Критичен анализ на: ролята на източна европа в геополитическата конфигурация на континента


Категория на документа: Други



Трите имена на студента: Йоана Иванова Пеева
Факултетен номер: 11130027
Критичен анализ на: Ролята на Източна Европа в геополитическата конфигурация на континента
Размер на резюмето: 10 020 знака
Дата на предаване: 30.11.2012


След разпадането на СССР ролята на Източна Европа придобива все по-голямо значение в международните отношения и геополитическата конфигурация на Стария континент. Преди този момент вниманието на силовите центрове е насочено в далеч по-различна посока. Интересът към този регион започва да се проявява чак след като тези страни за получават статута на независими държави. Държавите Грузия, Беларус, Армения, Украйна, Азербайджан и Молдова стават обект на интерес от 3 различни страни, а именно Европейския съюз, Съединените американски щати и Русия. Това е причината авторът д-р Александра Шаповалова да нарече Източна Европа "зона на конкуренция между основните силови центрове". Една от тезите на автора, които са изложени в текста, е фактът, че трите силови центъра не са постигнали успех до момента за стабилизирането и регулирането на страните от Източна Европа. Както и това, че източноевропейските страни не съумяват да се възползват от конкуренцията и споровете между водещите силови центрове на европейския континент, за да стабилизират и да постигнат едно по-организирано и консолидирано общество.

Големи промени настъпват в следствие на разпадането на Съветския съюз. Това довежда до радикални изменения на световната политическа карта и полага основите на интереса на САЩ, Европейския съюз и Русия към източноевропейските страни. В текста си авторът развива тезата, че след тези събития Русия губи влиянието си над източните постсоциалистическите страни. И това е самата истина, тъй като тези страни вече не са зависими от Русия така, както не са зависими от страните от Европеския съюз и САЩ. Това свое твърдение обосновава с фактите за увеличаващите се конфликти и конкуренция между различните заинтересовани от това източноевропейско пространство страни. Неоспорим е фактът за наличието на различни конфликти в това пространство - с Русия, между самите постсъветските страни и вътре в самите тях. Тези конфликти създават много по-големи проблеми и пречки за евентуалните опити за консолидиране на това пространство, независимо от кого са инициирани. Авторът твърди, че ситуацията е много сложна и за това вина имат всички основни играчи на арената. Доказва го с факта, че никой не се заема по-задълбочено с конфликтите, никой не се опитва дори да предложи решение на проблемите или да ги реши цялостно. Всеки един от играчите използва създалата се ситуация, за да получи собствени облаги. Друго доказателство, което използва авторът, за да защити тезата за трудната ситуация в конкретното пространство, са сложните взаимоотношения между Русия и Украйна, които опитвайки се да неутрализират влиянието една на друга, пропускат възможността да засилят влиянието си в източноевропейското пространство. Също така отново се пропуска възможността за обединяване на този регион. Дори при опита за създаване на Общо икономическо пространство, включващо страните Русия, Украйна, Казахстан и Беларус, първите две не съумяват да постигнат съгласие и да изградят двустранно сътрудничество по между си, което от своя страна да даде като резултат едно по-консолидирано и организирано източноевропейско пространство. "Оранжевата революция", както споменава авторът, е кулминационен момент в развитието на тези събития. Дава предспоставките за отстраняването на Русия от процеса за търсене на решение на проблемите в Украйна. За сметка на това се засилва ролята на Европейския съюз, който до момента е предпочитал да запазва неутралитет и определена дистанция от тези събития. Като неговата намеса се оказва наложителна като посредник за решаването на кризата. Авторът показва и позицията на САЩ в тази напрегната ситуация, а именно запазване на досегашната политика, която води по отношение на страните от Източна Европа, без да се забелязват значителни промени. Аргументира се с това, че щатите остават доволни от положението и ролята, която играят в него.В текста се поддържа и тезата, че до някакво решение би се стигнало след като Украйна стабилизира отношенията си с Русия. И това да бъде постигнато въз основа на взаимодействието на Русия със Западна Европа. И това твърдение е напълно логично, тъй като влиянието на Русия е по-силно от това на Украйна и е основен фактор, влияещ на украинската политика. Но влиянието на Запада е много по-силно и от това на Русия. Затова е необходима обвързаност помежду им, за да могат да се решат проблемите в постсоциалистическите страни и Русия да придобие там ключова роля.

Всички тези събития и факти водят до извода, че се засилва ролята на Източна Европа в геополитическата конфигурация на континента. Неоспоримо е твърдението, че в това пространство броят и размерите на конфликтите е много голям; превръща се в зона на конкуренция между основните силови центрове - САЩ, Европейския съюз и Русия. Техните интереси постоянно се преплитат и арена на "битките" им в повечето случаи се оказва точно това враждебно постсоциалистическо пространство. Източна Европа се превръща в едно от местата с най-засилен интерес от страна на големите играчи в геополитиката и в същото време не се забелязва да има значителни промени в процесите, протичащи в него. Ситуацията, обаче, не се оказва никак добра. Няма строго определени правила, нито граница, чието пресичане да води до по-сериозни последсвия. Страните от Източна Европа не са ориентирани към принадлежност към нито един от силовите центрове и това позволява множество своеволия. Всеки един от играчите действа самостоятелно без да се съобразява с някакви правила. Правилата в случая се оказват само и единствено интересите, от които са водени и които така упорито се стремят да постигнат враждуващите страни. Всяко действие се разглежда различно от всеки играч и съответно провокира разлчни ответни реакции.

