Крепости през османския период


Категория на документа: Други


 Останките от Флорентинската крепост се намират в м. Валя Тучилор, при с. Флорентин. До XVIII тя е почти запазена, а днес са останали основите от стени с градеж от ломени камъни и бял хоросан с баластра. На средновековна карта от 1394-6 г крепостта е изобразена близо до Видин, с крепостна стена със зъбери и три кули. Вероятно е била превзета със Видинското царство, към което е принадлежала. В документи от XV крепостта все още се споменава като действаща и в добро състояние. От османски регистри става ясно, че вътре е бил настанен турски гарнизон. Описвана е като "важен град" или "силна крепост върху скала, която е пазена с усърдие от власите". Крепостта се споменава в документи свързани с описания на различни нападения. Очевидно бродът при Флорентин е бил удобен за преминаване. През 1740 г австрийския капитан Щад прави рисунка на самата крепост. От нея се вижда, че е с малки размери и се състои от голяма кула в средата и една малка ъглова, които заедно със стените завършват със зъбери. Ако се съди по облика й е била построена не по-рано от XII-XIII в. През 1862 г Феликс Каниц описва само основите й.

Средновековната крепост на Видин известна още с името Бабини Видини Кули или Баба Вида се намира на Дунавския бряг, на нисък и равен терен. Западни автори го споменават като Бидино, Боден, Бодан. Сравнително пълно описание за османскяи период на крепостта е оставил Евлия Челеби през 1475-76. Има форма близка до квадрат на площ ок 5000 кв.м. Състои се от две крепостни стени, 11 кули и дълбок и широк ров. В градежа личат различни строителни периоди. По време на османското владичество вътрешната крепост претърпява промени при преустройството й за отбрана с огнестрелна артилерия. Кулите (без 3 и 4) са срнати до равнището на стените, а зъберите са зазидани или сринати. По-късно стените са надградени и са направени тухлени отвори за топове с наблюдателници. Изградени са и засводени помещения в един или два реда покрай стените на вътрешната крепост, а от външната й страна са добавени контрафорси, няколко казармени помещения и резервоар. Към османската епоха се отнася и преоблицоването на външната стена, която огражда крепостта от 3 страни и има 2 кули. Друг обект от османския период е Калето, което през 18 в е ограждало тогавашния град. То е построено поради непрекъснатите австрийски нападения през 18 в. Така Баба Вида остава като цитадела вътре в града. От документи от този период се установява, че в крепостта имало постоянен турски гарнизон. Градът става плацдарм за нападенията към Централна Европа и често е средище на военни действия.

Съдбата на Ломската крепост засега не може да се изсясни поради липса на археологически данни. Вероятно е разрушена от турците през 1396 г или при похода на Сигизмунд. Не са ясни и писмените сведения, които са запазени до днес със споменатото име Ломград, катрум Лом. В началото на 18 в е споменат вече като паланка, а укрепяването му се е наложило след поредната австро-турска война. Вероятно просъществува до 19 в, когато Ф.Каниц описва обитавано само от турци Кале с квадратен, висок землен вал и кръгли бастиони по ъглите. Имал е порти на Ю и З страна.

Крепостта при Никопол се намира на стръмен хълм до западния край на едноименното селище. Разкопки на крепостта се провеждат от 1967 г насам. Значението на крепостта нараства особено по време на Второто българско царство. При нея се намира и удобен брод, който на левия бряг се пази от по-малката предмостова крепост на Никопол - Холъвник. На 03 юни 1395 г е превзет от Баязид I с измама и след това става военно-административен център с многочислен гарнизон. Едно описание от ср на 15 в представя Никопол като дълъг и тесен, със силна крепост на върха. Има крпепостни стени от две страни, които се спускат към реката с кръгли кули, а при самата река има дървена палисада. Пред стената, която е към вътрешността на страната има ров. Извън крепостта имало незащитени жилищни квартали. Евлия Челеби описва Никопол през 1651 г като важен средищен град като горната крепост е с квадратна форма и 26 кули. Имал 2 порти между двете крепости - пристанищната долу и стръмна на хълма горе. Долната крепост е сравнително по-малка. Като извор за града трябва да се отбележат и два плана на града от 1718 и 1745 г. Според тях двете крепости са на запад от жилищните квартали. Крепостта е взривена от руснаците по нареждане на ген, Кутузов през 1811 г. и след войната турците строят ново укрепление.

Холъвник, който носи и турското име Тон-биргоз се намира срещу Никопол, на отсрещния, по-нисък бряг. Западни автори я наричат и Малък Никопол или просто Кула (Куле, Торем Турна, Турнул, Пиргос). Разкопки са проведени между 1936 и 1944 г. Крепостта възниква ок 13 в и има форма на неправилен многоъгълник със околовръстен ров, крепостна стена и голяма кръгла кула в средата. Ровът също е многоъгълен и е широк 6 м и дълбо 2,5 м. Стените му са облицовани с грубо обработени камъни и пълнеж от ломени със хоросанова спойка. Вътрешният зид на рова се явява и крепостна стена с вход при СИ стена. Другият вход на Ю стена на втората крепостна стена и има 2 кули - четириъгълна и триъгълна. Първоначално тази вътрешна крепостна стена е била кръгла с полукръгли кули. Тя също е взривена при изтеглянето на русите през 1828 г.

