Култура на предприемачеството или защо и как общата стопанска култура влияе върху предприемачите


Категория на документа: Други


Глава 3. Култура на предприемачеството или защо и как общата стопанска култура влияе върху предприемачите
3.1. Кратки исторически бележки върху културата на българското предприемачество
Различията в културите и последиците от тях
Някои от по-общите последици3 произтичащи от културните различия, на равнище "стопанство" са примерно следните: съществуването на драстични различия в лихвените равнища по кредити и депозити4 (такива различия, както показват данните, няма нито дори и в страните в преход от централна и източна Европа); неоценяване на невъзвратимия национален и личностен ресурс - времето; негативното отношение към спазването на дисциплината; напускането на работа без разрешение, закъсненията; неспазване на транспортните разписания и пр; неизпълнението на договорите и задълженията произтичащи от тях; инертност, неинициативност и липса на стремеж за самонаемане; отсъствието на добри предприемачески практики и позитивни предприемачески образци от средствата за масова комуникация.
Някои от основните последствия, които произтичат от различията в предприемаческите култури, могат да бъдат определени така: липсата на мащабно мислене, замах, липсата на стремеж към разширяване на бизнеса при успех, с цел придобиване на преимущества от икономия от мащаба; пренебрежение към клиента, липса на системна работа за привличане и задържане на клиентите; пристрастност към показния лукс и разхищения без това да се основава върху съответните приходи и сигурност на бизнеса; отсъствие на социална отговорност на българските предприемачи; непрекъснат стремеж към ползване на привилегии, отстъпки, намаления, преимущества от страна на държавата; пренебрежително отношение към икономията на време и др.
3.2. Формиране на българската "невидима мрежа"и влиянието й върху българското предприемачество

Специфичните природно географски условия на живот и развитие на българите

При делова среща, когато контрагентът закъснява или служителите или работниците отсъстват в първия работен час, или когато автобусът не идва навреме и пр. обикновено българите имат едно не много добро, но ефективно извинение - ние сме в България, тук всички правят така.
Не така е обаче в Швеция, Норвегия или друга северна страна. В тези страни разписанието на транспортните средства е източник за сверяване на часовниците. Там хората са 5 минути по-рано на работа, на среща, на спирката и пр. Те са определено по-добре организирани и по-точни. Една от причините е свързана с ниските температури - евентуално закъснение за автобуса при минус 25 градуса може да се окаже фатално. На тази географска ширина природата (като един най-важните източници за формиране на обективните условия) е принудила индивидите в продължение на хиляди години за да оцелеят, да бъдат по-дисциплинирани, по-точни и в крайна сметка по- организирани, не само като отделни индивиди, но и като общности.
Условията на живот са толкова тежки, че възпроизводство на индивида е довела до необходимостта от оптимизиране на всички фактори и най-вече на тези, върху които индивидът може да влияе най-ефективно - организационните. Адаптирайки се, индивидът е променил своите лични и групови норми и правила, след като не може да направи същото с природните условия.
Това не е валидно обаче за южните страни. Това, че автобусът идва с 2, 3 и повече часа закъснение или изобщо не идва, принципно не променя ритъма на живот. Тук времето почти няма значение. За сметка на това природата се е погрижила всичко да бъде придобивано с много по- малко труд или почти без труд. Следователно, цената на възпроизводството на индивида клони почти към нула.
Това ни дава основанието да считаме, че природно географското разположение на една нация е един от важните фактори в развитието на нейната предприемаческа култура, който "придърпва" индивидите в една или друга посока и подпомага формирането на определени поведенчески норми. Неговата функция е да бъде един "килим", от "топлината" на който расте определена предприемаческа култура, при това колкото по-ниска е тя, толкова по-висока е самата култура, т.е. зависимостта е обратна.