Друг проблем, който изтъква д-р Александра Шаповалова, е това, че действията се водят индиректно; няма никаква откритост по отношение на конкуренцията за влияние в това пространство. И това е самата истина, защото липсват каквито и да е преговори или опити за постигане на някакви системни компромиси и решения по тези проблеми. Налице са само действия, последвани от съответните продиводействия. И това става повод за ескалиращото напрежение, на което никой от основните силови играчи не обръща внимание. Тревога поражда само засилващото се влияние на САЩ и Европейския съюз в границите на Източна Европа. Като по-тревожно се оказва влиянието на САЩ. Русия се оказва в конфронтация и с щатите, и със Съюза. И всички тези конфликти и многополюсните политики на силовите центрове засилват ролята на източноевропейското пространство.

Конфронтацията между Русия и Европейския съюз се засилва след като Русия започва да приема като заплаха плановете и перспективите за присъединяване на източноевропейските страни към Евросъюза. Това би означавало, че задълженията и функциите, с които до този момент е била ангажирана Русия, ще бъдат поети и реализирани от Европейския съюз. Като се разчита на това, че Брюксел ще използва традиционните си методи за сходство между страните-членки чрез различни стимули, които да ориентират източноевропейските страни към европейската идентичност, характерна за всички страни от Европейския съюз. Авторът правилно констатира, че конфликтите между водещите силови центрове само се натрупват над тези, които вече съществуват в това враждебно пространство. Но те не променят по никакъв начин ситуацията, не пораждат дори малки предспоставки това пространство да бъде стабилизирано и интегрирано. И това е напълно логично, имайки предвид, че проблемите в Източна Европа представляват една малка част от проблемите на европейската политика като цяло. Противоречията между Запада и източноевропейските страни са далеч по-маловажни от тези с Русия. Те не са определящи, а по-скоро структурни. Това е и причината влиянието на това пространство да остава все така слабо и без особено значение за основните силови играчи. Неоспорим е фактът, че за да се преодолеят конфликтите между играчите е необходимо първо да се нормализира ситуацията в Източна Европа. Трябва на първо място да се решат проблемите в спорното пространство и след това да се търси консенсус за общата политика и планове за действие на Запада, САЩ и Русия. От своя страна и постосоциалистическите държави правят множество грешки, пропускат много възможности. Една от които да се ориентират до някаква степен към някой от силовите центрове и да оставят в неговите ръце вземането на важните решения по икономическите и политическите въпроси. Макар и ангажирали се до някаква степен да помогнат на страните от източната част на Европейския континент, трите силови центъра не постигат компромис и не успяват да демократизират и стабилизират пространството.

Като резултат от фазата на конкурентност се стига до стратегическа безизходица. Нарасналото напрежение пък води до открит въоръжен конфликт. В крайна сметка нивото на напрежение в източноевропейското пространство постепенно намалява и се създава обща нагласа за сътрудничество.Няма коренни промени, така че силовите центрове запазват завоеванията си на основни играчи и позициите си в тях. Има промяна в степента на влияние над източноевропеските страни. Влиянието на Русия отслабва за сметка на това на Европейския съюз. Констатацията на автора е правилна за това, че Брюксел успява на наложи общи структурни и политически рамки - нещо, което Москва не успява в продължение на няколко години. Страните се оказват най-накрая малко или много регулирани и стабилизирани, макар да имат огромни отличителни разлики със страните от Евросъюза. До колко, обаче, действията на Съюза са успешни е много съществен въпрос. Те предлагат на държавите от Източна Европа мрежа от стимули и стратегии за участие в интеграционния процес, които се оказват доста далечни от съществуващата реалност и методи, които движат политиката в този момент в постсъветските страни. Тази обвързаност между Източна и Западна Европа бележи промяна в геополитическата конфигурация на континента и това няма как да не бъде забелязано от Русия и съседните страни. Но промяната отново се оказва несъществена, защото Брюксел не се ангажира напълно с предотвратяването на негативните последици от тези действия. Дори не опитва да установи напълно влиянието си в това пространство. Оставя страните от източната част на континента да се борят с последствията без да притежават необходимите ресурси и влияние, чрез които да се справят с множеството си проблеми. Тази ситуация дава възможността на Русия отново да окаже някакво влияние в този регион. Тя цели да ограничи конфликтността, да се установят "правилата на играта", които да запазят статуквото и също така да се координират отношенията й със Запада в източноевропейското постсоциалистическо пространство. За постигането на благоприятни условия, авторът твърди, че е необходим прогрес в развитието на отношенията на Русия от една страна с останалите водещи силови центрове и от друга страна със самите държави от Източна Европа. Също така д-р Шаповалова вярно предполага, че ако Русия поддържа отношения само в едната посока, това ще я доведе до задънена улица. Обосновава тезата си с факта, че в този случай Русия ще загуби съществени позиции в геополитическия баланс на източноевропейското пространство и че не би имала средства, каквито притежава Европейския съюз, да си ги възвърне.

В заключение д-р Александра Шаповалова като преподавател в Дипломатическата академия към Министерството на външните работи на Украйна изразява едно доста истинно и съществено мнение, че макар Източна Европа като пространство в геополитиката да няма съществена самостоятелна роля, имайки предвид разпокъсаността, липсата на организация и принадлежност към някой водещ силов център, има много важна структурна роля в геополитическата конфигурация на континента. Оказва се, че решаването на проблемите на постсъветските страни е ключовият елемент за една стабилна политика в Източна Европа, от което следват благоприятните взаимоотношения между водещите силови играчи и цялата геополитическата конфигурация на континента.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Критичен анализ на: ролята на източна европа в геополитическата конфигурация на континента 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.