Средновековният Свищов се намира на върха Чуката, който е хълм в града със стръмни склонове. През 1961 г са извършени сондажни разкопки, при които са установени 2 културни пласта. Горният е от османската епоха, а долният от Второ Бг Царство. В изворите се споменава като Субесткастро, Цвиста. Крепостните стени са двойни и очертават неправилен многоъгълник, със стени от грубо обработени, ломени камъни с нередова зидария, хоросан и пълнеж от дребни камъни. Имат и сантрачна система. Едиснственото описание на града е от Евлия Челеби от 1651-2 г. Според него той е с 4-ъгълна форма, 7 кули, порта на И страна. Крепостта е използвана до 1810 г когато турския гарнизон капитулира пред руските войски, които после я взривили.

Русенската крепост не е проучвана по археологически път. Разрушена е до такава степен, че местоположението й трудно може да се установи. По случайни находки се прдполага, че се е намирала на Калето, където сега има военен клуб. Крепостта се среща и с имената Роси, Йергьоги, Русико. Подобно на Никополската, срещу Русенската се намирала крепостта при Гюргево и често двете се споменавали заедно или с едно и също име. По описание оставено от Валериан дьо Ваврен крепостта е имала квадратна форма, 4 ъглови кули, но е наречена село. Според Евлия Челеби е имала и ров. През 1811 г градът е запален, а укрепленията взривени.

Силистра или Дуросторум, Доростол, Дръстър, Тристреа, Еристиа, Триест, Дрестер е проучен частично чрез археологически разкопки. Очертават се основно три основни строителни периода. При османското нахлуване на Балканите тя става сцена на непрестанни военни действия и честа смяна на завоевателите. Стратегическото значение на крепостта през османската епоха не е намаляло, а дори нараства. За облика й през 16-17 в се съди основно по писменни сведения. Имал неголяма крепост (700-750 м), във формата на лък с широката част откъм Дунав с две кули в ъглите. От другата страна има широк ров и 11 кули, зъбци и бойници по стената. Имала е два входа на З и Ю стена. През 18 в е оградена с ново за времето си укрепително съоръжение. Крепостта е взривена през 1811 г от войските на Кутузов.

Пъкуюл Луй Соаре или Плоска, Пекуй, Пакуй също е използвана през част от османския период. Останките от крепостта са е СИ ъгъл на острова. Речният ръкав между него и левия бряг разрушава острова и част от крепостта. Крепостта вероятно е имала правоъгълна форма. В СИ ъгъл има основи от овална кула, а на С стена врата с проход и надвратна кула. На И стена се е намирала пристанищната порта. Пристанището е пазено с две правоъгълни кули. Крепостта съществува до 15 в.

На двете височини, между които се намира град Хърсово са разкрити крепостни зидове. На по-високия се намират останки от античната крепост Карсиум. Среща се с имената Хърс, Хръс. На билото на хълма сео чертават три концентрични крепостни стени от три различни епохи. Най-вътрешната е най-късна и най-запазена. На С й стена има следи от 2 правоъгълни кули като до И има потерна. З и И стена стигат до Дунав и завършват с по една правоъгълна кула. За османския период има оставено описание от Евлия Челеби. Крепостта нямала ров и е сравнително голяма. Врати имала от Ю и З. Градът се спускал от Ю страна.

Град Облучица, Обрущица, Облисица, Облушица или на турски Исакча възниква на мястото на римския Новиодунум. Това е потвърдено от археологическите проучвания проведени там. Тази крепост също е пазела удобен за преминаване брод. Според Евлия Челеби има четириъгълна форма с една врата като града се намирал извън крепостта. Според друг пътешественик от 1677 имала 4 кули и високи стени. Крепостта е разрушена при множеството руско-турски военни стълновения през 18-19в.

Средновековният град Калиакра се намира на най-издадения нос на българското крайбрежие. Заради високите и стръмни скали не се е наложило изграждане на околовръстна стена за крепостта. Има укрепителна система от три отбранителни линии само откъм сушата. Трите линии делят площа на вътрешен, външен и подград. Цитаделата-замък също е ограден със стена във вътрешния град. Пред крепостната стена на вътрешния и външния град имало ров, вратите били оформени като кули, а подградът имал землено укрепление и кула. Земленото укрепление се състояло от три ниски вала и плитки ровове пред тях. Пристанището се намирало в залива от З страна на носа. То се среща в карти от 16-17 в, което говори за значимостта му и през османския период.

