Културно наследство на келтите


Категория на документа: Други



В Къркбум /Kirkburn - Източен Йоркшир/ е намерен меч, който се разглобява на седемдесет различни части /предполагащ скрито пренасяне/. Тоест самият меч, дръжката и ножницата се сглобяват от седемдесет различни метални части, което говори за високо майсторство на келтските "оръжейници". Още по-впечатляващ е фактът, че около III в. пр.н.е. келтските майстори изобретяват металната ризница от халки /Chain Mail/, която е известна и днес. Римските съвременници пишат, че империята е копирала ризниците от телата на убитите келти и така този толкова познат атрибут се разпространил в Европа.

Следващия елемент от келтското наследство са друидите. Те били най-тачените хора в келтското общество. Те били лечители, проповедници, съдии, учени и учители. В определени случаи /например при внезапно вражеско нападение/ те са имали по-големи права дори от краля. На практика те са свързвали келтските кланове в една общност. Друидството е вълнувало хората през всички векове, дори през XVII век то било "възродено" като традиция /Druid Revival/. Влиянието на друидите върху келтското общество било толкова голямо, че римляните нападайки келтско селище първо убивали друида.

Според келтската традиция за всеки ден от седмицата в Уелс има позволени и непозволени дейностти. В понеделник не се женете и не взимайте заеми, защото "работа започната в понеделник няма да свършите и за една седмица". Понеделник е лош ден за нови начинания. Вторник е ден на късмета, добър за пътуване и женитба. Сряда е ден на вещиците, не предприемайте нищо ново, защото магьосниците могат да го провалят. Четвъртък е благоприятен ден за кръщене, но е лош ден за местене в друго жилище. Петък е денят, в който изгонили Адам и Ева от Райската Градина, следователно е най-лош ден от всички. В петък не се подрязват плодови дървета, в противния случай няма да цъфтят и дават плод още три години. Водните площи в този ден са под контрол на самодиви и трябва да се избягват. Събота е късметлийски ден, идеален за търговия. Денят за пренасяне на вещите на младоженците в техния дом, но не е добър ден за женене, защото няма да живеят заедно и една година. Неделя е подходяща за женене. Рана от нож в този ден зараства по-бавно.

Келтските празници са запазени и до днес. Колелото на Годината е келтската представа за цикъла на сезоните на живота. Празнуването е тясно свързано с природния цикъл - слънцестоене, равноденствия, "четвърти" /датите в средата между слънцестоене и равноденствия/. Всеки един от тези празници има собствена енергия и същевременно е свързан с друг, а заедно образуват вечния цикъл на живота. Колелото ни въвежда в циклите на растеж, прибиране на реколтата, почивка и обновяване. Всеки цикъл е важен и не може да съществува без другите.

Келтите живеели и работели според тези цикли на живот, за да има "по-добро разбирателство и просперитет". Те вярвали, че като чествуват циклите на сезоните и се съобразяват с тях, можели да открият много тайни на живота, земята и магията.

Келтските празници са: Имболг /1-2 февруари/, Остара /20-21 март/, Белтен /30 април - 2 май/, Лита /20-25 юни/, Ламас /31 юли -2 август/, Мейбон /21-23 септември/, Сауин /31 октомври/ и Юл /21-22 декември/.

IMBOLC или IMBOLG /"настъпване на пролетта"/ или OIMELC /oi-meilg - "когато има овче мляко"/, или CANDLEMASS /празник на свещите/, или BRIDE'S DAY, BRID'S DAY /Ден на булката, Ден на Света Бригит/. Пикова дата: 1 или 2 февруари. Това е втория от четирите "огнени" празника, посветен на идването на Пролетта. Той се илюстрира като булка, чакаща завръщането на Бог Слънце. Оттам идва ирландското име на празника "St. Briget's Day" - Ден на Света Бригит. Според келтското "Тройно Божество" - "Бабата" се преражда на Имболг в Дева Бригит - Богинята на Огъня и Целителка. Бригит забременява и ражда Новото Слънце.

Бригит е Богинята на поезията, лечителството и ковачеството, а също така е покровителка на най-важните занаяти в келтското общество - боядисването, тъкането и варенето на бира. Основната цел на ИМБОЛГ е празнуването на Пролетта, сменяща Зимата. Това е период от време, свързван с началото на растежа и ръст като цяло. На този ден ние посяваме семена на нашите надежди и мечти за идните летни месеци. Символите на този празник са свещи, булки /годеници/, кукла от житен клас, обагнени овце. Характерни цветове са бяло, сребърно, светло-жълто.