Системата за духовно развитие на българското общество
Общоизвестен факт от дълги години е, че службите и церемониите в българската църква трудно достига до обикновения човек, тъй като се извършват на старобългарски език. Твърде неясно е за кого е предназначена проповедта и каква функция изпълнява - за тези, които не я разбират, или за самооправдание на проповедника за изпълнен дълг.
Между нашата църква и обществото съществува дългогодишна празнина, липса на духовна сходимост и общи ценности. Православната църква у нас живее свой живот, който е чужд и твърде отдалечен от ежедневните духовни и морални нужди на хората и не ги обслужва духовно, каквато е самото първоначално призвание на църквата като източник на духовни норми и правила. При това можем да твърдим, че това не е само в последните 50-60 години.
Какво е отношението на православната църква към спестовността, към печалбата, към отговорността за добре свършената работа, към изпълнението на договора, към социалната отговорност на бизнеса и пр. и къде то е отразено? Какви са стопанските морални норми и етика на православната църква, има ли такива и ако има, по какъв начин те стават достояние на хората, които са призвани да сътворят материалната основа на битието?
Задаването на аналогични въпроси към католическата или протестантската църква се счита за напълно правомерно. Съществуват множество издания,5 които напътстват, формират и насочват действието на предприемачите и в същото време предлагат практически решения и съвети, което съвкупно дава едно от разумните обяснения за несъмнените успехи на днешната западна предприемаческа култура.
Отсъствието на ясно дефинирани и прилагани морални норми и правила в стопанското поведение на преобладаваща част от българските собственици и предприемачи е пряко следствие от пълната незаинтересованост на българската православна църква от духовните проблеми на предприемачите. 6 Анализирайки причините за това, Бл. Колев пише: "За България този процес е малко по-специфичен. Историческите условия през този период налагат: създаване на държава, в която се елиминира варварството; духовно единение за сметка на отхвърляне на езически традиции и вярвания; еманация на държавното начало чрез отхвърляне на родово-племенното; изграждане на обща за прабългарите и славяните социално-класова структура и на единен аристократически управленски пласт" (Колев, Бл., 2002, с. 90). Решаването на тази цивилизационни задачи за приобщаването на българската държава към Европа е ставало по насилствен начин, което е предпоставило за столетия напред ниската ефективност на наложената отгоре религиозна система.
Именно тези факти и констатации относно бездействието на българската православна църква са основание за нашето предположение, че стопанският интерес и етика на православната църква се изчерпват единствено с проблемите на владеенето на свещоливницата.

Гражданското общество
А. Градът и неговите функции за създаването на гражданското общество
Основната форма на локализацията на всяка една гражданска съобщност е градът. Той е "люлката" на гражданско общество. Въпреки че са били основатели на четири държави, българите трудно могат да бъдат свързвани със създаването на градове. Историческите факти сочат, че гърците, финикийците и римляните са създавали своите градове като крепости, в които са давали възможност да живеят не само управляващите, но и управляваните - гражданите. Това е създало обективната, т.е. материалната основа да се развиват и най-вече запазват постиженията на обединените усилия на гражданите. Така те се осигурили обективните условия за натрупване и най- важното - за съхраняването на знанията и уменията в различните области на производството, занаятите и културата и пренасянето им от поколение към поколение.
За разлика от тях българите са създавали крепости, т.е. чисто военни укрепления, имащи само военно, но не и гражданско значение. Нещо повече, турските завоеватели с по-ниска гражданска (феодално-племенна) култура са засилили тези тенденции, като са разрушили всички български крепости. Новоизгражданите крепости отново са имали само военни цели, обслужващи турската
експанзия в Европа. Този процес продължава до началото на ХIХ век. Така знанията, уменията и примерите от добрата стопанска практика на стотици поколения българи са били изтривани, не са били акумулирани, наслоявани, за да бъдат използвани от следващите поколения 7. По тези причини, българският град като своеобразен акумулатор на научни, културни, образователни, социални и стопански натрупвания (знания, умения, социални практики, традиции и културни ценности) никога не е играл водеща роля, освен в годините на края на турското робство и след Освобождението ни.
В този смисъл материалните основания за изграждането на гражданското общество у нас имат твърде кратка - около 125 годишна продължителност (от 1878 до 2005 г.), което в чисто исторически план е нищожно малко време.

Б. Основните идеи на гражданското общество
Равенството
Народностните общности, основаващи се върху религиозните, културните, езикови ценности на православието, формират православната културна общност. Тя се идентифицира преди всичко с част от страните от т. нар. в близкото минало "източен блок". С достатъчно основания можем да твърдим, че основна социална концепция, под влиянието на която се е формирала и развила тази общност през ХХ век, е марксизмът8.
Основната съставна част или системообразуващ компонент на социалната концепция на марксизма9 е идеята за равенството при разпределение на благата. Без да влизаме в дискусия относно основните теоретични тези на този социален и икономически модел, ще маркираме само две констатации относно ефективността на модела.
(1) В мотивационните характеристики на модела на равенството липсва идеята за саморазвитието10. Целите във всички етапи на развитието на този тип общество са външно задавани. Отпадането на индивида като източник на целеполагане и придаването на тази функция на единния икономически център и възприемането на външно задаваните цели като водещи, води до деструкция на цялото.
(2) В организационния модел на равенството се реализират социални инструменти като отказът от идеята за индивидуалната отчетност и справедливост на индивидуалното заплащане, което в продължителен план води до незаинтересованост на индивида.
Последствията, които регистрираме днес в условията на прехода към пазарно стопанство от многогодишното функциониране на стопанската практика върху идеята за равенството и отказа от индивидуалната отчетност и заплащане, са:
(1) недоволство от размера на получаваното възнаграждение на голяма част от работниците,
които са получавали в миналото незаработени по качество и труд възнаграждения;
(2) неумението на голяма част от новите собственици и мениджъри да изградят ефективни системи за оценка на индивидуалния принос и да въведат справедливост в заплащането на труда. В потвърждение на този извод са оценките, които предприемачите дават за мястото на различните управленски инструменти за съгласуване на интересите във фирмата;
(3) инертност, неинициативност, липсата на стремеж за собствен бизнес, желание дори и на младите хора да работят като наемни работници, а не като само наемащи се.

