиция, представяща бита на богато копривщенско семейство от средата на ХІХ век. Предстои и изясняване на отношенията с Лицея в Горна баня относно Гъркова къща.

В края на миналата година, м. ноември Дирекцията разкрива още една нова действаща Постоянна изложба "Копривщица - просветен център през Възраждането". В нея освен възстановки на килийно и взаимоучително училище е експонирана зала, посветена на копривщенеца Найден Геров. В постоянната изложба място намира информация не само за известните копривщенски дарители и учители, но и за известни български политици и общественици, родени във възрожденския град.

Институцията организира национални чествания на бележити копривщенци, младежки дискусии с представители на училища от цялата страна, поетични вечери, фолклорни надпявания, научни конференции, родови срещи, пленери, културни събития и други.

Дирекция на музеите е основният културен институт, организиращ културния календар от събития, провеждан ежегодно на територията на града.

В институцията се работи по финансиращи програми и проекти, с цел опазване и реставриране на движими и недвижими паметници на културата. Спечелени са 4 проекта по "Красива България" и са извършени строително-монтажни и реставрационни дейности в музеите на Любен Каравелов, Тодор Каблешков, Димчо Дебелянов, битов музей "Лютова къща". По програми на НЦМГИИ и Министерство на културата са реставрирани експонати от иконен фонд, Копривщенското ръкописно евангелие на даскал Рашо от 1644 година. По проект на Министерство на културата за отпускане на средства в размер на повече от 2 000 лева за закупуване на книги и научна литература за богатата музейна библиотека "Петко Теофилов".

В своята научно-изследователска и издателска дейност музейните работници освен системно да изучават епохата на българското възраждане, Априлското въстание, българското опълчение изследват и нематериалното културно наследство на града в различните негови области и аспекти. Събран е и продължава да се събира богат документален фонд от песни, обичаи, кулинарни рецепти, хумористични случки, предания и легенди, записани и проучени от стари хора. В голямата си част повечето от интервютата със старите хора се записват и качват на съвременни носители за възпроизвеждане на информацията, като по този начин остават и се запазват не само текстовете на песните, но и техните мелодии.

Дирекция на музеите издава пътеводители, в които се представя част от нематериалното наследство на града, популяризира в регионалния печат материали за живота и изявите на копривщенски певци и гайдарджии, участието на копривщенци в Националните събори на народното творчество и други свои инициативи.

Институцията разработва свой план на работни варианти за опазване и популяризиране на нематериалното културно наследство в своите музейни обекти, по който успешно работи. Основните области за разработването му, в които пряко участват и посетителите на музейните обекти са:
- "Текстил и занаяти", включваща производство и технология на копривщенски плъсти (нетъкани вълнени килими ); производство на гайтани за терлици и носии; производство и технология за тъкане на копривщенски кебета и черги; производство и технология за изработване на носии от Средногорския регион; технология и обработка на вълна (пране, влачене, предене, пресукване, багрене и др.);
- "Кулинария", включваща производство и технология на млечни произведения (прясно сирене, масло, извара, куртмач, ахчак и др.); производство и технология на месни произведения (луканки, суджуци, пастърми, саздърми, етреници и др.); производство и технология на тестени местни произведения (тутманик, баница, млин, зелник, качамак, кравай и др.); производство и технология на традиционни копривщенски ястия (пресол, триеница, топеница, попара с червен пипер, яхния със сини сливи, ошав, преложник и др.); производство и технология на сладка и копривщенски десерти; производство и технология на копривщенски вина и ракии;
- "Архитектура и приложно изкуство", включваща обходни маршрути из града с екскурзовод и запознаване с възрожденската архитектура на Копривщица; обучение и технология за рисуване върху керамика и дърво; курсове по дървообработване и дърворезба; калиграфия и иконопис (преписи на стари документи); религиозен туризъм в околностите на Копривщица;
- "Етнография и фолклор", включваща изучаване на народни песни, танци и хора; участие в копривщенска седянка с демонстриране на част от копривщенските занаяти и фолклор; изучаване на български обреди и обичаи с изработване на предмети от българския бит (сурвакарки, мартеници, кукли, булчински венци и други.)

В града се организират обучаващи семинари пред българи и чужденци, в които се демонстрират стари техники на производство и занаяти, като всеки от участващите отнася със себе си продуктът, който сам създава под вещото ръководство на музейните специалисти: рисувано от него керамично гърне, изтъкана черга в сувенирен размер и други.

Музейните специалисти разработват сценарии за пресъздаване на събития и обичаи, свързани с историята на града и неговото материално и нематериално наследство.

2. Читалище "Хаджи Ненчо Палавеев"

През втората половина на ХІХ век, като културни центрове на българското възраждане, се създават читалищата.

Те са типична за България обществена институция, която изпълнява учебно-просветителски функции и самодейност. Обикновено читалищата се състоят от библиотека и клуб по интереси където се развиват най-различни дейности от любителски школи по музика, танци, спорт, чужди езици,театър, литературни четения, отбелязване на обществено значими събития за града и празници, организиране на конференции и градски събрания. За разлика от селските читалища, в малките и средно големи градове читалищата разполагат със симфоничен или духов оркестър,смесен хор и народен ансамбъл.

В Копривщица през 1869 година се създава едно от първите 30 читалища в България. Наречено е Българско читалище в Копривщица. През 1870 година във вестник "Македония" в Цариград е публикуван първият устав на копривщенското читалище, който е дело на Найден поп Стоянов - главен даскал в Копривщица.

Читалището днес води богата и разнородна културна и просветна дейност. Старият му архив за съжаление е унищожен. Въпреки това, влиянието на копривщенското читалище е доказано за духовното развитие в региона.

Читалищното ръководство работи по няколко проекта на ООН, Министерство на културата, НФ "Култура" и други.

В него работят няколко школи и състави : Състав за стари градски песни; Състав за автентичен фолклор; Театрален състав за възрастни; Трупа за куклени представления - младежи; Школа и състав за народни танци - младежи; Детска вокална група "Щурче" и други.

Читалищното ръководство, посредством своите самодейци разработват и възпроизвеждат обичаите: "Напяване на пръстенете", "Копривщенска седянка", запазват много от старите копривщенски песни, наричания, обреди.

Преиздава се литература, носеща белезите и популяризираща нематериалното културно наследство на града, като: "Чъртици от музикалния живот на Копривщица преди Освобождението" на професор Райна Кацарова, "Свещеният огън" на професор архимандрит Евтимий, "Копривщица от точка зрение историческа, социална и икономическа" - етюд от Стоян Пранчов и други.

Читалището превръща сградата на Старото училище в Жив музей, в който се пресъздават седянки с дегустации на копривщенски гозби и ястия, показване на стари занаяти: тъкане на хоризонтален стан, предене на хурка, разчепкване на вълна с дарак; предене на чекрък и други. Възстановена е стая, пресъздаваща класно училище от средата на ХІХ век с прилежащите в нея ученически пособия и материали.

Възпроизвеждането на незабравими периоди от миналото на града, като избухването на Априлското въстание, превземането на Копривщица от руските войски през 1878 година и други благородни инициативи, свързани с духовното развитие на града, се осъществява с добрата съвместна дейност между Дирекция на музеите, Читалище "Хаджи Ненчо Палавеев", Национално дружество "Традиция" - клон Копривщица и Женско дружество "Благовещение".



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Копривщица 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.