Корупия и антикорупция


Категория на документа: Други


Досега "общите причини за корупцията" са били предмет на много различни изследвания за разлика от специфичните предпоставки за полицейска корупция. Основната причина за това е липсата на достоверни данни. Някои от проявленията на полицейската корупция не могат да бъдат установени чрез традиционни изследователски инструменти, каквито са например проучванията на общественото мнение (от типа на проучванията на Евробарометър или на Трансперънси интернешънъл). Опитът с корупционните практики в полицейските структури в САЩ и Западна Европа, които станаха публично известни в резултат на медийни разкрития или политически скандали, показа, че злоупотребите на високите нива в полицейската йерархия, както и тези, свързани с тежката и организираната престъпност са почти напълно скрити за класическите
изследователски инструменти. Макар самите полицейски органи да разполагат със сведения за динамиката на корупционните практики от този вид, те обикновено са недостъпни за външни изследователи, а в същото време рядко са систематично анализирани от антикорупционните отдели. Редица общи причини за корупцията в публичния сектор (в частност икономическите и културните фактори) са валидни и при полицейската корупция. Те могат да се обособят в две категории: структурни (т.е. причини извън обсега на полицейските сили) и институционални (причини, които са следствие на действията на самата полиция).

Кодекс на мълчанието
Една от водещите характеристики на полицейската институция е изключително силната лоялност, която свързва нейните служители. Тази лоялност се която обуславя нежеланието на служителите да докладват за неетично поведение на свои колеги. За това има редица обяснения. Естеството на противодействието на престъпността в градски условия може да доведе до засилване на подобен манталитет, особено когато поставените от висшестоящите задачи са нереалистично амбициозни. От друга страна, полицейската функция често се реализира предимно чрез патрули на малки полицейски екипи, които внезапно се сблъскват с реална физическа заплаха. Това изисква всички полицаи да си имат взаимно доверие и да си оказват взаимопомощ, дори когато това налага да се нарушат някои правила. Кодексът се прилага избирателно в зависимост от равнището на корупцията в полицейските сили.

Организационни фактори
Корупционните практики зависят от някои специфични черти в организацията на полицията:
• Наличие на автономни мрежи в рамките на полицията. Тези мрежи представляват затворени кръгове, които имат самостоятелен живот и минимално взаимодействат с останалия състав. Осъществяването на контрол над тях изисква изключителни усилия, а намаляването на контрола крие опасности от отклоняване от служебните задължения.
• Слаб външен надзор. Често такъв дори липсва, което позволява на корупцията да се промъкне "под радара" и да не бъде идентифицирана или
дълго време да бъде игнорирана до избухването на някой голям публичен
скандал.
• Политики на принципа "отговорността се поема от по-ниските нива". Това е още един индикатор за сегментирането между отделните равнища
в йерархията. Упражняваният върху висшите служители натиск за по - добри резултати може да ги подтикне да пренебрегнат нарушенията на правилата от страна на младшия персонал. При това в случай на възникване на проблеми висшестоящите не поемат отговорност за стореното и се крият зад парадигмата "правилата трябва да се спазват". Това поведение на свой ред може да породи недоверие и презрение от страна на нисшите чинове.
• Неясни указания, които могат да доведат до неволно отклоняване от правилата. Те също така затрудняват последващото санкциониране и разследване на провинили се служители.
• Прекомерни очаквания/изисквания. Първоначално дефинираната мисия
на полицията е да ограничи престъпността. От друга страна обаче, редица социално - икономически фактори, които са извън обхвата на дейността
й, често оказват по-голям ефект върху престъпността. Натискът върху полицията за реализиране на подобна мисия създава условия, при които
съществуващият кодекс на поведение може да бъде пренебрегнат в името
на "обществената кауза". Някои следствени техники, особено по дела срещу организираната престъпност, изискват дългосрочна инвестиция във
време, човешки ресурси и средства, необходими за справянето с тези сложни казуси. При това не може да се очакват положителни резултати
в краткосрочна перспектива. Поради тези особености натискът от страна
на началниците за оправдаване на направените инвестиции могат да доведат до пренебрегване на отделни процедури с оглед по-бързото приключване на разследванията и представянето на положителни резултати.
Други институционални фактори от типа на липсата на меритокрация в
рамките на полицията.
• Ниски стандарти при рекрутиране на полицейски служители.
• Изолиране на полицейските служители от другите социални и професионални групи обяснява по - високите нива на полицейска корупция в отделни страни - членки на ЕС.

Система за сигнализиране на корупция
Защита на даващите подкупи, които решат да сигнализират за съответна-
та корупционна сделка; в програмите за защита на информаторите биха
могли да участват омбудсмани и да се предвидят анонимни пощенски кутии, телефонни линии или специфични програми за защита на свидетелите.
• Въвеждане на подходящи канали за подаване на информация, които да
се използват от информаторите и да не пораждат подозрението на корум-
пиращите.
• Въвеждане на законово задължение за полицейските служители да докладват за установени случаи на корупция или за съмнения за такива, както и на съответни санкции при неспазването му.
• Прилагане на наказания за отклоняване от сигнализиране за корупция или за злословия по егоистични съображения.
В заключение бих желал да изразя и своето мнение върху корупцията в съдебната система и полицията. Независимо какви мерки , независимо от строгите санкции и наказания , корупцията в България ще продължава да расте, защото е станала наша национална черта, сраснала се е с нас и вече е част от нашият манталитет. На скоро попаднах на страница във Фейсбук наречена - Корупционна карта на България (link 1) , която ни дава шанс да сигнализираме за корупция във всички сфери на обществения ни живот и мисля, че това ще бъде един от най - добрите шедьоври описващи родната действителност, една карта на покварата.

< Използвана литература >

* Контролиране на корупцията - Робърт Клитгард, Изд. Сиела 2008 г.
* Анатомия на корупцията; АНТОЛОГИЯ , - Иван Кръстев изд. къща Златорогъ 2004г
* Корумпирани градове - Робърт Клитгард , Роналд Маклейн - Абароа, Х.Линдзи Парис,Изд. Сиела 2006г.
* Наказателен Кодекс на Република България, Нова звезда 2012г.
* Противодействие на корупцията в полицията - Център за изследване на демокрацията
* Link - http://www.vss.justice.bg/bg/decisions/2013-pril/Strategiq_2013.pdf

??

??



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Корупия и антикорупция 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.