Крепостното строителство в Източните Родопи през Средновековието. Античният и Средновековен град Перперикон.


Категория на документа: Други


 Шуменски университет "Епископ Константин Преславски"

Факултет хуманитарни науки

Курсова работа

по практика по археология

тема:
"Крепостното строителство в Източните Родопи през Средновековието

Античният и средновековен град Перперикон"

Изработил: ..................................

Специалност: Български език и история

Крепостното строителство в Източните Родопи през Средновековието

Античният и средновековен град Перперикон

През последните двадесет години представата за Средновековието в Източните Родопи решително се промени. От една страна, бяха осъществени редица археологически проучвания, при които целенасочено се търсеха следи от богатото минало на този край. От друга страна, откриваните данни за материалната култура бяха успешно свързани със сведенията от средновековните писмени извори. Така стана възможна реконструкцията на историята в областта Ахридос или Мора - двете наименования, с които са обозначавани Източните Родопи през средновековните векове. Според тези изследвания животът бележи значителен подем след IX в. Както може да се очаква, предишните две столетия са засвидетелствани археологически по-слабо. Общата криза във Византийската империя след края на Античността се отразява и на бита в Източните Родопи. Все пак остават и развити градове като древния Перперикон.

Политическата и икономическата стабилизация в IX в. се наблюдава отлично в археологическите обекти от плодородните земи по средното и долното течение на р.Арда. Точно тогава се изграждат двете средища на духовната и светската власт в Ахридос - епископския манастир "Св. Йоан Продром" в днешния гр.Кърджали и областният център с епископска резиденция под Перперикон. Наоколо пък се оформя мрежа от селища, църкви и манастири.

Всички данни сочат, че през IX-X в. Източните Родопи са имали специален статут в рамките на Византийската империя. Още преди много години беше изказана хипотезата, че регистрираната чрез оловни печати, но неотбелязана в нотициите епископска катедрала Ахридос, вероятно е имала автокефален статут и е била подчинена директно на Вселенската патриаршия в Константинопол. Многобройните печати на епископи на Ахридос от Перперикон, открити при разкопките от последните години, подкрепят тази идея.

Но наближаващата 100 екземпляра колекция моливдовули от този важен обект постави и други важни въпроси. Оказа се, че огромната част от получаваната кореспонденция е пристигала директно от Константинопол, и то от императорската канцелария. Това даде възможност да се заключи, че през IX в. под Перперикон се е намирал областният център на Ахридос. Преобладаващите печати на императорски чиновници показват, че земите на областта са се ползвали със специален статут, най-вероятно на василикат(личните земи на василевса). Естествено те са били подчинени не на най-близкия административен център Филипопол, а директно на на държавните служби на византийската столица. Същевременно се допуска, че под Перперикон е функционирала и втора резиденция на епископите на Ахридос, което се доказва от откритата голяма и красива църква, както и от многобройните предмети, свързани с изповядването на християнската религия. Така на това място са се съчетавали светската и духовната функция, а и двете насочват към особения статут на Източните Родопи в този период.

В същата насока е и първият известен писмен документ за Ахридос - дарствената грамота на великия доместик на Запада Григорий Бакуриани от 1083 г. Основавайки прочутия Бачковски манастир, той му подарява различни земи, сред които две села в Ахридос - Сиконий и Хапетикий. Интересно е, че докато при другите дарения е обозначена административната област(тема), откъдето са взети, в този случай районът е упоменат само с географското наименование.

В самия край на XI - началото на XII в. В империята настъпват важни административни промени, авързани с идването на власт на новата династия на Комнините. Представители на провинциалната аристокрация, те ограничават существуващата централизация и засилват значението на областите, създавайки много нови единици. Именно в оловните печати от тази епоха пловдивският управител е споменат като стратег на темата "Мора и Ахридос", както и на "Ахридос и Филипопол". По-късно пък се появява огромната четирисъставна тема "Филипопол, Берое, Мора и Ахридос".

Първо се появява името Ахридос, а по-късно двете наименования се срещат заедно и явно обозначават различни области. През XIII в. от изворите напълно изчезва името Мора и тогава цялата област се нарича Ахридос. По-късно, през XIV в., се получава обратното - областта вече се отбелязва с името Мора. По всяка вероятност през XIII- XIV в. с Ахридос и Мора се визира една и съща област - по средното и долното течение на р.Арда.