Дилемата "индивидуализъм" / "колективизъм"
Различните общества осъществяват едни и същи цели (като развитието на обществото, създаване на богатство и пр.), като използват различни инструменти. Твърде много са доказателствата, че основен отличителен белег на западната цивилизация е нейният изключителен индивидуализъм. В общия случай те са сведени до неприкосновеност на равните права, свободата на избор, правото на частна собственост, ненарушимостта на договора, свобода на придвижване, свободата на коалиране и асоцииране, зачитане правата на другите и др.
Неговият най-успешен пример е американската предприемаческа система, изградена върху корените на пуританската етика, опираща се върху идеята за "спасението чрез труда", създаването на "земен рай" и опрощаване "правенето на пари".
Никоя друга култура така ясно и недвусмислено не убеждава индивида, че неговото основно призвание е "сам да реши", "да направи нещо свое", да предприеме нещо. Никоя друга култура не е поставила в своите първооснови култа към икономията на време (известен като "времето е пари"). Нито една друга култура не е издигнала в култ спазването на клаузите на договора, плащането на задълженията към другите, честността, включително и към държавата, общността и пр. В резултат на което няма друга култура, която да е дала повече Нобелови лауреати, повече патенти, иновации и пр.
Но не само индивидуализмът позволява постигането на такива резултати. Същите блестящи резултати показват и някои от азиатските страни, които в никакъв случай не могат да бъдат обвинени в индивидуализъм. Напротив, в основата на тяхното успешно развитие стои колективизмът. Според изследователите на японската производствена култура, както в системата за управление на качеството, така и в системата за иновации, доставка на материали и пр. стоят правила и норми, които са присъщи на "групата", "колектива", "семейството". Ако опишем част от тях, то примерният списък би изглеждал по следния начин: взаимопомощ, честност, самовзискателност, умереност, прилежност, самоконтрол, преданост към нормите и традициите и пр.
Сравнението между нормите и правилата на двата типа общества е поле на множество изследвания11 и теоретични дискусии. В тях водещо място заема името на Х. Хофстеде (Хофстеде, Х., 2001), главно поради вътрешната логика и подреденост на неговата теоретична концепция. Неговата идентификация на четири основни измерения на организационната култура, а именно: властово разстояние, индивидуализъм-колективизъм, мъжествен-женствен и избягване на несигурността, има една много важна недооценка, която отбягва от погледа на изследователите, които виждат в теорията на Хофстеде универсален управленски инструмент. Неговата теория е вярна само в рамките на оценката на взаимоотношението между работещите на договор (наемни работници и служители) и съответната национална културна среда. Тя има за цел, както подчертава и самия Хофстеде, да изясни как влияят нормите и правилата на предприемачите вътре в организацията, за преодоляване на културните различия. Тя не дава рационално решение на въпросите, касаещи взаимоотношенията "предприемач-национална култура", които имат различна мотивационна нагласа от наемните работници.12 Излизането извън теоретичната схема на Хофстеде обаче дава неочаквано полезни резултати. Ако направим съпоставителен анализ между основните елементи на културата на индивидуализма и колективизма и се опитаме да открием кои от нормите на поведение са идентични и в двете противоположни социални конструкции, ще установим, че това са: само оценката; само критичността, само взискателността, спазването на правилата и зачитане правата на другия. Следователно, съществуването на едни и същи характеристики на индивида в двете противоположни социални нагласи подсказва:
(1) несъстоятелността на тезата за противопоставянето им или от крайната им поляризация;
(2) съществуването на друг културен трансмитер, неизползван от Хофстеде, и проявяващ се на друго равнище на действие.
Това ни подтиква да считаме, че колективизмът или индивидуализмът като социални конструкции и модели сами по себе си не осигуряват успешното развитие, а само доколко те съдържат или установят, изработват и прилагат практически правила, механизми и техники за персонификацията им, за ежедневната им употреба.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Култура на предприемачеството или защо и как общата стопанска култура влияе върху предприемачите 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.