Следващият празник е OSTARA /Остара/ или празник на пролетното равноденствие. Той е първият истински ден на пролетта и се празнува на 20 или 21 март. Дните вече са равни на нощите, силите на светлината побеждават силата на мрака, а Младата Земя продължава да узрява и да расте. Отново виждаме пъпки по дърветата. Изгражда се Енергията, дните стават все по-топли с обещание и надежда за добра реколта. Богинята се явява като ОSTARA и носи кошница с яйца. Тя се придружава от Заека /символ на плодовитостта/, като Божие присъствие.

Името EASTER /Великден/ произлиза от древни фестивали на плодородието, покровителствувани от богинята Eostre - на тевтонски богиня на пролетта. Всички култури имат пролетни фестивали от този тип. Зеленото е свещен цвят за този празник от древни времена, защото представлява озеленяване на земята с растителност. Това е празник на новия растеж. На този празник Богът и Богинята се представят като Зеленият Човек и Майката Земя. Преданието казва, че Зеленият Човек е роден от Майката Земя през дълбоката зима, живее до края на годината и и умира на празника Сауин /SAMHAIN/ - 31 октомври. Богът и Богинята създават любовна връзка, която завършва на празника Белтейн /BELTAINE/ на 1 май. Друга важна част от празника е събуждането на Майката Земя. Символи са яйце, питомен заек, равностранен кръст, пеперуда. Цветовете са пастелни.

BELTAINE /Белтен/, празник на Бога Слънце - Bel, празник на цветята. Това е "огненият" празник, празник на силата и плодородието, който възвестява пристигането на лятото. Празнува се "от залез на 30 април до залез на 02 май". Счита се, че в келтска година има два основни празника - два сезона: летен Белтен и зимен Сауин - 31 октомври. Думата "Белтен" буквално означава "ярък" или "яркият огън". Символи са яйце, кошница, цветя, бито масло. Цветовете са червено и бяло. Пристига лятото, времето става по-топло, разцъфват се цветята и Земята тръгва напред към новия живот. Белтен е празник на цветята, плодовитостта, чувствеността и удоволствието. Първите цветя на лятото се събират в чест на младата Земя. Богинята идва на този празник като Майската Кралица или Флора, а Богът се превръща в Майският Крал или Зеленият Джак.

LITHA /Лита/- "Midsummer night", Празник на лятно слънцестоене, "Ден на събирания". Това е най-дългият ден в годината, в който Слънцето къпе Земята в безценна светлина. Според келтския календар лятото започва на "Белтен" - 1 май и свършва на "Лунасах" - 1 август. Този празник е "посред лятото". Денят, в който се събира човешката общност за земните си дела. Празнува се "от 20 до 25 юни". Символи са слънчев диск, имел, пера, листа. Цветовете са зелено, златно и жълто.

LAMMAS /Ламас/ или LUGHNASADH /Лунасах/, или "Фестивал на хляба", или "Августовска бъдни вечер". Пикова дата: 31 юли, 1 или 2 август. Този празник се пада между лятното слънцестоене и есенното равноденствие, когато денят става все по-къс, а нощите - все по-дълги. Ламас и е първият от трите празника на Реколтата, последван Mabon и накрая Samhain. Ламас или Лунасах е "житният" празник, посветен на зърнена реколта от царевица, пшеница, ечемик и естествено хляба. Плодовете и зеленчуците, които узряват в края на лятото, са също част от традиционния празник. Богинята, с образ като Кралицата на изобилието, се прославя като нова майка, която ражда изобилие, и Бог е почитан като бащата на благосъстояние. Символи са всички житни култури, хляб, "дървена панела", ягоди.

Вършитбата за келтите е била свещен акт и в домовете им, където се е съхранявало събраното зърно, на входната врата отдолу се е поставяла "дървена панела", "за да не избята зърното" в прекия и преносен смисъл. Смята се, че от това се е появило понятието "праг на вратата". Цветовете на празника са сиво, жълто, златно, зелено.

MABON /Мейбон/, втори празник на Реколтата /Винен Празник/. Пикова дата - 21 - 23 септември. Този празник се пада на есенното равноденствие, в края на летните месеци и идването на зимата. Дните и нощите отново са еднакви, градините цъфтят и са пълни с изобилието от Природата. Но във въздуха вече се усеща дъхът на новия сезон и започва подготовка за дългите студени зимни месеци. Основната селскостопанска реколта вече е събрана, остават късни плодове и ядки. Енергията от умиращите растения се връща обратно в земята. Листата на дърветата стават червени, кафяви и златни, като символ на залязващото Слънце. Природата се приготвя за зимата.

