Креативна комуникация


Категория на документа: Други


Софийски университет "Свети Климент Охридски"
Факултет по журналистика и масова комуникация
Връзки с обществеността

Курсова работа по дисциплина

"Креативна комуникация" на тема

Дефиниране на креативността. Креативност и талант.
Индикатори за креативни подходи.

Изготвил: Атанаси Петров Петров Преподавател: доц.д-р З.Райков
Курс: втори
фак. Номер: 80869

Съдържание :

- Дефиниция за Креативност
- Креативност и Талант
- Индикатори за креативни подходи
- Моята креативност
- Заключение

Дефиниране на креативността. Креативност и талант.
Индикатори за креативни подходи.

1. Дефиниране на креативността.

Креативността е умението ни да творим. Тя се реализира във вид на нови идеи и подходи в науката, културата, политиката и бизнеса, т. е. във всички динамични области на живота, в които има конкуренция. И точно това повишава ценността на творческите способности.
Креативността определя заниманията и кръгозора, чертите на личността и мотивацията, средата, в която растем и живеем. Не по-малко важни са интелектуалната гъвкавост и умението за мислене в различни посоки. Колкото повече различни варианти на решение на проблема можем да предложим, толкова повече шансове имаме да се натъкнем на нещо оригинално.
Едно от най-важните условия за креативността е собственото ни усъвършенстване. Усъвършенстването е духовна работа. Всяко творческо занимание ни помага да определим собствената си ценност, да намерим своя смисъл. А намирането на смисъла е важна духовна потребност, която ни отличава от всички други живи същества. Почти всички хора днес са се насочили към изкарването на пари, но работата, с която ги изкарваме, невинаги ни дава възможност за самоизразяване. А реализацията и уважението към себе си са едни от основните жизнени потребности. Когато не можем да ги удовлетворим, се чувстваме много зле. Ето защо е добре, че се увеличава броят на хората, които се занимават с творчество в чист вид - танцуват, пеят или пък посещават курсове по грънчарство. Пробуждайки творческото начало у себе, ние се променяме, променя се и животът ни. Този, който е направил творческите стъпки, става по-уверен и стабилен житейски. Започва да вижда нови възможности за творчески изяви, включително и в работата си. Или пък започва да си търси друга работа, където може да реализира креативността си. Креативност означава и умението да раждаш необикновени и находчиви идеи. В този смисъл "креативен" не означава точно и само творчески. Същността на творчеството е да откриеш и създадеш нещо качествено ново, което е много ценно. Това могат да бъдат естетически ценности, факти, закони и технически устройства. А думата "креативност", "креатив", се използва в областта на рекламата, маркетинга и управлението на персонал и означава нестандартен подход в изпълнението на дадена задача, а също и "поточно производство на идеи". Но не е достатъчно да умножаваме идеите си. Необходимо е да сменяме ъгъла, от който разглеждаме определен проблем, да сменяме "ъгъла на атаката" към него, така да се каже. От гледна точка на неврофизиологията важна роля за креативността имат и двете мозъчни полукълба. Най-креативните хора се отличават от останалите и с високо ниво на съгласуваност и взаимодействие на полукълбата на главния мозък. При решаване на математически задачи например свръхнадарените деца задействат и двете половини на мозъка си, докато останалите работят основно с лявата половина. Понякога творческият ресурс наистина е блокиран, ако например в семейството или пък в училище детето наистина е било убедено, че не е способно за нищо, то дори и като възрастен ще вярва в същото.
Погрешно се смята, че всички наши творчески способности са само вродени. Креативността се развива при обучение и занимание с творческа работа. Но главното е да имаме мотивация за това. Креативната личност усеща вътрешен подтик да твори. Любопитството ни, а не толкова знанието и възгледите ни за света ни правят тези, които искаме да бъдем. Да бъдеш креативен по отношение на себе си означава да можеш да си представиш за себе си нещо ново и много различно от това, което си си представял до момента и което е в момента. Независимо дали става дума за работа, семейството, или пък собствената ви външност.
Как обаче да развием своята креативност? Ето две идеи, които бихте могли да приложите в различни области:
> Група хора обсъжда идея, като последователно играят три различни роли: мечтател (фантазира идеята), реалист (изяснява как ще се реализира идеята) и критик (оценява дали идеята е осъществима и обозначава нейните слаби места).
> При създаването на своите филми пък Уолт Дисни графично обозначавал главния проблем в центъра на един голям лист. От него, като от ствола на дърво, рисувал клони, свързани с тази идея. И така това дърво на асоциациите се разраствало дотолкова, доколкото било необходимо, за да се реши задачата.

