Култови практики в Тракия от края на II - началото на I хил. пр. Хр. в контекста на археологическата ямна култура


Категория на документа: Други




Великотърновски университет
"Св. св. Кирил и Методий"

На тема:
Култови практики в Тракия от края на ІІ-началото на І хил. пр. Хр. в контекста на археологическата ямна култура .

Изготвил: Проверил:......

Още от древни времена, преди заселването на славяните и прабългарите на Балканският полуостров, днешните български земи са били свидетели на раждането, разцвета и крахът на множество племена, народи и култури. Всяка една от тях, чрез своето присъствие, е оставила своят отпечатък върху земята и историята ни, като своеобразно завещание. Днес археологическата наука анализирайки това завещание, под формата на веществени (материални) паметници и писмени сведения, се опитва да върне към живот същността, съдбата, идеите и красотата на този отдавна изчезнал свят. Българските земи винаги са заемали кръстопътно положение между двата континента Азия и Европа, между Изтока и Запада и в много отношения това предопределя техните връзки, постижения и историческо развитие. Те винаги са били точка на преплитане не само в политическо но и в културно, религиозно и култуво отношение. Изключение в това отношение не прави и най0 древното население по нашите земи, известно по именно- траките.

Тяхната култура и история също са синтез между много фактори и влияния. За тях пръв дава сведения старогръцкият историк Херодот (5в. пр. Хр.),които споменават че през Іхил. пр. Хр.древни траки били един от най- многобройните народи в Европа. Днес е известно че, те са били една водещите политически сили на своето време,(участието им в Троянската война; Одриската държава) много преди идването на славяните и прабългарите. Но особено внимание заслужава и тяхната култура, която също е достигнала завидни висоти. Когато говорим за нея е нужно да отбележим, че тя отразява преди всичко техните представи и вярвания за природата, живота и смъртта. В основата си те имат самобитност и своеобразно развитие, но същевременно изпитват и силното влияние първо на древноелинската, а по- късно и на универсалната римска цивилизация.

1

Особено място в религиозните вярвания на траките заемал култът към мъртвите и свързаните с него погребални обреди. От всичко което знаем в тази насока става ясно, че за разлика от древните гърци , които са вярвали в съществуването на подземно царство на Хадес (където отивали сенките на мъртвите), то траките са вярвали в безсмъртието на човешката душа. Освободена от тленното тяло, което само е пречило на нейното усъвършенстване, душата получава своето безсмъртие и тръгва към безсмъртният живот. Според траките поставеното в земята тяло добивало божествената сила на Богинята майка, затова в обичайте на траките съществували и двете погребални практики - трупополагане и трупоизгаряне. Като във вторият случай огънят е имал пречистваща функция. Своята символна натовареност носят и външният вид и оформянето на самият гроб, но те също така са и индикатор за материалното и обществено положение на тракиеца преживе. Колкото по- високо положение е имал той, толкова повече грижи са били полагани за изграждането на последният му дом (показател за това могат да бъдат вида и количеството на погребалните дарове).

В най- ранният вид тракийски погребения мъртвите са положени в земята с крака, свити към корема, а главата към тях (т.н. поза хокер). Такова положение има зародиша в утробата на майката и може би точно това са искали да наподобят древните траки с този обред- връщането им в майката земя за нов живот. На някой места по тези скелети личат и следи от червена охра - цветът на кръвта и живота, който трябва да се възроди в тях чрез този култов акт. По- късно в ранно желязната епоха се появяват и погребения във урни. Това обикновено са керамични съдове поставени в малки ями и затрупани с камъни. В основата на този вид най-ранни погребения стой изграждането на т.н."гробна яма". Тя може а бъде с правоъгълна, правоъгълна със заоблени ъгли, елипсовидна, овална, трапецовидна или неправилна форма.

2

Може да е вкопана или насипана вторично. Някой от ямите дори са били облицовани с дърво, камък или тухла. Размерът на ямите са в широк диапазон от колкото в тях да бъде положено дете до колосални изкопи с дължина до 5, и дълбочина до 6м., каквато е една от ямите в некропола при Горна Слатина. Гробните ями са характерни за ранно бронзовата епоха, където са дали и името на културата- ямна. Използването и продължава до последното десетилетие на приложение на тракийските погребални практики. Към "ямната култура" могат да се причислят и още един вид паметници - "обредните ями". Въпросът с тяхната интерпретация обаче е спорен, тъй като не всички ями от този вид могат да бъдат причислени към погребалните или след погребалните култови практики. Това зависи изключително от тяхно местонахождение ( в могилата, в основата на могилата, и извън могилните насипи);форма ( кошеровидна, цилиндрична) и съдържание ( празни с въглени или пепел, животински кости, счупени или цели съдове, дребни предмети и най-рядко човешки кости). Не са случаите в който този вид паметници са бъркани с боклучни ями (пр. случаите от Дойранци и Старосел). Затова изброените по-горе характеристики имат при определянето на вида и предназначението им. Обредните ями са въведени в научно обръщение с публикациите от некропола в Дуванлии; само в една от могилите - Куковата са открити нас сто ями. Обредните ями се разделят на "жертвени", "култови" и "ритуални". Проучените до сега у нас ями се отнасят към различни периоди от края на ІІ- цялото І хил.пр.н.е.,като най-активно им използване е във времето- VІ- ІІІ в.пр.н.е.. Очевидно , е че те са обект на хилядолетна обредна практика и дори само този факт прави интереса към тях оправдан.
Първата група от обредни ями - тези открити в и под могилни насипи - са определени като "жертвени" или "ритуални", тъй като местонахождението им недвусмислено насочва към връзка с култа към. мъртвите .

3

Въпреки това основното им предназначение остава спорно и поради неопределената им датировка не могат напълно ясно да бъдат свързани с погребението в могилния насип. Например





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Култови практики в Тракия от края на II - началото на I хил. пр. Хр. в контекста на археологическата ямна култура 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.