Името на Каварна, Карнава е засвидетелсвано в множество писмени извори от периода на ВБгЦ и италиански морски карти, документи на цариградкста патриаршия, руски докумнети и т.н. След като турците възстановяват властта си в крепостта след разгрома на Владислав III Ягело, крепостта повече не се споменава в изворите. Вероятно е изоставена и постепенно разрушавана. Градът продължава да съществува, но е назоваван село. Единствените останки от крепост се намират при средновековното пристнаище на Чиркман баир, където преди това е бил античния град Бизоне.

Името на Карвуна изчезва от селищния списък още кр 14 в, въпреки че е бил областен център през цялото време на съществуването си. Тя се локализира въз основа на морски карти. Замяната на името с Балчик става вероятно още със самото завладяване на града от турците.

Издигането на Варна в значителен търговски център и главно пристанище се дължи най-вече на плодородната област, в която се намира. Стапонския възход на града още от 14 в се отразява на стопанския му облик още тогава. Градът е завладят от османските войски още 1389 г. Поради препокриването на средновековния със съвременния град основните изводи се правят въз основа на писменни данни. Крепостта на града оцелява до 1830, а цитаделата до 1908 г. В различнте извори се споменава за Замък Варна или Кастел. През 1656 г Евлия Челеби пише, че крепостта има квадратен план с бойници и зъбери и 4 кули в ъглите, а пред самата стена имало ров. Крепостта разполагала с много топове. Според Венцел фон Броняр през 1786 г от Ю страна на града имало кастел във форма на многоъгълник с 5 големи и 8 по-малки кули, а от С имал и ров. Според руски планове и описания от 1828-1830 г цитаделата имала 12 кули. В нея имало арсенал, който представлявал друга цитадела. Най-точен е плана от 1829 г на Н.Данилеевски. Според него крепостта е с почти правоъгълна форма, с 13 кули (по 4 на С и И, 2 на Ю и 3 на З). Имала и по-ниска стена, която ограждала крепостта само без Ю стена. През 1830 г руснаците я взривяват като остава сао цитаделата с 3 кули станали известни като Барут хане. Тя е разрушена 1908 г. Според плана от тогава цитаделата е правоъгълна с вътрешен двор и две големи засводени помещения. З стена, част от крепостната, имала 3 кули.

Името на цариградския квартал Галата било пренесено върху много градове и крепости на Балканския п-ов включително и малката Ченоморкса крепост близо до Варна. Тя неизменно се споменава заедно в Варна, тъй като имала по-удобно пристанище и допълвала варненското. Вероятно попада под соманска власт заедно с Варна през 1389 г. След разгрома на Владославовите войски Галата вече не се споменава в писмените извори. Вероятно скоро след битката е изоставена. Селището до крепостта се е запазило.

Несебър е разположен върху малък остров с площ от 25 хта. От гледна точка на фортификационната система на градовете и крепостите на Балканския п-ов през Средновековието внимание заслужава преди всичко укрепването на З стена на Несебър и на главната му порта. Тя е зашитена от 6 кули. През 1396 г попада за първи път в ръцете на турците. За кратко през 1403 г е отстъпена на Християнската лига и в частност Мануил II Палеолог. В следващите десетилетия Несебър непрекъснато преминава от ръце в ръце и често е сцена на военни действия. Окончателно попада в турски ръце след падането на Константинопол през 1453 г. Данните показват, че въпреки известния упадък не е бил преустановен трафикът на венециански и генуезки кораби и изнасянето на продукция.

Средновековният град Анхиало е бил разположен недалеч от дн. Поморие в м Палеокастро. Единствената уязвима точка била от ЮЗ. Съдбата му е сходна с тази на Несебър, като данни за фортификацията му почти няма, тъй като не се провеждани системни археологически разкопки.

Името Скафида влиза в често в средновековните карти от 14-16 в. Локализирането на града е особено точно направено от братя Шкорпил. На Ю бряг на Мандренското езеро, до с. Скеф. Крепостта е имала четириъгълна форма със кули в ъглите и ров от страната на шийката на п-ва Кале бурун. Днес всичко е потопено под езерните води. На брега на оттока на езерото са разкрити останки от голяма квадратна кула, която е пазела подстъпа към крепостта и е служела за светещ ориентир.

П-ов Урдовиза е на 35 км Ю от Созопол. Среща се като Бориза, Оркуиза, Верниза, Уердиза, Вердиз и т.н. През 19 в братя Шкорпил установяват наличието на на стена с две кули и ров пред нея при най-уязвимата част на п-ова. Урдовиза съществува до 17 в когато населението се премества във вътрешността на Странджа в с. Визица.

Средновековният Созопол е разположен върху п-ов Скамни, който е в Ю край на Бургаския залив. Рисунка от 16 в показва провлакът, който е защитен от стена усилена с четвъртита и 2 кръгли кули. Там не са провеждани системни проучвания и данните са откъслечни. Все пак се знае, че съдбата на града е сходна с тази на другите черноморски пристнаища като Несебър и Анхиало.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Крепости през османския период 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.