Крепостта "Маркели"


Категория на документа: Други


Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"

Крепост "Маркели"

Илияна Вангелова

Пловдив 2013

Средновековната крепост Маркели е един от най-забележителните средновековни паметници в днешна Южна България. Намира се на 50км от Бургас и на 7,5 км западно от Карнобат.Разположена на възвишението Хисар, което е част от Източна Стара планина, крепостта е била важен военностратегически център и е охранявала единствения път към Върбишкия и Ришкия проход, това я превръща в един от най-важните средновековни центрове. Повече от 120 години крепостта заема важно място в осмислянето на средновековната българска история и интерпретирането на българо-византийските политически и военни взаимоотношения през периода на Първото българско царство. Явява се най- голямото и мощно старобългарско укрепление пред източностаропланинските проходи Ришки, Върбишки, Веселиновски, Айтоски и най-голямото укрепление в Тракия от началото на ІХ в.

Останките от архитектурни сгради свидетелстват за съществуването на мащабен средновековен паметник.Общата площ на Маркели е 460 декара, а дължината на крепостните стени е 530 м. Площ на оградената от крепостната стена територия - 14,6 декара;
Площ на източното разширение - 3,8 декара;
Обща дължина на стената на източното разширение по най-вероятното трасе - 150 метра;
Денивелации на отделните части от крепостната стена:
* северна - от изток към запад - 15 метра;
* южна - от изток към запад - 17 метра;
* източна - от север към юг - 2 метра;
* западна - от север до най-ниската точка - 9 метра, от най-ниската точка до югозападната кула + 7 метра;
Защитните ровове и валове, обграждали крепостта като пръстен, могат да се видят и до днес. Те са едни от най-големите изкуствено изградени укрепления открити до сега на Балканския полуостров. над 10 м височина на вал и над 3 м дълбочина за ров. Оформеният между двата вала в южния край на крепостта дол, както и понижението на терена между втория вал от юг на север и подножието на южната крепостна стена също нямат естествен произход. Те показват местата, от които са изземвани земни маси при изграждането на валовете. Внушителният обем на земните валове създава и първоначално визуално впечатление за естествени форми на релефа, особено при наблюдаването им от подножието на крепостта. Крепостта е била непристъпна, а при обсада се снабдявала с вода чрез специално изградено водно съоръжение свързващо града с близката река. Това е многопластов християнски култов комплекс, разположен в най-високата част на възвишението и в централната част на крепостта, състоящ се от раннохристиянски мартириум от V век и трикорабна базилика от VI в. През VІІІ в. при серията сблъсъци на империята с България този християнски храм е разрушен и върху неговите руини през ІХ в. или в самото начало на Х в. е изградена еднокорабна старобългарска черква, която пряко се отнася към Преславското културно влияние. Най-късният културен пласт в този многослоен християнски комплекс е кръстокуполна черква от ХІ в., просъществувала до ХІІІ в. Тя е интересно от архитектурна и строителна гледна точка съоръжение, богато украсено с мозайки, мраморна пластика и стенописи.

Друго разкритие, представляващо строителен шедьовър е водоснабдителното съоръжение. Изградено е по западния склон на възвишението, непосредствено до протичащата река Мочурица. Близки и аналогични съоръжения с такова предназначение са тези от Царевец и Червен. Представлява сложна строителна система: кули, резервоари за вода и тунел, свързващ крепостта с реката. Самото водоснабдително съоръжение е в пряка връзка с античен-късноантичен и средновековен мост, построен в миналото върху река Мочурица. Мостът се явява единствената проходима връзка между Стралджанското и Карнобатското блато. Изградените около крепостта валове и ровове от ІХ век са най-големите и добре запазени старобългарски землени укрепителни съоръжения на Балканския полуостров.

Маркели най-вероятно била построена по времето на византийските императори Анастасий I и Юстиниан I, за да защити територията на Византия от вражески набези. През 756 г. край пограничната крепост се води битка между българския кан Винех и Константин V. От гледна точка на българската военнополитическа история и култура на Първото българско царство най-завладяващ момент в историята на Маркели е преобразуването й от ранновизантийски град в прабългарски лагер, откъдето България развива настъпление срещу Византия - Адрианопол, Константинопол.

Резултат от археологическите проучвания на Маркели са не само архитектурните останки от укрепителни съоръжения, култови, жилищни и стопански сгради, но и множество стрели, накити, печати. През 2007 г. бе открита ценна колективна находка от ХІ-ХІІ век от общо 37 монети, от трима императори. Открити са и много артефакти като бронзови монети от VI-XIII век, фрагменти от графитни рисунки, керамични мозайки и бронзови средновековни печати.

В 792 г. според Теофан Изповедник император Константин VI е разбит при Маркели от войските на българския хан Кардам.

През 811 г. император Никифор използва Маркели като изходна точка за похода си в България, при който е разбит и губи живота си от Хан Крум.

Византийската писателка Ана Комнина пише, че в 1089 година баща ѝ - император Алексей I Комнин използва крепостта за база при нападенията си срещу печенегите и куманите.

Предполага се, че Маркели е разрушена през 1090 г. при куманското нападение над Византийската империя.

Част от крепостната стена с вход към кула:

Водоотбранителната кула на левия бряг на р.Мочурица:

Църковен комплекс:

Напречен разрез на един от валовете:





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Крепостта "Маркели" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.