Според келтите това е сезонът на баланса между вътрешния и външния свят. От този момент ние трябва да разчитаме на вътрешните сили и да правим дългосрочни планове. Трябва да "посеем" мислите, които ще зреят в подсъзнанието до пролетта.

На този празник "като за последно" трябва да облечем хубави дрехи, да пием вино, да празнуваме много и щедро. Към този празник трябва да приключим старите си дела, защото започва период на размисъл и почивка.

Подобен празник при християните е Свети Архангел Михаил /Michaelmas Day/ - 29 септември, защото се смята че Св. Михаил закриля срещу силите на мрака. Символи са ябълки, вино, лози, венци, кратуни, "рог на изобилието". Цветовете, характерни за празника са кафяво, оранжево, червеникаво-кафяво, есенни цветове.

SAMHAIN /Сауин, Самхейн/ или "Ден на Вси Свети", или "Нощта на предците", или "Св.Мартин" - 31 октомври. Буквално означава "Краят на лятото". За келтите след Сауин започва зимата и новата година. На този ден се празнува "краят на всички реколти" - на ечемика, овеса, пшеницата, ряпата и ябълките. Това, което не е прибрано ще бъде разрушено от студеното дихание на Магьосниците през ноември. На тази дата се почитат починалите предци.

В нощта на Сауин Старият Бог умира и се преражда на празника Юл /21 декември/, а докато Богинята Баба скърби за своя син между двата празника, хората "живеят в пълна тъмнина". И тъй като в дългата нощ на Сауин пристигат душите на умрели предци, празникът е подходящ за провеждане на спиритични сеанси. За да улеснят идването на душите е било прието да се оставя храна пред къщи и да се запалят свещи на прозореца. Този празник оригинално празнуван от келтите, в християнския свят се трансформира в Хелоуин. Смята се, че в основата на модерния Хелоуин е старата легенда за "Джак Лампата /Фенера/". Според тази легенда, имало едно време един пияница и мошеник, казвал се Джак, който с хитрост е накарал Дявола да се качи на едно дърво. След което Джак изрязал кръст на ствола на дървото и по този начин заклещил Дявола. Тогава Джак поставил условие, че ако Дяволът спре да го изкушава, той ще го пусне да слезе от дървото. Така и станало. Когато Джак умрял, не го пуснали в Рая заради лошите му навици и естествено не го пуснали и в Ада, заради това че е излъгал Дявола. Дяволът все пак дал на Джак един въглен "да свети в тъмното" като го сложил в изрязана ряпа, за да "свети по-дълго". После ряпата е сменена с по-удобната тиква.

Друга традиция е присъствие на котка. Обикновена котка не носила нищо добро, защото усещала присъствие на умрелите, тоест е своеобразна вещица. Но особено внимание е имало към черните котки, защото в келтските традиции черният цвят е символ на Богиня Баба /Старуха/ - една от Тройното Божество - Мома/Майка/Баба.

Смятало се е, че вещиците можели да сменят цвета на козината на котките, но "само 9 пъти в целия им живот". Символи са казан, ряпа или тиква със свещ, маска, метла. Цветовете са оранжев, черен.

YULE /Юл/ или "Midwinter" или "Св.Фион" - 21 или 22 декември. Този празник е в деня на зимното слънцестоене и най-дългата нощ в годината. Тъй като келтската цивилизация е доста преди християнството, празникът няма никаква връзка с Коледата. В този ден се празнува вечният природен цикъл и празник на продължаващ се живот в дългите зимни месеци. На този празник келтите украсявали борове и празнували като цялостна общност. Символи са вечнозелено, венец, бодлива зеленика, чекрък, цепеница. Цветовете са червено, зелено и бяло.

Съществува близка връзка на този празник с Коледата, но истинската келтска "основа" е връщането на Бог Слънце, а с него и "светлината". Затова трябва да се празнува "с много светлини и много празници".

В Ирландия се намира мегалит Нюгрендж /Newgrange/. Представлява един кръгов комплекс от високи камъни. Възрастта на камъните е над 5000 години, тоест Нюгрендж е по-стар от Стоунхендж, по-стар от Египетските пирамиди и т.н. Камъните са разположени така, че в деня на зимно слънцестоене образуват прецизно пресечени слънчеви лъчи. Лъчите осветяват сложни орнаменти, изсечени на всеки камък като спирали, "очи", слънчеви дискове и т.н. И макар че до този момент не е напълно изяснено как келтите са използвали този комплекс, това показва колко важни са били двете дати - лятно и зимно слънцестоене.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Културно наследство на келтите 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.