В самото начало на XIII в. византийската административна система претърпява сериозни изменения. Големите теми се разпадат на множество по-малки единици с по-един град за център. Това е наложено главно от съображения, свързани с отбраната. Старите центрове на теми - обикновено големи равнинни градове, са вече труднозащитими в новите исторически условия. Новите селища се изграждат по труднодостъпните планински върхове и представляват здраво укрепени крепости. Така и четирисъставната филипополска тема се разделя на три части - "Ахридос", "Стенимахос и Цепина" и "Берое", като последната преминава към освободената българска държава. Филипопол остава във втората област, но престава да бъде административен център.

Така Ахридос се превръща в самостоятелна област. Новата структура изисквала възобновяването на старите и построяване на нови градове, които не закъснели да се появят. Изворите са оставили техните имена - Мнеакос, Хиперперакион (Перперикон), Устра, Ефраим, Кривус и Патмос. Някои включват към тях и Черномен, но за това няма достатъчно основания. Всички тези крепости са били здрави твърдини с подчертани стратегически функции. Освен тях в областта е имало много по-малки крепости, чиито руини днес се откриват по археологически път.

С изключение на Кривус и Патмос, градовете на Ахридос вече са идентифицирани и локализирани. Перперикон е на 15 км североизточно от Кърджали над с. Горна крепост. Непристъпната Устра се намира на стръмен скален рид над днешното с. Устрен до гр. Джебел. След доста колебания твърдината Ефраим бе идентифицирана с високо запазените руини до стената на яз."Студен кладенец" над с. Рабово.

Приема се, че областният център на Ахридос през XIII-XIV в. е бил здравата и голяма крепост Мнеакос. Макар историческите сведения да са оскъдни, нейната локализация е приета почти единодушно - в долината на Средна Арда, на няколко километра източно от гр. Кърджали при сегашното с. Широко поле.

Укрепените градове на Ахридос са съществували до втората половина на XIV в. Заедно с процъфтяващите манастири и селища, те са били опожарени и изоставени по време на Гражданската война във Византия през 1341 - 1346 г. и при последвалото османско нашествие

ПЕРПЕРИКОН В последно време се говори много за свещения град Перперикон, който се намира на 15 км от гр. Кърджали. Това понятие е свързано с древните култови практики, изповядвани от дълбока древност на каменния масив. След масираните археологически проучвания от 2001 - 2002 г. се оказва, че скалите на Перперикон са обожествени още от времето на неолита (края на VI - началото на V хил. пр.Хр.) Първият голям разцвет на светилището от епохата на късния енеолит (IV хил. пр. Хр.), когато се появяват грубо изсечени в камъка култови ями с натрошена керамика в тях.

Вече в къснобронзовата (XVIII - XII в. пр. Хр.) и ранножелязната (XI - VI в. пр. Хр.) епохи Перперикон се превръща в гарндиозен култов център. В скалите са изсечени стотици помещения, като са отнети хиляди тонове камък. Към края на старата и началото на новата ера, градът е в своя завършен, класически период. Вече може да се говори за неговата инфраструктура, обхващаща най-общо четири елемента. На самия връх е мощно укрепеният Акропол, свързан с намиращия се непосредствено под него от югоизток и също така отлично укрепен Дворец - светилище. От север и юг на Акропола се развиват огромни подградия, които още не са разкривани ои археологически път. Все пак добре се вижда, че те са оформени по подобен начин на Акропола и Двореца, с изсечени в скалите улици и сгради край тях. Около Перперикон и по плодородната долина на р. Перперешка са процъфтявали множество селища, чиито останки днес могат да бъдат изследвани.

Проучванията на крепостните съоръжения са в начален стадий, така че това, което може да се каже е още етапно и непълно. Практически още липсва план на укрепителната система, защото усилията са били най-вече съсредоточени в проучване на култовите и дворцовите съоръжения. Оказва се, че Акрополът е бил ограден с мощна крепостна стена, достигаща до 2.8 м. На повечето разкрити сектори тя е унищожена до първия ред или направо до скалата, където обаче може да се проследи по направените засечки за захващане на каменните блокове. Над нищожните останки от античната епоха се откриват различни преустройства от ранновизантийския (V - VI в.) и различните средновековни периоди. Находките от археологическите разкопки свидетелстват, че крепостта и градът на хълма Перперикон са съществували без прекъсване до края на XIV в.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Крепостното строителство в Източните Родопи през Средновековието. Античният и Средновековен град Перперикон. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.