Културно наследство на келтите


Категория на документа: Други




Великотърновски университет "Свети свети Кирил и Методий"

Исторически факултет

Реферат

На тема: Културно наследство на келтите

Изготвил: Петя Маноилова
Етнология, ІІI курс
Фак. номер: 00099-Е

Келтите са може би една от най-древните паневропейски цивилизации, а келтските обичаи и божества имат съществено влияние върху ранното християнство. Появата на келтите се датира около VIII-VII век преди н.е., но има доказателства и за по-ранното им присъствие на континента. Има дори археологически доказателства за келтското присъствие на територията на днешна Франция и западна Германия около 1200 години пр. Хр., но повечето археолози асоциират началото на келтската цивилизация с Халщатските разкопки /Hallstatt /на територията на днешна Австрия - Oberösterreich (Upper Austria). Затова и първият период на келтската история се нарича прото-келтски в Швейцария. А вторият е Ла Тене 500-15 пр. Хр. Ла Тене се намира в Швейцария.

Римляните наричат келтите - "Гали", а гърците - "Келтои", но и на двата езика тези думи означават "варвари". През V - III век пр.н.е. келтите са непобедими, те окупират по-голяма част от Европа на север от Алпите, а през III век пр.н.е. тръгват и на юг. Около 281 г. пр.н.е. те стигат земите на днешна България и основават царство, наречено Тиле /Thile/, а след това продължават похода си на юг, влизат в земите на днешна Турция и в Анадола основават най-южното келтско царство, наречено Галатия /Galatia/. Галатия съществува над 300 години /според различни източници и повече/, но Тиле явно е било "трън в очите" на траките, които елиминират това царство през около 218 г. преди н. е.

Предполага се, че келтите са пристигнали на Британските острови през V-IV век преди н.е. По това време основната част от келтите е живяла на Континента, но с укрепването на Римската империя и походите на легионите, Британските острови и провинция Бретан във Франция са останали най-сигурни места. Римляните нападали островите няколко пъти и когато Англия /England/ е била превзета, келтските кланове се преместили към по-далечните земи - Ирландия, Уелс и Шотландия. На практика в тези земи келтското влияние никога не е било прекъсвано и затова в днешни времена повечето ирландци смятат, че имат келтски корени. Много съвременни жители на Ирландия, Уелс, Шотландия и Бретан /Франция/ говорят на келтски диалекти.

Келтските езици са част от индо-европейска група и в момента се използват на територията на "Шестте Келтски Нации" - Шотландия /Scotland/, Ирландия /Ireland/, Остров Ман /Isle of Man/, Уелс /Wales/, Корнуол /Cornwall/ и Бретан /Brittany/. На тази територия живеят 18 570 000 души, от които по данните на организацията Келтска лига около три млн жители познават или говорят келтски диалекти. Тези факти очевидно доказват, че келтските езици и култура не са мъртви, а са напълно активни фактори, които се развиват макар и в регионален мащаб.

Келтската цивилизация не е оставила писмени документи, затова повечето писмени данни са от съвременниците, най-вече римляните и гърците /първите документи са от V в. пр.н.е/.

Повечето келтски кланове участвали в битките голи, но телата им са били изцяло боядисани във "военни" цветове - златисто на син фон. Всъщност съвременниците като Публий Корнелий Тацит, които отричали "примитивната" същност на този народ, описват келтите, живеещи на Британските острови като хора с руса, червена или златиста коса, добре сложени. Интересен според него е фактът, че келтските жени според съвременниците са били винаги по-високи от римляните, с пищна коса, заплетена в сложна плитка, облечени в боядисани и бродирани дрехи. Мъжете и жените са носели прави вълнени полички /които сега наричаме шотландски/, носили са украшения, като огърлици, браслети и халки, включително златни и сребърни. Изящни брошки, използвани като закопчалки на горни дрехи и поли са били обичайни предмети в келтския живот.

Убедителен аргумент в полза на "цивилизования" живот на келтите дават намерените скелети в блатата и мочурища в Дания и Англия.

Повечето келти са живели в села с развито земеделие, градовете им са свързвали селата като места за икономическа и културна активност. Укрепени градове и свети места са били издигнати покрай оживени пътища. Именно разкопките от келтските поселения са показали истинския живот на келтите.

Например при разкопките в Ла Тене бяха намерени плетеници, метални изделия, керамика, стъкло при това аранжирани със сложни геометрични орнаменти. Тоест келтите не само са били майсторите в обработване на металите, включително изработване на мечове, но и са имали усет към изящното и съвършеното.

Днес, хората които смятат, че имат келтски корени могат да бъдат открити в следните региони - република Ирландия /Ireland/, на келтски - Eire; остров Мaн /Isle of Man/ - самостоятелна общност в рамките на Великобритания, на манкс /келтски диалект/ - Ellan Vannin; графство Корнуол /Cornwall/, Южна Англия, на корнуолски /келтски диалект/ - Kernow; Шотландия / Scotland/, на шотландски келтски - Alba; Уелс /Wales/, на уелски /келтски диалект/ - Къмри /Cymru/; провинция Бретан /Brittany/, Франция, на бретонски /келтски диалект/ - Breizh.

Освен шестте келтски нации хора с келтски корени има в: провинция Галисия /Galicia/, Испания, провинция Астурия /Asturies/, Испания, областта Галатия /Galatia/, Турция.

Някои изследователи свързват древните келтски племена с културата на урните (Южна Европа - дн. Швейцария, Франция, Англия и Северна Испания - IX в. преди новата ера). Те носят култура на уседнали земеделци, при коята политическата и културна хегемония на келтите постепенно създава класово робовладелческо общество с развити занаяти, търговия и добре уредени градове. В Европа спомена за тази култура се пази чрез названия на местности, растения, животни, богове, а също и чрез културната практика и някои типично индоевропейски форми на обществено устройство. Пример за това е кралската институция "рикс", която е твърде близка до латинското название "рекс".

Имената на келтски племена са се запазили и в редица географски названия - брити - Британско острови, скоти - Шотландия, белгов - Белгия, хелвети - Швейцария, бойм - Бохемия.

Друго наследство от келтите в културно отношение е почитта към Майката природа. Всеки от осемте келтски празника /Имболг, Остара, Белтен, Лита, Лунасах, Ламас, Мейбон, Сауин и Юл/ съдържа ритуали, почитащи Майката Природа. По времето на всеки от празниците келтите украсявали с цветя и билки ритуалните места, като неписаното правило било: "Късай 1/3 от стъблото".

На празника Белтен, например, Богът Бел се явявал предрешен в туника със зелени листа и е наричан "Зеленият Джак" /Green Jack/.

Дори хороскопът на Келтите е дървесен: зодиите са наречени на различни видове дървета сменящи се на всеки десет дни.

Следващ аспект е равнопоставеността между мъжете и жените. Според келтската митология животът се ръководи от "Тройно Божество": Мома, Майка, Баба, които са символи на Живот, Смърт, Прераждане. Това е вероятната причина за първото в Европа равенство на половете.

Съвременниците на келтите с учудване описват келтските жени-пълководци, жени-търговци и притежателки на имоти, дори жени-друиди. Келтските богове и богини са били равнопоставени и еднакво "важни".

В материалната култура остатък са предметите от желязо. Когато не са воювали, келтите са били добри фермери. Толкова добри, че можели да имат на полето до осем вола едновременно. Затова те изобретили металния плуг, който в комбинация с волски впряг, бил много по-ефикасен.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Културно наследство на келтите 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.