Наблюдава се обаче един повтарящ се модел на поведение, който Белски забелязва у креативните хора с множество добри идеи: наличието на талант и творчески порив невинаги е гаранция за тяхното успешно реализиране. Хората на изкуството са "над нещата". Над огранизацията, над планирането, над презрителните злободневни неща, които не са на нивото на творческото им вдъхновение. Именно този начин на разсъждаване е препятствието, което мнозина пълни с идеи хора така и не успяват да преодолеят и рядко реализират потенциала си. Всеки от нас може да се сети за такъв пример: умни, надарени с оригинална визия и способности млади таланти, които не успяват да достигнат успеха на далеч по-посредствени "творци", които обаче притежават дисциплината и огранизационните умения да довеждат своите малки идеи до край. Белски представя зависимостта между тези два фактора под формата на уравнение. Ако талантът се умножи по положените усилия, за голямо съжаление на хората, които имат 100 единици талант, но полагат 0 единици труд за впрягането му в действие, резултатите от начинанията им ще бъдат по-лоши от тези на хора с да кажем 40 талант, но и еквивалентни 40 положен труд. Само в съвремието като че ли думите "труд", "организация" и "неуморна работа" бледнеят пред погрешната концепция за гения на оригиналността и внезапното творческо въдхновение.

2. Kреативност и талант.

Талантът е по-трудно откриваем в човешкия мозък. Пример за това могат да бъдат надарени деца, които постигат ниво на развитие като при възрастни в сферата на музиката и езиците, но също и в математиката, географията, а по-често и в повече от една област. Те достигат впечатляващи нива на постижения бързо, често и спонтанно, обикновено започващи още от началното училище. Учени, също показват необичайни музикални, езикови, или художествени дарби като малки деца, но техните таланти живеят рамо до рамо с дълбока умствена изостаналост или, понякога, аутизъм. Това е доказателство на една от основните идеи, които децата учени ни предлагат, че генералната умствена дейност няма почти нищо общо с таланта. Едно интересно изследване на талантливи хора предполагат, че необичайни таланти в една област могат да представляват отговор на мозъка за проблеми в друга.
Спорът природа - наследственост на таланата няма да спре скоро, въпреки че изследванията накланят везната към природния произход на таланта. Високата наследствеността на някои таланти се предлага от констатациите, че еднояйчни близнаци, които са били отглеждани отделно са склонни да бъдат изключително сходни по своите таланти.
Основният момент е, че ние можем да си поставим за цел да развиваме тези качества с увереност, че мозъците ни ще си сътрудничат, поне в механичен смисъл.

Креативността може да се забележи в това колко често отричаме, че я притежаваме. Имаме навика да казваме "немога да пея", "немога да творя", "немога да рисувам". Ограничаме и вижданията за креативност с това, че рисунките ни не са достатъчно добри за изложба или гласът ни не е подходящ за кариера в музикалния бизнес. Но всъщност креативността не е само форма на моментна умствена активност, но тя е вкодирана в човешкото същество.

Психолозите разделят креативността на ежедневна и видна. Ежедневната креативност се дефинира на базата на две критерий - оригиналност (нещо ново) или смисленост (комуникацията с други). Тя засяга ежедневието ни, на работа или у дома и се изразява, както в ежедневното започване на нови начинания "от нулата",
така и в постигането на цели, чрез умни и оригинални идеи за разрешаване на проблеми т.е. основата на креативността е не "какво правиш", а "как го правиш", независимо от това дали си мениджър, готвач, музикант и тн.

Видната (великата) креативност се различава от ежедневната по това, че тя има дълбок замисъл и често е последвана от парични награди или признания. Нейната същност е промяната в дадена култура. Написването на велика форма на текст, създаването на бестселър или платинен албум например. Тя води до разпознаваемост от обществото и академично признание.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Креативна комуникация 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.