криминалистика


Категория на документа: Други


• биологическо /вкл. биопсихологическо/ - обясняа престъпността с физическата и психическата структура на лицата, извършващи престъпления, наследствена обремененост и т.н.
• социологическо – обяснява престъпността с такива социални условия като нуждата, бедността, миграционните и урбанистичните процеси; разлика с 1то в методите и в използваните от другите науки знания.
• компромисно - биосоциално
Биологически теории и концепции.
Концепция за родения престъпник: Чезаре Ламброзо /1836 – 1909/, основател на антропологичната школа в криминологията, бил е затворнически лекар ; “Престъпният човек” /1876 г./ - престъпникът не се формира, а се ражда такъв, в него съществуват чертите на дивака, лесно се отличава по външния си вид. Ламброзо изучава престъпниците по техните антропологични, антропометрични, биологични и психологически признаци, разработва цяла таблица на родения престъпник, в последствие я разширява, като вкл. демографски, социални, климатични и др. показатели /мултифакторност, ендогенни и екзогенни фактори/. Ламброзо приема, че и в природата съществуват същите престъпни посегателства, приема, че има престъпници по страст, по навик, случайни /т. нар. псевдопрестъпници/. Ламброзо той първи формулира като научен проблем биологичната детерминация на престъплението /биологична наследственост/, повлиян е от социалдарвинизма, приема тезата, че в човека е вкоренен инстинктът за извършване на престъпления, проистичащ от борбата на видовете за съществуване, въвежда емиричните методи на изследване, изследва видовете убийци – убийци, крадци и т.н.

Рафаел Гарофало /1851 – 1934/, последовател на Ламброзо, утвърждава идеята за родения престъпник. “Криминология” /1895 г./ - търси причините за престъпленията в несъвършенствата на човешката природа, която е неизменна, търси обаче и социални фактори, обособява няколко групи престъпници и предлага законодателни мерки: престъпниците с психически аномалии, които са неприспособими към социалната среда, трябва да бъдат лишавани от живот, тези, които могат да бъдат интегрирани, трябва да бъдат затваряни в определени заведения.

Енрико Фери – според него съществуват различни криминогенни фактори, които взаимодействат помежду си, не само биологични. “Криминална социология” /1893 г./, и той мята, че биологичните и психологичните причини са решаващи, смята за фактори и годишните времена, частта от денонощието, алкохолизма и т.н.
Конституционално учение за престъпността, 20те г. на мин. век, зависимост между конструкцията на човешкото тяло и престъпното поведение. Ернст Крегнер – астеричен, атлетичен и пиктически тип строеж на тялото.

Расови теории, 30те г. на мин. век – основават се на по-високата престъпна активност сред по-нисшите раси, основават се на обективни статистически данни без да обръщат внимание на социалните причини. Хутън смята, че всички раси имат биологически несъвършенства.
Акселерация и престъпност – ускорено телесно /соматично/ и полово развитие на юношите в сравнение с минали поколения, обосновава се връзка с престъпната активност, най-вече при формите на престъпна дейност, при които насилието е съществен елемент. Няма единство по този проблем, при някои подрастващи води до промяна в индивидуалната ценностна система – отчуждаване от семейството, нова среда от лица с предимно антисоциална насоченост, стремеж за себеутвърждаване, самостоятелност /рисково с оглед степента на зрялост/ > необходимост от специфични мерки за превенция и контрол.

Клинично направление – Жак Пинател; престъпността се представя като социално заболяване, изходен пункт е личността на престъпника /в клиничен, не в наказателен план/, определят се терапевтични средства за въздействие – криминологично решение.
Теория за наследствената обремененост, възниква с откриването на гените нач. На 20ти век, провеждат се изследвния на родословието на престъпниците, оказва се, че има доста осъдени, но данните не са представителни, тъй като се основават на подбрани отделни случаи.

Близнашки метод – също не е представително проучване, еднояйчните близнаци реагират еднакво в аналогични ситуации, обяснява се чрез генетиката, като се игнорира обстоятелството, че близнаците се формират като личности в една и съща среда.
Теория на хромозомните аномалии – в 1,5% от случаите се откриват хромозомни аномалии. Допълнителна мъжка хромозома – причина за повишена агресивност.

Теория за ендокринната прдразположеност – свързана с функциите на жлезите с вътрешна секреция, влияят на емоционалното състояние.

Биопсихологично направление, приложение на психоаналитичната теория на Фройд, двойнствен характер на човешката личност, върху поведението аказва влияние не толкова съзнанието, колкото безсъзнанието, престъпността представлява една от разновидностите на конфликта между примитивните инстинкти /сексуалните влечения, влечението към власт, комплекса за малоценност/ и моралния кодекс, установен в обществото. При повечето хора тези инстинкти се трансформират в социално приемливи форми на поведение, но недостатъчността на психологични контролни механизми водят към даден инстинкт.

Теории за психопатичната предразположеност
Неофройдистка теория за фрустрациите, фрустрацията е остро преживяване, свързано с внезапно разрушаване на надеждата за постигане на цели, води до взрив на агресивно/ разрушително поведение, лесно поддаване към извършване на престъпления.
Последна промяна ( 01 Jun 2007 )



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
криминалистика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.